Skip to content
Темата за 2019 г. на Световния ден на почвата – 5 декември е „Да спрем почвената ерозия”, „Да запазим нашето бъдеще”. Не по-малък проблем представлява „ерозията” на човешкото съзнание и образованост, липсата на култура в земеделието, които довеждат до деградация не само на почвите и земята, но и като цяло на природата и обществата.
В епохата на глобално затопляне, хищническо използване на природните ресурси и свръхпроизводство в развитите страни, населението на земята прогресивно изпитва недостиг на храни, вода, чист въздух и енергия. Нарушавайки естествения ход на природата и натоварвайки почвените и поземлени ресурси, населението през последните 20-30 години консумира повече храна и други продукти, отколкото произвежда. Нарастващото население, което до 2025 година ще достигне 8 млрд. души, ще продължи да бъде основният фактор за увеличеното търсене на храна.
Днес световното потребление значително надхвърля производството и светът за първи път е изправен пред продоволствена, икономическа и мигрантска криза. Някои учени считат, че за да се справим с глада е нужна втора „зелена революция” на съвременните познания за гените и генното модифициране на културите, но едва ли продоволствения проблем ще бъде решен чрез този модел. Почвата със своето най-ценно качество – плодородие и земята със своето незаменимо качество – продуктивност, си остават основните фактори, които при рационално ползване и натоварване ще компенсират загубите от деградационните процеси (в природата и обществата), от сушата и климатичните промени и могат да произвеждат устойчиво необходимата продукция за населението.
Аграрната, в частност почвена наука, е призвана да следи тези процеси във вътрешен и външен план, да ги анализира и да съдейства в решаването на големите социални предизвикателства. В тази връзка европейската програма „Хоризонт 2020” включва следните приоритети: устойчиво земеделие, безопасност на храните, здраве, технологии и биоикономика, демографски промени, чиста ефективна енергия, климатични промени, ресурсна ефективност и суровини, приобщаващи иновативни и сигурни общества и други. От така посочените социални предизвикателства няма приоритет, който да не се решава без човека и неговите високи професионални качества.
Почвените, поземлени и човешки ресурси остават основен и главен фактор за решаване на продоволствения проблем и продоволствената сигурност на страната. Последствията от ирационалните решения и управлението им през последните 30 години ощетиха аграрната ни икономика и се отразиха сериозно върху ръста и името на българското земеделие, респ. на социалното и жизненото равнище на хората. Пазарът на наши селскостопански продукти изпадна в изолация от международните пазари. Непродуктивните решения не бяха поправени с разработения Кодекс (Закон за поземления фонд и поземлените отношения) и в голяма степен с Националната стратегия за устойчиво развитие на земеделието за периода 2014-2020 г., където проблемите за почвените и поземлени ресурси отсъстват. Те не бяха пропуснати обаче в Доклада на ЕК по земеделие и развитие на селските райони и в Резолюцията на ЕП, където България е посочена на първо място като лош пример в управлението на почвените и поземлени ресурси. Нашата страна като член на ЕС е включена в европейската и световна информационна почвена система. Идва време, когато тя трябва да актуализира реферативната база данни за почвите и да дава актуална информация и отчет за дейността си по тези системи. С погрешно направените отново реформи в почвената и като цяло в аграрната наука през 2018 г., това едва ли може да се изпълни. Националната информационна система за почвите е отговорност не само на ИПАЗР „Н.Пушкаров”, а и на МЗХГ и ССА. В тази връзка, приетите правителствени и законодателни решения с Постановление № 178, Закона за почвите, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, Закона за опазване на земеделските земи и др., касаещи управлението и опазването на почвените и поземлени ресурси, се нуждаят от сериозна ревизия, допълнение и усъвършенстване. Разработеният и неприет все още от Парламента Кодекс (Закон) за поземления фонд и поземлените отношения е необходимо да се подложи на широко обсъждане с участието на представители на аграрната наука, селското стопанство и обществените организации.
Проф. д-р Методи Теохаров, Председател на Българско почвоведско дружество