95 години Седмица на гората

Историята на Седмицата на гората датира от 1925 г. На 12 април (Благовещение) се провежда Празник на залесяването, който е регламентиран официално от две министерства – Министерството на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти. През този ден в храм-паметника „Св. Александър Невски” е отслужен молебен за граждани, учители и ученици, които след това залесяват в парковете и покрайнините на София 420 000 горски фиданки и са посети 20 кг семена.

Празникът на залесяването нормативно е утвърден от Закона на горите, приет през същата 1925 г. в чл. 131, в който се казва: „…всяка година най-малко по два дни да се употребяват за работа по залесяването и в горските култури. Освен това всяка година през пролетта Министерството на земеделието и държавните имоти в съгласие с това на Народното просвещение урежда Празник на залесяването, в който са длъжни да вземат участие учениците от всички училища заедно с учителите, а така също войската и трудоваците”.

За първи път предложението Празникът на залесяването да продължи цяла седмица вместо ден е изказано на страниците на сп. „Горски преглед” (кн. 1-2, 1934 г.) . Същата година то се осъществява на практика – от 15 до 22 април се провежда празникът, официално наречен Седмица на гората.

През 1937 г. честването на Седмицата  (4-11 април) се провежда по утвърдена от министъра на земеделието и държавните имоти програма, която включва „словесна, печатна, картинна и др. пропаганда за запазването и разумното използване на българските гори, на които се гледа от много среди като на изчерпаем източник за задоволяване само на потребата от строителни и горивни материали, без да се държи сметка за тежките последствия от неразумното им ползване“. По тази тема специално за Празника на залесяването лесовъдът Тома Захариев – директор на Служба за горско-опитното дело, написва статията „Гори, народ и държава”, в която посочва: „Нужно е всичко във и около гората да се върши със съзнанието, че се работи за народа и с народа, нищо без него, а още по-малко срещу него. Противното е отчуждаване на народа от горите и горското стопанство“.

Празникът прелива в Седмица на гората през 1940 г., когато извънредно вместо една, тя продължава две седмици. На откриването й на 1 април в зала „България” присъстват тогавашните министър-председател, председател на Народното събрание, министри. По повод откриването й инж. Димитър Загоров – началникът на горите, лова и рибарството, гостува в ефира на радио „София”. Отново по радиото той обявява нейното приключване на 14 април.

Разразилата се Втора световна война спира тържествеността на празника, но не и неговия смисъл. През април 1943 г. се провежда залесяване по случай Седмицата на гората в м. Кърлежа, Люлин планина.

През 1956 г. Седмицата на гората е възстановена и именно тогава с решение на Министерския съвет от 4 февруари се регламентира тя да се провежда винаги през първата цяла седмица на април. Целта и задачите са благородни – „дните на седмицата да бъдат дни на широко популяризиране на огромното значение на горите и масово участие на нашия народ в борбата за опазване и подобряване състоянието на горите”.

Масовите залесявания в България стават приоритет на държавата през втората половина на ХХ век. Хиляди граждани се включват в благородното дело и по време на Седмицата на гората активно допринасят за увеличаване на зеленото богатство на страната.

Интересна е и предисторията на Празника на залесяването.

През 1883 г., само 5 години след Освобождението на България,  Министерството на народното просвещение изпраща писмени указания до училищата в страната да се създават разсадници. Учителят Никола Василев от Ловеч пръв откликва на идеята – открива разсадник в м. Куклата, над Ловеч, и учи децата да произвеждат фиданки, които през 1898 г. залесяват в м. Стратеш над града.

Историята е запазила имената на двама копривщенски учители – Нейко Азманов, който  през 1901 г. засажда със своите ученици първите 2000 иглолистни фиданки около училището в импровизиран разсадник и три години по-късно ги залесява по оголелите баири на града, и на негов последовател  – Иван Джартазанов.

Когато говорим за Седмицата не може да не споменем факта, че грижата за българската гора от страна на новосъздаващата се държавност, започва буквално от първия ден след освобождението – 4 март 1878 г. , когато са създадени охранителни звена от пеши и конни горски стражари към местните администрации. А от 5 юли на следващата 1879 г. е създаден самостоятелен сектор „Надзор на лесовете” към Отделението за държавните имоти и рудите към Министерството на финансите, с което се поставя началото на държавната горска служба в България. Това само по себе си говори за изключителното внимание, която тогавашното, а и последващите правителства оказват на този възобновяем природен ресурс на страната.

Забележителното е, че по онова време се говори и работи в посока на залесяването и създаването на нови гори. Нашите планински склонове тогава са били оголени до неузнаваемост, което е причинявало огромни щети за народното стопанство вследствие на поройните прииждания на реките из цялата страна. А пороите са били опустошителни, защото водосборите на реките са били обезлесени. В началото на ХХ в. в България е имало над 2200 поройни реки. На практика е нямало населено място, разположено в подножията на нашите планини, което да не е страдало от порои.

Инициативата за засаждане на дървета идва от индианците в Америка. Те имали обичай за всяка родена мъжка рожба да се засади по едно дръвче, за което се грижели цял живот. От местното население я възприемат и американците, съзирайки в нея възпитателна стойност. Първият законово регламентиран Празник на залесяването е в щата Небраска (1860 г.), а по-късно идеята се разпространява и в Европа (Франция, Англия, Швейцария, Русия), разбира се и в България.

По материали на сп. „Гора“