Обявяване на резултатите от конкурса за есе на тема „Християнските добродетели в живота на младия човек“


В конкурса за есе на тема „Християнските добродетели в живота на младия човек“ участваха студенти от различни форми на обучение – редовна, задочна и дистанционна от следните специалности: „Бизнес мениджмънт“, „Български език и история“ (Филиал Видин), „Електроенергетика и електрообзавеждане”, „Ерготерапия“, „Начална училищна педагогика с чужд език”. „Педагогика на обучението по български език и английски език” (Филиал Силистра), „Право”.

Жури в състав: проф. д-р Юлиана Попова, координатор Интеринституционални комуникации в Русенския университет, и членове: доц. д-р Мира Душкова ръководител катедра „Български език, литература и изкуство“ и г-н Огнян Узунов, представител на Русенската Св. Митрополия, определи следните награди:

I награда – Ана Тодорова, IV курс, специалност „Бизнес мениджмънт“

II награда – Мелани Бочева, I курс, специалност Право

III награда – Вяра Жекова, IV курс, Педагогика на обучението по български език и английски език (Филиал Силистра)

III награда – Нора Пенчева, IV курс, „Начална училищна педагогика с чужд език“

Специалната грамота на РУ „Ангел Кънчев“ се връчва на Юридическия факултет за активно участие на студентите в конкурса.

Конкурсът се организира за втора поредна година от Русенския университет „Ангел Кънчев“ и Русенската Света Митрополия. Той е част от дейностите, осъществявани в рамките на сключеното споразумение за сътрудничество между Русенския университет „Ангел Кънчев“ и Русенската Св. Митрополия, чийто координатор е проф. Юлиана Попова.

Организаторите на конкурса сърдечно благодарят на студентите, които изпратиха свои есета. На наградените – честито!

По случай 24 май поздравяваме всички с откъси от наградените есета:

Преди време прочетох интересно сравнение – всички ние сме прозрачни съдове с равно количество кристално чиста вода и утайка. Едни са по-мътни, други – по-бистри: зависи какво и доколко е размътило душите ни. Когато спрем да възприемаме мътните като „зло“, като на заслужили наказанието си хора, когато спрем да съдим и да поставяме „етикети“… Когато само се обичаме и си помагаме взаимно, когато проумеем, че за да ни е добре, трябва да бъдем добри с всекиго, едва тогава ще можем да говорим за качества много по-висши от естествените ни добродетелни черти.

Искрено се надявам да греша, но според мен християнските добродетели в живота на младия, на съвременния човек… избледняват. Не ги разбира, не ги припознава за свои. Чия е вината? Няма значение. Важно е дали имаме вярата и надеждата, че този процес на „размиване“ на ценности ще спре, или ще е необратим. Нетърпеливост, гневност, сърдитост, омраза, алчност, неуморно желание да сме съдници – част от симптомите на една надвиснала над нас епидемия от безверие.

Любовта… любовта е лекарството… любовта към ближния.

Ана Тодорова, IV курс, Бизнес мениджмънт, задочно обучениеI награда

* * *

Милосърдието и състраданието са изконни човешки добродетели, без които човешкият род може да бъде изгубен. Те разкриват сърцата ни, тогава когато трябва да протегнем ръка на някого – без да имаме причина. И над тях кинжално висят равнодушието, безразличието, а понякога дори насмешката и презрението. Защо?

Толкова ли е трудно да се обърнем назад и да „погледнем“? Да открием, че да имаш вяра, надежда да даваш и да получаваш любов е вътрешно присъщо на младия човек! Нима е невъзможно да приемеш болката на ближния или непознат човек и да му подадеш ръка?

Християнските добродетели и днес живеят в сърцето на младия човек! Вярата, надеждата, любовта, милосърдието и състраданието не трябва да губят своята сила и стойност. Те не трябва да се превръщат от християнски добродетели в най-обикновени, нищо неозначаващи и бездушни думи. Те показват какво носим в сърцата си ние – младите хора. Показват какви сме и посочват безпогрешно напред във времето – онова, което е значимо и отразяват смисъла на нашето съществуване. Християнските добродетели са общочовешки добродетели! Вечни и неизменни!

Мелани Бочева, I курс, Право – II награда

* * *

Свят, в който християнските добродетели не съществуват, е свят на хаос, свят потънал в непрогледна тъмнина – ледено кралство. Там хората не са хора, а глутница освирепели хищници, готови да разкъсат всеки и всичко, само и само да оцелеят в това царство на безредие и морална нищета. Това е свят, лишен от всичко светло, добро и човешко. Това би бил един невъзможен свят, обречен на самоунищожение и разруха. Но той няма да бъде нашата реалност, докато има поколение от млади войни, които не спират да се подвизават в доброто воюване на вярата и учат на същото чрез примера си техните връстници. Това е едно смело младо поколение, което оставя своята следа в една война стара като времето – войната между доброто и злото, между светлината и тъмнината. Война, започнала далеч преди да бъде зачената дори и мисълта за нас. Война, чийто край навярно ще дойде много след като споменът за нас е отдавна изтрит и забравен. Това е война, чиито край е бил определен преди още да е започнала, а победителят вече е бил коронясан. За нея е засвидетелствано в старото свято Писание: „Светлината свети в тъмнината, а тъмнината не можа да я угаси.“ (Йоан 1:5) Това е война, в която, знаем, уволнение няма… а ти на коя страна си?

Вяра Жекова, IV курс, Педагогика на обучението по български език и английски език (Филиал Силистра) – III награда

* * *

Бог ни е пратил десет заповеди и ни е предупредил за седем смъртни гряха. Дарил ни е наръчник не единствено за оцеляване и щастлив живот, но и за безсмъртие. Наблюдавайки отстрани света, е парадоксално как всеки иска вечен живот, а същевременно сам се отказва от него.

Светът е такъв, какъвто го познаваме, и се видоизменя с такива темпове, сякаш дори самата планета Земя се върти по-бързо от преди. Непрестанните промени доведоха със себе си проблеми, с които трудно се справяме и дори нямаме време да осмислим цялостно и задълбочено, за да отреагираме адекватно и застанем своевременно лице в лице. Днес повече от всякога човечеството, и особено младите поколения, се нуждаят от посока. В свят, изпълнен с изкушения и съблазни, единственото, с което можем да ги предпазим и въоръжим, е Словото на Светото писание. Библията е наръчникът с добродетели, който е единственият ни шанс за опрощение и спасение както в този свят, така и в небесния.

Нора Пенчева, IV курс, Начална училищна педагогика с чужд език – III награда

Част от есетата ще бъдат публикувани  и в университетския вестник „Студентска искра“.