Сортове полски фасул подходящи за директна жътва


В България фасулът е най-разпространеното и икономически важно вариво, източник на пълноценни растителни белтъчини не само за човека, но и за животните. В нашата страна съществуват столетни традиции, свързани с неговата консумация. Той може да се използва и като вариво, и като продукт за консервиране.

В агротехническо отношение значението на фасула е особено голямо. Като култура, принадлежаща към голямото семейство на бобовите, той има уникалната способност в симбиоза с грудковите бактерии да фиксира азот от атмосферата. Този елегантен начин да задоволява част от азотните си нужди за сметка на неизчерпаемите атмосферни запаси води до по-малко изтощаване на почвата, икономия на азотни торове и в крайна сметка до опазване на природата. У нас фасулът е един от най-добрите предшественици на зърнено-житните култури.

Ефикасното реализиране на продуктивния потенциал на фасула може да стане само когато фермерите притежават достатъчен обем от знания и умения относно технологията за производството му, както и материално техническа база за приложението й.

Важен момент от цялостната технология по отглеждането на фасула е неговото прибиране (жътва). От тази технологична операция зависи в голяма степен величината на получения добив. При неправилно прибиране загубите от разпиляване на зърното могат да редуцират добива с 40-50 %.

Загубите при жътвата на фасула могат да се сведат до минимум, ако се използват сортове, подходящи за директна жътва. Тези сортове притежават изправен и висок храст (45-60 см), бобовете са разположени в горната част на стъблото, самото растение е с неполягащ и неувивен храст. В този смисъл се различават няколко основни типа стъбла: Тип I: Главното стъбло и неговите разклонения завършват с репродуктивна пъпка. Растението е правостоящо; Тип II: Главното стъбло и неговите разклонения завършват с вегетативна пъпка. Растението е правостоящо; Tип III: Главното стъбло и неговите разклонения завършват с вегетативна пъпка. Растението е полягащо; Тип IV: Главното стъбло и неговите разклонения завършват с вегетативна пъпка. Растението е полягащо и катерливо.

Най-подходящият хабитус за директна жътва със зърнокомбайн е тип II, на който главното стъбло и неговите разклонения завършват с вегетативна пъпка. Растението е правостоящо и няма склонност към увиване. Бобовете при естествени условия не се разпукват. Правостоящото растение осигурява по-добра осветеност на посева, по-добра фотосинтетична дейност и по-висока продуктивност. Освен това, то осигурява по-добра проветряемост на посева, по-малко проблеми с болести и намалява до минимум проблемите, свързани с чести валежи по време на прибиране.

Следните четири сорта на Добруджански земеделски институт са подходящи за директна жътва:

Беслет. Сортът е правостоящ, с неразпукващи се бобове. Те са разположени в горните 4/5 от растението. Семената са бели, дребни, с неосезаема при консумация обвивка и отлични вкусови качества. Масата на 1000 семена е 210±20 гр. Сортът е средно ранозрял – 94±3 дни вегетационен период. Толерантен е на високи температури и ранно засушаване. Продуктивният потенциал на сорта е 200-240 кг/дка.

ГТБ-Блян. Нов сорт, регистриран през 2015. Сортът е правостоящ с неразпукващи се бобове. Те са разположени в горните 4/5 от растението. Семената са бели, средно едри (масата на 1000 семена е 330±20 гр.) и с отлични вкусови качества. Сортът е ранозрял – вегетационен период 82±4. Толерантен е на високи температури и ранно засушаване. Продуктивният потенциал на сорта е 200-240 kг/дка.

ГТБУстрем. Нов сорт, регистриран през 2015. Сортът е правостоящ, с неразпукващи се бобове. Те са разположени в горните 4/5 от растението. Семената са бели, средно едри (масата на 1000 семена е е 320±20 гр.) и с отлични вкусови качества. Сортът е ранозрял – вегетационен период 81±4 дни. Толерантен е на високи температури и ранно засушаване. Продуктивният потенциал на сорта е 200-240 kг/дка.

ГТБ-Вежен Нов сорт, регистриран през 2015. Сортът е правостоящ, с неразпукващи се бобове. Те са разположени в горните 4/5 от растението. Семената са пъстри (тип пинто), със слабо жилкуване и слаб гланц. Масата на 1000 семена е 360±20 гр. Те имат отличен вкус и се сваряват за 120±10 min. Сортът е ранозрял – вегетационен период 81±4 дни. Толерантен е на високи температури и ранно засушаване. Продуктивният потенциал на сорта е 220-260 kг/дкa.

Сеитба. Сортовете с изправен храст, пригодни за еднофазно прибиране, се засяват слято. Дълбочината на сеитбата е от 5 до 8 сm в зависимост от едрината на семената, почвената влажност и температурата на почвата. На по-леки почви се сее по-дълбоко. Гъстотата на посева при слят начин на сеитба варира от 35 000 до 45 000 реколтирани растения на дкa, която се постига с изсяването на 40 000 до 50 000 кълняеми семена.

Машини за сеитба. Сеитбата на фасул се извършва с конвенционалните сеялки. При сортовете с изправен храст, през последните години, в практиката се наложи редова сеитба с намалено междуредие – 30-35 cm, която се извършва със сеялки за слята сеитба и затваряне на ботушите, примерно през един. Не се препоръчва сеитба на фасул със сеялки с въздушен транспорт на семената от дозиращия апарат до сеещия ботуш поради опасност от повишено травмиране на семената от високата скорост на въздушния поток.

Подготовката на сеялките за сеитба на фасул включва: Преглед на машината, отстраняване на неизправности и проверка на лекотата на работа на отделните елементи – опорни и притъпкващи колела, задвижващи и дозиращи механизми, пневмосистема, рама, семепроводи и др.; Нагласяване на сеещите секции за съответната схема на сеитба – затваряне на изсяващи апарати при лентова и редова сеитба с намалено междуредие, разместване на секциите при редова сеитба на съответното междуредие; Нагласяване на дълбочината на сеитба – обикновено на всяка сееща секция поотделно, в зависимост от конструкцията на сеялката; Предварително регулиране на сеялката за работа на изчислената посевна норма. В бункера на сеялката се изсипва достатъчно количество от семенния материал и задвижващият механизъм на изсяващия апарат се завърта с определен брой обороти, изчислени за засяване на 100 m2. Изсятото количество семена се събира и претегля с везна. Теглото трябва да е една десета част от посевната норма на декар. При недопустимо отклонение се коригира регулировката на изсяващите апарати и проверката се повтаря.

При сеитба с автопилот трябва стриктно да се спазват инструкциите за използване и да се извърши проверка поне при прав и обратен ход на сеитбения агрегат. След сеитбата, при необходимост се валира с леки валяци. Това осигурява по-дружно поникване на семената, по-добро разпределение на почвените хербициди, както и улеснява значително директното прибиране.

Изисквания към прибирането на фасула. Прибирането е един от най-отговорните процеси в технологията за производство. Важността на прибирането се определя от това, че се изпълнява съвкупност от определени операции, биологично и технологично свързани по време, условия и начин на изпълнение, насочени към реализиране на формирания добив. Плевелите силно затрудняват механизираното прибиране или напълно го провалят. Поради тази причина контролът над тях се провежда през цялата вегетация. Практически, начинът и качеството на прибирането влияят пряко върху добива и по значение за крайния резултат се изравняват с влиянието на основните работни процеси – сеитба, борба с плевелите и др.

Към биологичните особености на културата, които усложняват прибирането, се отнасят неравномерните цъфтеж и узряване. Бобовете от долните етажи се формират и зреят по-рано, отколкото тези от средните и горните етажи. С напредване на зрелостта връзката на семената с бобовете и на бобовете с дръжката става по-слаба, което причинява разпукване, ронливост и загуби. За правилното определяне на момента за започване на прибирането се следи влажността на семената да бъде 14-16%. Тогава има най-малко травмиране на семената и разпиляване по време на жътва.

Директното (eднофазно) прибиране трябва да започне сутринта, след вдигането на росата. Важно е да се изберат подходящи машини и рационално да се използват с оглед на допускането на минимални загуби. Извършва се директна жътва с хедер за пшеница, като най-подходящи са комбайните с аксиално-роторен вършачен апарат. Много от тях са оборудвани с хедери за ниска жътва и прилежащата им автоматика – плаващ режим или автоматично поддържане на предварително зададена височина.  В плаващия режим се задава какъв процент от теглото на хедера да се поеме от наклонената камера и какъв процент от теглото да се предава на почвената повърхност. При автоматично поддържане на определена височина на жътва самият хедер се настройва в плаващо положение и може да копира почвената повърхност в границите ±12÷15 cm. При еднофазното прибиране, хедерът и мотовилото на комбайна се регулират по общите правила за жътва на нискостъблени култури. Оборотите на вършачния барабан се регулират в границите 350-500 min-1 за постигане на добро овършаване с минимално травмиране на семената. Закъсняването на прибирането може да доведе до загуби от оронване. Затова жътвата трябва да приключи в кратък срок (за 2-3 дни).

Основно технологично изискване при жътвата, независимо от начина на прибиране, е височината на срязването да бъде под нивото на долните бобове. За качествената работа на режещите апарати от голямо значение е доброто подравняване на почвената повърхност. Затова може да се счита, че част от проблемите на прибирането се решават още с подготовката на почвата.

 доц. Г. Милев,

доц. инж. И. Илиев

ДЗИ – Генерал Тошево