Skip to content
В земеделското производство навлизат нови машини и оборудване с висока производителност, които позволяват качествена и икономична работа. Те имат изобилие от механизми, електронни устройства – удобни, лесни за ползване, с прецизна регулация.
В последните десетилетия, със завършване на т.нар. трансформация в земеделието, в Македония се появяват и много други модели, различни типове задвижващи и прикачни машини, внесени от различни държави. Те идват от европейски фабрики, от Русия, но и от азиатските страни.
Общ забележителен фактор, който се отбягва и е пропуск в информацията, е дефиницията за категоризацията и типизацията на машинно-тракторния парк и по-прецизното дефиниране на законовите регламенти и правилници кое как и откъде се внася. Появиха се нови фирми, защитаващи чуждестранните фабрики като дилъри, които внасят и имат оборот и частичен сервиз на задвижващите и прикачните машини. Има и нови фирми потребители на земеделска земя със 100% собственост, които въведоха нови отношения в земеделското производство, включително и спрямо земеделската механизация в областта на експлоатацията, поддръжката и нормите на работа.
Като основни проблеми, свързани с появата на новата механизация и промяната на титуляра при използването на земеделската земя, ще изтъкна следните: Сервизно-ремонтни центрове; Снабдяване с резервни части; Нормите на управление.
Разбира се че, сервизно-ремонтните центрове играят най-важната роля за експлоатация на машинно-тракторния парк и е логично съвременната механизация да изисква съвременна поддръжка, както и оборудване, и персонал. В този сегмент трябва да се създаде много повече, защото отсъствието на сервизно-ремонтни центрове довежда до бавно решаване на проблемите, със спиране работата на земеделската машина, което много негативно се отразява на своевременното извършване на работните операции.
По моя информация, положението в България е много по-добро от това в Македония, но остава и един основен проблем във взаимните комуникация, помощ и сътрудничество. Много малко от машините в Македония се докарват на сервиз в България. Тази комуникация в следващия период трябва да се подобри, за да се постигне по-добро, по-бързо и по-икономично обслужване.
Същата проблематика се отнася и за снабдяването с резервни части. В Македония използваме различни начини и канали за снабдяване с тях, най-често бърза поща, пътуване до Гърция или други начини, при които резервните части стигат бавно до предназначението си и са по-скъпи. И в това отношение е слабо сътрудничеството ни с българските фирми. Основен проблем за сътрудничеството е комуникацията между отделните фирми за конкретни самоходни и прикачни машини. Има възможности да се осъществи такова партньорство.
Нормите за работа се наложиха като основен проблем за поддръжка, експлоатация на машинно-тракторния парк. Съвременната механизация изисква квалифициран и образован персонал за работа и поддръжка на машините, защото най-големите неизправности възникват тъкмо тук. Знаем, че е необходимо постоянно обучение, образование, работещите да бъдат на средна възраст, най-малкото да знаят частично английски език. Това ще допринесе много за правилната работа и ще намали неизправностите при земеделската техника. Но се поставя един основен актуален въпрос, който ще промени отношението човек-машина. При нас през прехода той не се анализира, не се дефинира колко е личният доход, начинът на плащане, заплащането на работниците, съобразно сложността и цената на земеделската техника. Съвременните машини имат висока цена, но още по-високи са разходите за поддръжка – сервиз и ремонт. Продажната цена на тези машини е 30-50000, 100000 и над 100000 евро. В такъв случай се изисква необходимост от промяна на нормата на заплащането, като освен изработеното покрай основната заплата, да има и допълнително възнаграждение.
Проф. Живко Давчев,
Университет „Св. св. Кирил и Методий”, Скопие