Пчелите – символ на живота

Хората са използвали пчелите още от дълбока древност. Пчелите са символ на трудолюбие, а медът – на изобилие. България има дългогодишни традиции при производството на пчелни продукти – пчелен мед, цветен прашец, пчелно млечице, прополис и восък. Единствено чрез пчелите човек е в състояние да оползотвори големите природни запаси от нектар и прашец. Голямо е стопанското им значение като опрашители на ентомофилни растения, без което е невъзможно увеличаване на добивите и повишаване качеството на плодовете и семената. Съществена роля оказват и при опрашването на диворастящите растения, което е безценен екологичен ефект и показател за запазване биоразнообразието на Земята.

Пчелата милиарди години е живяла при едни условия, а сега те се променят драстично. Възможните причини за масовото изчезване на пчелните семейства са глобалното затопляне, ползването на пестициди, масовото разпространение на ГМО, ефектът на безжичните мрежи, мощните радио-телевизионни излъчватели и мобилните комуникации. Някои учени твърдят, че изчезването на пчелите се дължи на различни болести и вируси, като вароатоза и нозематоза.

Увеличаването числеността на пчелните семейства и тяхната продуктивност е първостепенна задача на отрасъла. Един от основните методи за решаване на този проблем са внедряването на разработки, позволяващи интензивно използване на пчелните семейства и повишаване на тяхната продуктивност. Важен фактор в това отношение е подхранването им.

През последните години в пчеларската практика, в т.ч. и в българското пчеларство, се изпитват алтернативни методи и средства на подхранване.

Много от тези препарати са създадени на базата на биологично активни вещества, извлечени от различни растения – етеричните масла, растителните екстракти и органичните киселини. Внимание се отделя на препаратите, които ускоряват развитието на пчелните семейства, увеличават тяхната продуктивност и стимулират яйценосната дейност на майката.

Стимулиращите препарати и заместители на меда и прашеца могат да се разделят на няколко групи: Заместители на въглехидратните храни – най-често се използват обикновена (кристална) захар, суха захар, глюкозо–фруктозните сиропи „Изосуит”, инвертирани сиропи. Препоръчва се подхранването на пчелите със заместители на нектара и меда да става при наличие на цветен прашец (белтъчна храна).

 През месеците февруари, март и август белтъчините са най-необходими за отглеждането на пилото и активизиране на яйценосната дейност на пчелните майки, при което е необходимо пчеларите да подпомогнат активно пчелните семейства посредством стимулиращо подхранване. Различните хранителни продукти като заместители на прашеца действат стимулиращо на пчелите, тъй като съдържат много протеини, в състава на които има жизненоважни аминокиселини, крайно необходими за правилното развитие на ларвите и за нормалното яйцеснасяне на майката. Такива въглехидратни храни за пчели са ”Апитонус” Старатовит-granulae, „Апитом”- „Feedbee” – хранителен продукт за пчели. Препаратите “Аписил” и “Кандисил“ стимулират пролетното развитие на пчелните семейства. Известни са и други препарати на основата на синтетични аналози на майчините феромони “Bee Boost”.

Химичната природа на веществата, стимулиращи яйцеснасянето на пчелните майки и развитието на пчелните семейства може да бъде от витамини, микроеленти, различни ензими, фитохормони, фитонциди и др. В качеството си на стимулатори за развитието на пчелните семейства през пролетно-летния период са изпитвани и витамини от група В (В₁ и В₁₂). Подхранването с витамин Е и витамин С повишава яйценосливостта на майките, медопродуктивността и восъкопродуктивността. Прилагането на имуностимулатора Interstim в пчеларството влияе върху живата маса на пчелните майки и увеличава тяхната репродуктивна способност. Пчелните майки, получени от семействата, третирани със Селед и Дистроцид, имат значително по-висока яйценосна дейност. Положителният ефект на органичния селен върху развитието и продуктивността на пчелното семейство също е доказана.

При отглеждането на пчелни майки са изпитвани биостимулаторите “Енержикс” и ”Карбоксилен”, които имат положително въздействие върху развитието на яйчниците им. Съществуват данни за положително влияние на гиберелиновата киселина, фолцистеина, торфения биостимулатор, тъканни препарати на Филатов и други върху яйцеснасянето на пчелите майки, количеството на отглежданото пило, меда и восъкопродуктивността. Някои минерални вещества (калиев фосфат, калиев хлорид, калиев карбонат, магнезиев сулфат, магнезиев хлорид, калциев хлорид, натриев карбонат и морската сол като комплекс от 480 елемента), повишават живата маса и продължителността на живот на пчелите работнички, водят до по-добре развито мастно тяло и хипофирингеални жлези, по-висока активност на каталазата в дебелото черво,  по-добро зимуване и по-интензивно развитие през пролетта.

През последните години, поради високите изисквания на страните от ЕС, производството на качествени и безопасни пчелни продукти е наложително. Етерични масла, растителни екстракти, органични киселини и други продукти не са токсични за хората и пчелите, съдържат се в натуралните пчелни продукти, имат определен стимулиращ ефект върху развитието на пчелните семейства и може да се използват като алтернативни средства.

Установено е стимулиращо действие на малък брой растителни продукти. „Green TM” е стимулираща хранителна добавка (vita feed) само за пчели. Представлява кафява течност с приятна миризма, която съдържа етерични масла от орех, мащерка и риган (култивиран и диворастящ). Перспективна насока в стимулирането на пчелните семейства е проучване влиянието на различни растителни хормони (фитохормони) върху яйцеснасянето на майките и развитието на пчелните семейства. Както е известно, за нормалното развитие на пчелите са необходими физиологично активни вещества (в това число и фитохормони), които се съдържат в прашеца и нектара на растенията, постъпващи в достатъчни количества по време на медосбора. Затова в периода, когато в храната на пчелите не достигат физиологично активни вещества, стимулиращи яйцеснасянето на майките и водещи до бързо развитие на семействата, е целесъобразно пчелните семейства да приемат различни фитохормони или хормоноподобни вещества, които нормално се съдържат в пчелния прашец.

Фитохормоните са вещества, които се синтезират в самите растения. Те са с ендогенен произход, много близки са до животинските хистохормони и влияят на клетките, в които се образуват. Синтезират се от органични киселини, като няколко хормона могат да имат един общ предшественик. Съществуват съобщения за използване на извлеци или отвари от различни растения като биостимулатори: сок от кромид лук (2-3 глави на литър сироп), млади борови връхчета или на ела (1 литър отвара на 1 кг захар).

„Аписаниран“ е български продукт, съдържащ етерични масла от борова иглица, пелин и хвойна.

Отварата от ядливи гъби съдържа значително количество белтъчини, витамини, минерални вещества. Счита се, че тя има много близък състав на биологично активните си вещества до тези на прашеца. Отварите от детелина, мента, маточина и жълт кантарион, освен че имат стимулиращ развитието на пчелното семейство ефект, повишават и тяхната зимоустойчивост.

В специализираната литература се отделя особено внимание на използването на извлеци от растенията на семейство Аraliaceae (най–вече бръшлян и див пипер). Подчертано висок е ефектът от дивия пипер. Например 10% негова отвара, давана по 30 ml през три дни, води до увеличаване на пилото, интензивен летеж на пчелите и ускорено изграждане на питите.

При стимулиращо подхранване с добавка на екстракт от Tribulus terrestris L. (бабини зъби) по 10 mg на 1 kg пчелите показват статистически доказано положително въздействие върху яйценосливостта на пчелите майки, върху количеството на пчелите (сила) в пчелните гнезда, върху зимоустойчивостта на пчелните семейства (по-висок процент презимували пчели и по-ниска консумация на мед), върху летателната активност на пчелите работнички, върху медопродуктивността.

Приложение на препарати за профилактика и лечение на болести при пчелите

Алтернативни методи и средства, които не създават устойчивост и са безвредни в екологично отношение, са растителните екстракти и етеричните масла. Тези субстанции се съдържат в натуралните пчелни продукти. Растенията и техните продукти (екстракти и етерични масла) притежават различни предимства по отношение на пчелното семейство, човека и околната среда: не е установена резистентност към тях и вредно влияние върху пчелните семейства при правилното им приложение; рискът от контаминиране на пчелните продукти е минимален, нивото им в пчелния мед е много ниско и не вреди на консуматора. В биологичното пчеларство прилагането на растителни екстракти и етерични масла е единствения начин за борба с различни заболявания и паразити по пчелите и пилото.

Използването на билките и техният лечебен ефект е известно от дълбока древност. Клочко (1993), в списание „Пчеловодство”, описва лечебните свойства на редица растения по отношение здравето на пчелите. Установява, че антисептично (противопаразитно) и активизиращо работата на пчелите и пчелната майка действие имат растенията блатен аир, алое, Ledum palustre, боровинка, висок девисил, жълт кантарион, върба-билка, червена детелина, коприва, галангал (вид подправка близка до джинджифила), маточина, смрадлика, глухарче, едролист живовляк, лют пипер, лайка, хмел, мащерка. Акарицидно действие притежават Ledum palustre, лют пипер, бор и мащерка. Невенът има строго бактерицидно действие, особено към стрептококи и стафилококи.

В нашата страна са проведени отделни експерименти за доказване на акарицидния и стимулиращия ефект на растителни екстракти и етерични масла. В резултат на получените данни авторите посочват маслата от чубрица, мащерка и бял риган като перспективни за използване в пчеларството в качеството им на профилактични средства. Вароатозата е паразитно заболяване по медоносната пчела и представлява един от основните проблеми в пчелната патология. Литературните данни относно ефективността на етеричните масла и растителните екстракти спрямо Varroa destructor показват, че тези натурални продукти могат да се използват с успех в конвенционалното и биологичното пчеларство за производството на екологични пчелни продукти.

Алтернативните средства за борба срещу вароатозата са известни отдавна. На съвременния етап те са особено актуални, тъй като притежават редица предимства, а и поради факта, че в много страни Varroa destructor разви резистентност към различните конвенционални акарициди.

В световната пчеларска практика тимолът и някои етерични масла се прилагат както срещу Varroa jacobsoni, така и срещу пчелната въшка и трахеалния акар. Според Попов и Мельник (1982) етеричните масла действат различно върху акарите (подтискащо или възбуждащо, привличащо или отпъждащо), което дава нови възможности за разработване на безвредни за пчелите методи и средства за борба срещу вароатозата.

Особен интерес представляват и препаратите от растителен произход, които са със системно действие: активното им вещество попада в организма на акара чрез хемолимфата на насекомото, с която се храни паразита. Такъв е разработеният в Русия препарат „КАС” 81. Той се използва под формата на отвара от горчив пелин и борови пъпки и филизи, която се добавя към захарния сироп. Препаратът е ефективно средство срещу вароатозата, тъй като степента на ефективност е 88,7-92,5%.

Интересът на изследователите за интегрирано управление на вароатозата е силно увеличен. Комбинирано прилагане на ниски концентрации на мравчена киселина и на масло от риган за лечение на вароатоза показват ефективност 99% след първото третиране (Le Tu long et al., 1997).

В нашата страна се произвежда и използва продуктът „Ecostop“ (thymol, mint oil).

При условията на нашата страна е изпитана ефективността на препарата Апигард – между 85-90%.

През годините български научни работници са проучвали акарицидния ефект на редица етерични масла, приложени в пчелните семейства по различен начин. Установено е, че при добавяне на маслата от салвия, босилек, бял риган и копър към храната на пчелните семейства в доза 1%, ефективността спрямо Varroa jacobsoni е ниска и варира в границите 37,38-43,21%. Най-ниска средна стойност е отчетена при използването на масло от босилек (37,38±11,97%), а най-висока при масло от копър (43,21±15,80%) – Ненчев и кол., 2006.

Nentchev (2010) определя 80,1% акарициден ефект на етерично масло от Hissopus officinalis L. спрямо Varroa.

Съществуват емпирични данни, които потвърждават видимото акарицидно действие на извлек от 1 част борови връхчета и 1 част пелин (Христаков, 2012).

Литературните данни относно ефективността на етеричните масла и растителните екстракти спрямо Varroa destructor показват, че тези натурални продукти могат да се използват с успех в конвенционалното и биологичното пчеларство за производството на екологични пчелни продукти.

Гл. ас. д-р Росица Шумкова, НЦЖЗ, Смолян