Skip to content
Интервю с Радослав Христов, зам. председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите, НАЗ
(Продължение)
– Как се развива земеделието в Старозагорска област?
– България чисто географски е разделена на 2 – северна и южна. Никому не е тайна, че Северна България, погледнато даже и в исторически аспект, е била аграрната част на страната. Там и климатичните условия са по-благоприятни, почвеното плодородие е по-добро. Южна България също е земеделска, но тук климатичните особености са малко по-различни. В нея винаги има средно с около 20% по-малко валежи отколкото в Северна България. Добре знаем, че зърнопроизводството като цяло е много зависимо от метереологичните условия и от валежите. Ако отглеждаш една култура в оранжерия, я контролираш изцяло – колко препарат ще се сложи, колко вода ще бъде пусната по съответната инсталация. При зърнопроизводството тези неща няма как да се контролират. Вярно е, че много от колегите опитват да правят поливно земеделие, но с цената на огромни инвестиции, тъй като поне в България държавата в тази сфера не съдейства с подпомагане. Много от колегите, които са ходили в Гърция и в Турция, държави, които са с бих казал по-лоши климатични особености от България, развиват поливно земеделие и имат много по-големи добиви от нас. Българските реки, които се вливат там, напояват и тях.
Вече почти 10 години, с програмите за развитие на селските райони, не успя да се подпомогне поливното земеделие, за да могат колегите да си купят необходимите инсталации или поне част от тях. До днес в България все още е много трудно със сондажи да развиваш поливно земеделие. В Америка всичко се гради в сондажите, на кладенците, до които всеки има достъп и много лесно се дава разрешение, докато тук нещата минават през една огромна и трудна бюрократична система. На практика колегите, там където няма водоизточници, няма как да поливат. За мен предизвикателството пред зърнопроизводството в старозагорска област е как да направим така, че да увеличим поливните площи. В България до края на социализма са се поливали 12 милиона декара, а в момента се поливат 2 милиона. Това се получава, защото няма никакви стимули един земеделски производител да развива стопанството си в насока поливно земеделие. Тоест инвестицията на 100% трябва да бъде от него. Ако трябва да вмъкна една голяма скоба ще кажа, че „Напоителни системи” определят водата за напояване и тя за всички сектори е различна. Ако за оризопроизводството 1 куб. м вода е 2 стотинки, за зърнопроизводството е 18 стотинки, почти 10 пъти по-скъпа. Един зърнопроизводител, за да полее 2 пъти 1 декар, му трябват 150 лв и преките му разходи също са 150 лв, получават се 300 лева разход на декар. Не виждам каква култура трябва да отглеждаме, за да получим такива добиви, за да можем да си платим поливката и преките разходи. Скъпата вода, продавана от държавата, обезсмисля използването на поливно земеделие. На въпроси защо е толкова скъпа отговорът е, че площите са много малки. Ние искаме да се намали цената на водата, за да се увеличат площите, но те казват, че първо площите трябва да се увеличат.
Бъдещите предизвикателства са свързани с развитието на технологиите – тоест нагаждане към определен регион с определени технологии. Много от колегите вече опитват безоранната технология, директните сеитби. Опитват да оптимизират разходите си. Това е основният ни проблем в момента. Към това се стремим, тъй като доходите няма как да ги увеличим. Подпомагането до 2020 г. е ясно. То трябваше уж да стигне до 42 лева на декар, но се оказа, че стигнахме 30 лева на декар, 30% по-малко, защото 40% от средствата, които бяха по първи стълб, бяха заделени за т. нар. приоритетни, уязвими сектори. Не казвам, че това е лошо, но все си мисля, че трябва да бъде намерен баланс в подпомагането на отделните сектори, за да има справедливост.
– Какво е значението на Бата Агро за земеделските производители?
– Аз от самото начало съм оптимистично настроен към това изложение. Казах на тогавашния председател, че Бата Агро има огромно бъдеще. Има нужда от такова събитие, мястото на провеждането му е изключително подходящо, в центъра на България. В този регион са ситуирани много компании, които се занимават с търговия и внос на земеделска техника, което чисто географски е добре. За земеделските производители е важно, защото те се запознават с новостите не само в техниката, но и в инвентарите и технологиите. Организаторите, търговците, които внасят агротехника в България, мога да кажа, че са на едно над средноевропейско ниво, много добре се презентират. Радвам се, че голяма част от тях насочиха усилията си и това, което предлагат е не само в сектор зърнопроизводство, но и в зеленчукопроизводството, в лозарството. Мисля, че за държава като нашата веднъж годишно изложението е напълно достатъчно. Най-голямото европейско изложение „Агротехника” в Хановер се провежда през година. Но тъй като през последните години нещата са по-динамични откъм развитие на техника, земеделската техника не е като преди 15 години, в България изложения има по-често. Сега вече почти всяка година всяка марка предлага нови модели инвентари и чисто технологично развитие на определена технология. С вносителите на агротехника се шегуваме, че трябва да назначаваме компютърни специалисти, а не механизатори, защото нивото вече е такова, че компютъризацията в земеделската техника навлиза с бързи темпове и се иска хората да бъдат много добре обучени.
Не съм добре запознат с всички производители и цялата техника, която се предлага на пазара. Прави ми впечатление, че през последните години има български фирми, български производители, които се представят доста добре и успяват до голяма степен да въведат част от технологиите в производството на своите машини. Факт е, че се усеща развитието на българските фирми в производството на земеделска техника и те догонват своите конкуренти от Европа, което им прави чест.
– Какво е значението на Отличието „Принос в механизацията на земеделието”?
– Важно е да има такъв конкурс, защото той обединява всички в земеделския бранш и показва най-новите машини, технологии в областта и резултатите, които се получават при тяхното прилагане. Производителите и вносителите представят най-новата и най-добрата си техника, а фермерите се ориентират каква машина ще им бъде най-полезна за едно конкурентноспособно земеделие.
Доника Асенова