Първият земеделски печат

Още по времето на Възраждането, преди Освобождението, започва издаването на първите земеделско-стопански книги. По онова време образованите българи били малко. Едва когато тръгнали да следват в чужбина, младите българи след завръщането си в родината, започнали да издават книги. Вестници и списания по стопански и други въпроси.

Първите няколко земеделско-стопански книги, издадени преди Освобождението, доказват напълно осъзнатата от възрожденците нужда от земеделска книжнина и просвета за българския народ. Въпреки че не били специалисти, първите възрожденци горели от желание да бъдат полезни за народа си – да му помогнат да излезе от тежкото положение, в което се намирал. Наред с грижата за „народна просвета“ и за осъзнаването от народа на правото му на „свобода и човешки правдини“, в периода преди Освобождението присъства и грижата за икономическия напредък и благополучието на българското село и на земеделските стопанства. Така възникват първите книги по земеделие и първите земеделски вестници и списания, които слагат началото на българската земеделска наука и просвета.

Още в първото българско списание „Любословие“, издавано от Константин Фотинов в периода 1844-1846 г., се споменава за необходимостта от просвета за „българските орачи“ и за системното подобрение на българското земеделско стопанство. Но първата цялостна книга в тази област написва и издава през 1853 г. Никола Икономов Жеравненеца, учител от Разград. Книгата „Земледелие” е печатана с църковно-славянски букви в Княжеско-сръбската печатница в Белград. В нея са застъпени просто и ясно много прийоми за подобряване на земеделието. Предполага се, че при съставянето на книгата Никола Икономов е ползвал руски, сръбски и гръцки източници. Във фонда на Централна селскостопанска библиотека се съхранява екземпляр от тази безценна книга.

През 1859 г. (преди 160 г.) видният възрожденски деец Захарий Княжески издава в Цариград „Практическо ръководство за шелководство“ – първото българско ръководство по бубарство и копринарство. Захарий Княжески е първият, който прокарва идеята за земеделско образование в България. Прави всичко възможно за основаването на земеделско училище в Стара Загора, но обстоятелствата по онова време осуетяват намеренията му.

През януари 1874 г. (преди 145 г.) започва да излиза вестник „Ступан” с подзаглавие „Земледелско-економически вестник“ – това е първото българско периодично издание за земеделие, публикувано най-напред във Видин, а после в Русе и Букурещ (в печатницата на Любен Каравелов) до 1876 г., когато спира да излиза поради настъпилите в България революционни събития. Негов редактор и издател е Димо Хранов от Лясковец, получил агрономическо образование в Крижевац, Хърватско, впоследствие учител във Видин, преводач в щаба на генерал Гурко, общественик, висш чиновник, дипломат и народен представител през 1893-1896 г. Публикуват се статии за земеделие, животновъдство, бубарство, пчеларство, „съдружаването“, „домашната економия“ и въобще „ступанството“. Голямо внимание е отделяно на земеделските оръдия и машини. Казвано е, че „най-много грешки може да направи орачът, ако той не е приготвен за тази си работа”.

През 1875 г. започва да излиза поредицата „Земледелчески книжки” – материалите са преведени от руски и печатани в Букурещ. През 1892 г. (преди 127 г.)  в Пловдив излиза книгата „Практическо ръководство по земледелието” – с подзаглавие „Почва, обработване на земледелческите растения, ползата и начинът на употреблението на земледелческите оръдия и машини и сеитбообръщение”. През 1896 г. е издадена книгата „Земледелческо машинознанство” с подзаглавие „Оръдия и машини, които служат за механическото обработване почвата”.

През януари 1894 г.( преди  125 г.)  в Сливен излиза земеделски вестник „Орало”  с мото “Мотиката и оралото хранят целий свет”, чийто инициатор и “редактор-стопанин” е Янко Забунов, идеологът на земеделското движение в България,  който е прозрял, че без машини в земеделието, човечеството не може да се изхрани.  Негов право приемник от 1991 година е вестник ”Земеделска техника”.

След една година, от януари 1895 г. „Орало” излиза като списание, орган на Българското земледелческо дружество, с подзаглавие “Илюстровано списание за земледелие и спопанство”. То е най-старото българско списание за земеделие. От 1908 г. излиза като „Земледелие” (списание на Българското земледелческо дружество). По-късно редакцията се премества в София, а Янко Забунов става виден деятел на БЗНС и съмишленик на Александър Стамболийски. След 1982 г. списанието излиза като „Земеделие”.

Вестникът, а в последствие списание „Орало” се налагат като компетентни издания по земеделските въпроси в България. Още с появата си те грабват читателското внимание с желанието да премахне закостенялостта и консерватизма в българското земеделие. В тях се поместват материали за дейността на земеделските дружества и кооперации в България. Тиражът им достига 2500 екземпляра – голям успех за онова време.

Списанието „Орало” е играло голяма роля в стопанския и политическия живот на страната. То е инициатор за създаване на Българското земеделско дружество, чийто орган е от 1895 до 1902 г., а Янко Забунов основателно се счита за създател на Българския земеделски съюз (БЗС). Ето какво казва той в реч пред своите сподвижници:

“Земледелието е благословената професия на човека. То е извора на народното благо и благосъстоянието на нацията. Ние сме земледелски народ. Много от нашите братя са невежи и се лъжат от другите партизани. Ето защо те трябва да се сдружават. Елате в земледелския съюз и наедно всички да поискаме подобрение на живота на селянина.”

В материала са ползвани източници от старопечатния фонд на Централна селскостопанска библиотека