Skip to content
Това е празник без политическа емблема. Той е за всеки българин и славянин беден, богат, млад или стар, този който говори и пише на Кирилицата, всеки, който има свяст да признае великото дело на солунските двама братя Константин Кирил Философ и Методи, празнува деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. Ден сгрявал вярата на българина за свобода през турското робство.
Празнуването на Кирил и Методий/ Букурещ, 8 майя
„И в историята на нашият потъпкан и поробен днес народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменити събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли някога си нещо в историята на общочовеческият напредок, и които, разбира се, тряба да възбуждат почет и уважение не само в душата на нашето младо поколение, но на всеки честен, искрен и признателен славянин.
Днес почти сичкият славянски мир празнува денят 11 майя и днес секи славянин въздава чест и хвала на двамата наши солунски братия Кирила и Методия. Тие са гениите, които са записани знаменитото събитие в нашата бурна история, и тия са представителите пред богът на славянският братски, равноправен и свободен съюз. Като българи и проповедници, на свободата, наша длъжност е да видиме какво значение има и тряба да има за назе денят, в който ние празнуваме памятта на нашите равноапостолни братия.”
Това е откъс от статия на великия Христо Ботев, отпечатана във вестник „Знаме” от 9 май 1875 година
24 май е професионален празник на учителя
Учительо мой,
На моя първи учител – брат ми Борис Добрев
Учительо, ти имаш много имена. Гласът, усмивката ти са различни. Твоята строгост – също. Само сърцето ти е едно. То е пълно с обич към човека и духовната му светлина. Тази обич ти раздаваш всеотдайно до последния ден на жизнения си път. Затова теб никой не те забравя. Всеки те е скътал в паметта си от онзи първи миг, когато ласкав и добър ти си го повел по светлия път на познанието.
Чия ръка не е треперяла над първите букви и чия ръка ти не си подкрепил? Колко далечни и непознати светове си направил близки за нас. Колко любов към красотата и справедливостта си ни вдъхвал. И… най-после със своето постоянство и работливост ти създаде за нас светъл ореол на труда. Ето това е най-голямото богатство, което наследяваме от теб. В замяна ние ти даваме своята благодарност. И ти я виждаш в очите на всеки – на тези, които се взира в сложните чертежи и апаратури, в очите на лекаря, инженера, писателя, артиста, животновъда, тъкача, селскостопанския механизатор… и сещаш голямата обич и признание за старанието, което си имал към всеки. Че ти учителю, не си го научил само на четмо и писмо, но и на дръзновен труд, което го е направило човек с достойнство.
Това е за теб голямата отплата и награда.
Петя Костадинова