Казвам се Юлиян Банков, земеделски производител от с. Жълтуша, област Кърджали. Семеен с две деца.
Моето семейство отдавна се занимава с животни. Още дядо ми е имал 200 овце, които даже зимата е пасял в Гърция. За съжаление, това не го помня. След това братята ми и баща ми са гледали овце към АПК отново 200 броя. Отглеждали сме и картофи и тютюн. Аз съм израснал по нивите и ливадите с животните, закърмен съм с това. Тъй като имам по-големи братя и сестри, те продължиха да се занимават с крави, като в момента са 120 с теленцата. Аз продължих традицията от баща ми, наследих 29 и за 5 години вече са селектирани 100 майки Родопски цигай. Обработвам също 300 декара пасища, мери и ливади, както и по 2 дка картофи и сини сливи.
След казармата, през 2002 година, ми се отдаде възможност да замина във Франция в областта Бургундия за 3 месеца на стаж във кравеферми. На следващата година, отново по неправителствена организация с интензивен курс по немски, успях да замина за германската провинция Бавария за 6 месеца, отново като практикант във ферма. На прибиране от Германия купих едно комби и го напълних с доилна инсталация за кравите ни, но се оказа, че към нея имаше много голям интерес, а ние не бяхме готови за монтаж и я продадох. Така започнах да се занимавам и с внос на земеделска техника и оборудване за ферми. Сега вече от няколко години имам и регистрирана фирма за тази дейност – „Ферма Банкови“ ЕООД.
Тъй като животновъдството винаги е бил тежък отрасъл, но при добра стратегия може да бъде достатъчен източник за прехрана на едно семейство, реших през 2007 година да уча „Туризъм” във Варна със специалност „Мениджмънт в хотелиерството и ресторантьорството“. Работих в тази сфера около 12 сезона и натрупах доста опит в страната и чужбина, дори в Африка. Зимата се прибирах, за да помагам в семейното ни стопанство и при първа възможност отскачах до Европа, за да купя някоя машина за нас или за колега. Познавам техниката добре и това ми дава шанс да избирам подходящите машини за колегите си и за мен.
Самият аз се сдобих с доста машини за малкото стопанство, което имам. Имам 2 косачки, плуг, навесна пръскачка. Не използвам нитрати, торя само с оборски тор. Имам и сеносъбиращо и тороразхвърлящо ремарке, дори самоходно сеносъбиращо 4х4, което ми помага много в пресечения ни планински район. Разполагам и със сеносъбирач, сеноразхвърляч, ремарке за събиране на бали, балировачка, вакуум цистерна и култиватор. Всички машини съм си внесъл сам, употребявани, някои дори не бяха работещи, а вече работят, защото съм ги възстановявал с удоволствие. Имам нужда от трактор и от картофосадачка и картофовадачка. Мисля да увелича картофите си. Бяха 6 декара, но ги намалих на 2, тъй като нямах машини.
Бенефициент съм по мерките 6.3 „Стартова помощ за малките стопанства” и 4.1.2 „Инвестиции в малките стопанства по тематична подпрограма за развитие на селските райони”, по която кандидатствам за трактор, тъй като сега използвам старото ЮМЗ на брат ми. Стигнах до извода, че трябва да има задължително европейски проекти, защото те са стимул и дават шанс за развитие на стопанствата. За съжаление обаче, нещата се случват бавно, понякога може да чакаш по 2 години, въпреки че отговаряш на условията. Това е недопустимо за едно работещо стопанство. Като цяло обаче бих казал, че секторът е все още губещ.
Моето семейство се е отделило от лукса, от леснодостъпните неща в града. Живеем на село, но постигането на нещо е свързано с много разходи. Надявам се с етикета „Планински продукт“, който ще получа скоро, наистина нашата продукция, произведена в необлагодетелствания планински район да получи реалната си стойност. Трябва да се обърне внимание и да се стимулират хората в селата, да се улеснят процедурите с бюрокрация.
Стопанството ми обхваща имоти от с. Жълтуша, с. Бял Извор и с. Седларци. Поддържам част от имотите на тези села, а от тази година се налага да изляза и в съседна община заради неправилно разпределение на земи от селските кметове. Имоти, които бяха с бурени, камъни и боклуци, които съм почистил и наторил, миналата година ги дадоха на човек, който имаше около 50 крави без ушни марки и без регистрация. Те бяха с цел препродажба и пасяха в нашите имоти. Миналата година кметът ги подписа всичките на него, а ние получихме отказ и за 2020 година. Така сме лишени от реално място за паша, а се толерират нереални животновъди и по този начин се стимулира сивата икономика.
Проблем днес са и климатичните промени, които влияят отрицателно на земеделието, например предизвикват засушаване. Предприел съм мерки за допълнително напояване, имам и цистерна, която съм използвал за овощната си градина и за картофите. Всичко това е свързано с много разходи. Има алтернатива с имоти, които са покрай реката, но те са отдадени на нереални земеделци.
Много се зарадвах на наградата за Отличие „Принос в механизацията на земеделието” за 2019 година. Много съм благодарен, значението ѝ за мен е голямо.
Накрая искам да пожелая на всички колеги, които се стремят да направят нещо у нас, да се борят и да не се отказват, тъй като се иска постоянство и силна воля.
Юлиян Банков, земеделски производител пред в. „Земеделска техника”