Skip to content
За първи път в България е разработена иновативна технология за биологично производство на малини от сортовете Виламет и Люлин с почва тип ливадно-алувиална. Засаждането е 2.50 х 0.50 м или 800 растения/дка. Поддържат се следните нива на торене с органични торове: N (10-15 кг/дка), P2О5 (8-10 кг/дка) и K2О (15-16 кг/дка). Напояването е капково с поливна норма 80% ЕТ. Екологосъобразни методи и средства за контрол на вредителите на малината включват: оценка на риска от заболяване на почвени фитопатогенни гъби на кореновата система и стъблени вредители преди създаване на промишлено насаждение.
Ключови болести при малините са Fusarium oxysporum и Fusarium avenaceum,а най-често срещаните нейни неприятели са малинов агрилус (Agrilus aurichalceus), малиново комарче (Resseliella Theobaldi) и малинов короебус (Coroebus rubi).
Методите и средствата за контрол на вредителите при малиновите насаждения са важни. Те включват: оценка на риска от заболяване на почвени фитопатогенни гъби на кореновата система и стъблени вредители преди създаване на промишлено насаждение и използване на повдигната леха за засаждане на културата.
С технологията за биологично отглеждане на малини се намаляват пръсканията с биофунгициди и инсектициди. За цялостно опазване на насажденията се прилагат три комбинирани пръскания. Получава се висококачествена биологична плодова продукция с много добри вкусови качества. Тя е безопасна за здравето на хората и помага за опазване на биоразнообразието.
Икономическата ефективност на метода се изразява в нетния доход и нормата на рентабилност – за сорт сорт Люлин те са 2376 лв./дка, 234%, а за сорт Виламет съответно 2210 лв./дка, 193%.
Института по земеделие – Кюстендил получи приз „Златен медал” за създадената „Технология за биологично производство на малини“ на „Агра 2017”.
Научният продукт може да бъде използван от производители или кооперативни сдружения, занимаващи се с производство на биологични плодове от малини.
доц. д-р Елена Цолова,
доц. д-р Илияна Кришкова,
доц. д-р Ценко Въчев,
доц. д-р Ганка Баева,
доц. д-р Евлоги Марков
Институт по земеделие, Кюстендил