Резитба при овощни видове

Резитбата е основно агротехническо мероприятие, с голямо значение за успеха на производството на плодове, доколкото от нея зависи създаването на насаждения с благоприятен микроклимат, който възпрепятства развитието на болести и неприятели. Освен това, с резитбата се отстраняват директно заразени части на растенията, което поддържа на ниско ниво акумулирането на зараза от редица фитопатогени.

За да изпълни максимално добре предназначението си, от голямо значение е правилното изграждане на короните, т.е. формирането им по такъв начин, че да се получат неголеми по размер корони, сравнително ниски (за да се улеснят максимално ръчните работи, свързани с беритбата на плодовете и самата резитба). В същото време скелетните части трябва да са разположени по такъв начин и така раздалечени, че да осигуряват добра просветленост и проникването на слънчевата светлина във всички части на короните, което осигурява поддържането на жизнена плододаваща дървесина и неблагоприятни условия за развитието на болестите.

След окончателното изграждане на короните се извършва ограничаваща резитба за поддържане на короните в определени рамки. През периода на плододаване ежегодно трябва да се извършват подходящи резитби за добро просветляване на короните, подмладяване на плододаващата дървесина и отстраняване на засъхналите и заразени части.

Както през периода на формирането, така и през периода на плододаването е необходимо да се извършват както зимни, така и летни резитбени операции. За да се формират правилно короните, е необходима своевременна намеса, особено с подходящи летни резитбени операции. Що се отнася до резитбата през периода на пълното плододаване, тя е необходима не само за почистване на короните от сухи и болни части и за добро просветляване, но и за системно подмладяване на плододаващата дървесина, с оглед получаване на качествена продукция.

Формиране на короните

Короните могат да се формират по различен начин, но най-рационално е формирането на свободно растяща корона, която е най-добре съобразена с биологичните особености на растежа и плододаването.

След засаждането дръвчетата се съкращават на 80 см над почвената повърхност.

Когато леторастите, които покарват достигнат 15-20 см дължина се извършва филизене, т.е. отстраняване на ненужните леторасти. Избира се подходящ силен летораст за бъдещ водач в короната. Следващите под него 1-2 летораста, които най-често израстват под остър ъгъл се отстраняват. Под тях се избират 3-4 летораста, израстващи под широк ъгъл спрямо водача (с наклон близко до хоризонтално положение), които ще са бъдещите основни скелетни клони. Останалите леторасти по стъблото се отстраняват.

При осигурен добър вегетативен растеж на новозасадените дръвчета по избрания за водач летораст се развиват странични предивременни прирасти, с широк ъгъл на израстване. Те не трябва да се премахват. От тях се избират подходящите за нови скелетни клони, при следващите резитби за формиране. Ако водачът се развива силно, но не образува странични предивременни прирасти още през периода на силен растеж, когато е достигнал 70-80 см дължина той се пензира (отстранява се  връхната му част), за да се стимулира покарването на странични прирасти за избор на бъдещи скелетни клони. Ако при достигане на посочената височина водачът забавя линейното си нарастване и се очертава скорошно спиране на растежа той не трябва да се пензира.

През пролетта на втората година се извършва отново зимна резитба. Избира се подходящ продължител на водача и се отстраняват евентуално развилите се под остър ъгъл клончета под него. Това се наблюдава, когато водачът е бил пензиран предходната година. Когато не е бил пензиран и не надминава 80-100 см дължина продължителят на водача не се реже. Ако дължината му е значително по-голяма, той се съкращава, за да се предизвика покарване на нови скелетни клони, не много отдалечени от основните (най-долните) клони.

През следващите години се постъпва по подобен начин, с оглед да се формират 3 етажа от по три-четири скелетни клона на 70-80 см един от друг, които растат под широк ъгъл спрямо централната ос на дърветата, които под тежестта на плодовете впоследствие заемат близко до хоризонталното положение.

За 4-5 години короните са вече напълно оформени и дърветата усилено плододават. Когато страничните клони започват да се кръстосват с тези на съседните дървета в реда се пристъпва към резитба за ограничаване на короните. Съкращават се на стара дървесина (2 и повече годишна) и клоните, които отиват много към междуредията и пречат на движението на машините. Съкращават се за ограничаване и връхните части на дърветата, които трудно се достигат за резитба и беритба на плодовете. Резитбата за ограничаване може да не се извърши еднократно, а в продължение на 2-3 години. Правилото е ограничаващата резитба да се извършва през лятото, веднага след обирането на плодовете. Ограничаването с лятна резитба предотвратява покарването на силни прирасти в близост до извършените отрези, докато резитбата през невегетационния период стимулира засилен растеж.

Резитба за плододаване

Резитбата през периода на плододаване е необходимо да се извършва ежегодно и решава следните задачи:

1. Добро просветляване на короните, с оглед директно огряване на всички части, включително най-вътрешните.
2. Премахване на засъхнали и болни части.
3. Ограничаване на развитието на онези клони, които се кръстосват с тези на съседните дървета, стесняват междуредията, високо разположени и трудно обиращи се.
4. Съкращаване на застаряващите плодни клонки, с цел подмладяване. Тази практика е особено необходима при застаряващи дървета, със слаб вегетативен растеж.

Ограничаващата резитба се извършва веднага след беритбата на плодовете, а останалите практики през невегетационния период – рано през пролетта.

Механизация на резитбата

Резитбата на овощните дървета и обработването на отрязаните клони са едни от най-трудоемките процеси в овощарството. Разходът на труд е над 20% от общо вложения труд през годината. Диаметърът на клоните, които се режат при резитбата за формиране е 5-20 мм, при резитба за просветляване и плододаване е 10-30 мм и при резитба за подмладяване е 40-100 мм. В новите интензивни насаждения короните се формират с намален брой клони в една равнина, което позволява резитбата да се извършва механизирано с резитбени агрегати.

При резитба с ръчна ножица се прилага мускулна сила до 35-45 кг., за това се препоръчва да се използват ръчни механизирани инструменти. При използването им се увеличава производителността с 30% и се намалява мускулната сила 20 пъти. Ръчните механизирани инструменти могат да се задвижват пневматично, хидравлично, с електричество и с бензинови двигатели. Те могат да режат клонки с диаметър до 40 мм при използване на циркулярните дискове, а при по-дебели клони се прилагат верижни режещи апарати.

Селективната резитба се извършва основно с пневматични ножици. За тяхното задвижване са необходими индивидуални или групови резитбени агрегати. Пневматичните ножици са предназначени за клони с диаметър до 25 м, броят на циклите е до 100 бр./мин., налягането е до 10 aтм., масата им е около 650 гр.

Доц. д-р инж. Ангел Трифонов,

Аграрен университет