„Славянобългарска” ли е историята на Паисий

Публикувано във вестник „Словото днес“, бр.2/26.I.2012 г.

250 годишнината от написването на Паисиевата история е повод да осмислим това голямо дело и да му се поклоним. И е похвално, че ЮНЕСКО вписа тая годишнина в културния си календар за 2012 година.

Но славянобългарска ли е Паисиевата история? – Така сме я учили, така я знаем! Така върви във времето! Така сме я приели! „Славянобългарска история”

„Славянобългарска” или „Словенобългарска” – как Паисий е озаглавил своя труд? – Тоя въпрос застана пред мене след изследванията ми на делото на Св. Св. Кирил и Методий, които създават азбуката на говоримия български език, езикът на българското слово в двата ѝ варианта – кирилски за гражданските нужди, който е и работен вариант, и глаголически за богослужението и сакралните християнски произведения.

В по-късните времена определението словенски – езикът на живото, говоримо българско слово, се подменя със славянски. Но как Паисий озаглавява историята си? – За да се уверя как Паисий е нарекъл вдъхновения си труд взимам лупата и се взирам във фотоса, който синът ми Дичо Дичев – човек посветил се на изследването на първоизточниците на българската история и българския език, ми носи. Той е на заглавната страница на първия препис на Паисиевата история, направен от поп Стойко Владиславов, преди поп Стойко Владиславов да стане Софроний Врачански и преди „Панславянската идея” на щаба на руската императрица Екатерина II да хвърли своите политически мрежи за славянско обединение под егидата на Русия.

– Вземи лупата и чети! – ми каза синът ми и ми подаде фотоса на заглавната страница на първия препис на Паисиевата история..

И чета!

„История славьно българскаа”

Не славянобългарска, не словенобългарска, а славно българска! – Признавам – изненадана съм! Не го очаквах. Макар че за всички е ясно, че Паисий пише славната история на българския народ! – История славнобългарска! И така е нарекъл книгата си.

Това обяснява началните думи на историята: „О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да не се наречеш болгарин?”

Думи, които звучат така актуално днес!

Кой разчете славно българска като славяно българска – кой прие думата славно като съкратена форма на славяно е един въпрос, а защо поколенията учени слависти и преди всичко българисти не са се вторачили с лупа и с други очи в написаното от Паисий Хилендарски, а подвеждайки се по едно тълкувание, търсят начини да го утвърдят и го утвърждават – е друг.. – Пример как една грешка и едно тълкувание се узаконява и мултиплицира, за да се подмени същността на един текст – нещо, с което се срещаме често и в българската, и в световната история. Това че ровейки се за откриването на първоизточниците, на които Паисий вероятно се уповава за историята си, учените ни цитират славянски теории, съвсем не прави историята написана от Паисий славянобългарска. Тя е вдъхновен повик за осъзнаване на националната ни историческа стойност.

Паисий не отделя българите от славяните, но ги определя като най-славни, водещи, първи между всички славянски народи. Нашият славянизъм обаче е друг въпрос. Той е преди всичко политически продукт и има своята история. С разчитането на генома се установи, че българите имат 15% славянски елемент, докато при германците е 20%. Още по-голям е славянският елемент в гръцката народност. Но Паисий не се занимава с произхода на българите, а акцентува на славната българска история. Неговата история не е славянобългарска, а славнобългарска. В нея Паисий се основава на все още живи и съхранени до XVIII век знания и спомени за историята на България, които по-късно, въпреки съществуващите исторически документи, потъват в забравата подменени от създадената от Екатерина II Панслависка руска политика. Тя е базирана на активната руска пропаганда и на езиковата ни близост с Русия – близост, чиято основа е по-различна от тая, която се лансира през последните 200 години. Искам да подчертая, че относително малкият процент на българския славянизъм не ни отделя и прoтивопоставя на славянските народи, защото с тях имаме обща история, която трябва да се осмисли и цени. Но славянофилската теория за произхода на българите измества и подменя цялата българска история и влияе и на разчитането на заглавната страница на забележителния труд на Паисий Хилендарски. При тогавашните събития, обстоятелства и политика, това е естествено. В него има емоция, има илюзии, има и генезис, който тепърва трябва да се очисти от великоруските и славянофилски обработки на историята и да се сложи на реална научно-историческа основа, която не да разруши, а да извиси политическите ни отношения с Русия и със света. Но с подмяната на историята ни, на същността ни, на езика ни и на съзнанието ни трябва да се прекрати!

Затова е така важно да се разчетат вярно документите, а не да се тълкуват ограничено и превратно според вижданията, интересите и презумпциите на тоя и оня в духа на времето и политиките, превръщайки създателите на българската азбука Св. Св. Кирил и Методий на „гърци” и „славяни”, делото им на „византийска политика и византийска мисия”, а историята на Паисий на „славянобългарска”.

Това че Паисиевата история не само оцелява, не само че става основа на Българското възраждане, но и претърпява много преписи и издания, които продължават да са обект на научно изследване, подчертава нейната стойност. Тя има изключително значение за нас както с фактологията си, по чиито следи да търсим потвърждения и опровержения на българската ни същност и път, така и по своя дух, който е разтърсващ с истините, които носи, и със зова си да не се отказваме от себе си, защото нямаме основания да се срамуваме, че сме българи. – Напротив! Да осъзнаем, че да си българин е гордост.

Но нека вземем преписите на Паисиевата история и да проследим как от славнобългарска, тя става славянобългарска. За това е необходимо да сверим заглавните страници на преписите и да ги анализираме.

При Софроний Врачански – първият препис от 1765 г., който се приема за най-точен, заглавието е изписано „История славьнобългарска”. Знакът , който при другите преписи се приема за „Е” е „ь” –ер малък. После в другите преписи на историята на Паисий Хилендарски тоя знак прераства в „е” като призвук, сложен горе в текста, а след това се развива в „е-двойно” (Ѣ, Ѣ, Ѣ, Ѣ). – Ако историята на Паисий е озаглавена славянобългарска, би трябвало да се изпише с (I-a) – Я. Явно преписвачите са тълкували Паисиевото заглавие по посока на историческия дух на времето, което е нещо естествено. При самият Паисий не стои въпросът за тълкуването на думата по посока на „славянски”, тъй като по това време определението „славяни” варива от „склавински” – езика на склавите (склави, славини, венети), до „словенски” (словени, говорещи на словесен в значение на говорим език в духа на Кирило-Методиевите традиции), и чак при Екатерина II се извежда като политическо етническо понятие, на което се гради панславизмът. Въпросът е, тъй като Паисий е нямал много източници, и тъй като в Света гора е контактувал с монасите от руските манастири, дали понятието „славянски” е било изведено в значението, което влагаме в него днес – такова изследване не съм правила. Но българският патос на произведението е толкова силно изведен, че логиката насочва да се приеме заглавието на труда като „История славно българска”, а и ударенията в думите, които поп Стойко Владиславов старателно преписва и са изразени с точки, ясно говорят за смисъла на заглавието.

Нека по повод на 250 годишнината на тоя забележителен труд съпоставим развитието на тълкуването на заглавието, което Отец Паисий поставя на своята „Историйца” в различните преписи на произведението – да се преклоним пред създателя на „История славнобългарска”, и следвайки неговия повик и завет да престанем да подменяме фактите на историята си.

Кина Къдрева