Skip to content
През последните години българското машиностроене се характеризира с повече приходи, стъпване на нови пазари и нарастване на експорта. Данните показват, че компаниите във важния за икономиката на страната отрасъл имат приходи от над 10 млрд. лева. Според националната статистика износът на дружествата от бранша е около 9 млрд. лева за миналата година, което е 20% от реализираната продукция зад граница на компаниите от преработващата промишленост. Нараства и броят на заетите в сектора – през 2017 г. Те са около 130 хиляди. През последните години значително се развиха компании, които произвеждат компоненти за автомобилната индустрия. Това са над 170 фирми с много широка производствена гама – от високотехнологични като микроелектроника, климатични системи и инструментални табла до алуминиеви части, кабели, каучукови и пластмасови изделия, тапицерии и т.н. Общите им приходи за 2017 година са 3.5 млрд. евро, от които 90% са от износ за световни автомобилни пазари. Заетите с този сектор са над 40 хиляди души. Добре се развиват секторите по производство на хидравлични елементи, машини и оборудване за хранително-вкусовата промишленост, оптоелектрониката, инструменти и екипировка и други.
Но в отрасъла са налице и много сериозни проблеми. По производителност на труда секторът изостава значително от средноевропейското равнище. Фирмите изпитват недостиг на квалифицирани кадри. Интересът на младите хора за реализация в машиностроенето катастрофално намалява и фирмите са изправени предопасността да останат въобще без кадри по основните професии – стругари, шлосери, фрезисти.
Дълбоки промени ще настъпят в машиностроенето с навлизане на човечеството в „Индустрия 4.0”, където физическият свят се слива с виртуалния. Информационните технологии, телекомуникациите и производството се сливат, докато средствата за продукцията стават все по-независими. Все още е невъзможно да се каже точно как ще изглеждат умните фабрики в бъдеще.
ДОМИНАНТНИТЕ ТЕХНОЛОГИИ НА „ИНДУСТРИЯ 4.0” неминуемо ще доминират и в машиностроенето. А това са: Интелигентни производствени технологии и системи, съвременни машиностроителни технологии – лазерни, плазмени, ултразвукови, радиационни, оптични и др. Адитивни технологии и адитивно производство, цифрово производство на оптимални изделия от метал, полимери, композити и керамика; Виртуални инженерни технологии и симулации, информационни и компютърни технологии, робототехника, изкуствен интелект. Радиоелектроника, приборостроене, комуникационна и навигационна техника и технологии, математическо моделиране и суперкомпютърен инженеринг; Материали, структури, системи – SMART технологии, прахова и плазмена металургия, материалознание, физика, механика и химия на твърдото тяло, композитни материали и покрития, уякчаващи технологии, микротехнологии и микроелекромеханични системи, нанотехнологии, наноелектроника, нанометрология, нанооборудване и наноиндустрия; Екологично чисти технологии, преработване на отпадъци, енергийна техника и технологии, слънчева и водородна енергетика, рекупериране на енергията.
Под влияние на „ИНДУСТРИЯ 4.0” значително ще се промени и бизнес средата, в която съществуват машиностроителните компании: Промяна на бизнес моделите, облачни услуги, анализ и оценка на данни, 3D симулиране на производството, рязко съкращаване на времето от идеята до пазара, гъвкавост и индивидуализиране на масовото производство, дистанционно управление и подръжка на съоръженията; Създаване на SmartFactory, интелигентни фабрики, индустриална инфраструктура, интегрирано производство, индустриално преструктуриране, индустриална Интернет инфраструктура; Принципи на създаване на нов тип фирми в дигиталната производственна индустрия, доставчици на технологии – ключови производствени технологии, комуникативни роботи, телеподържащи системи, 3D принтиране, доставчици на инфраструктура и услуги (телеком, облаци, анализ на масиви от данни), индустриални потребители традиционни производители); Ефекти от „Индустрия 4.0”, сътрудничество между различни бизнес функции, различни продуктови линии, технологии и заинтересовани страни, организационни форми; Виртуален маркетинг, интегриране на потребителите чрез Интернет пространството; Мениджмънт на „Индустрия 4.0”, пазарна реализация на иновационни продукти, интелектуална собственост; Образование, бизнес игри и симулационни модели на повишаване на квалификацията, ролята на човешкия фактор в иновационната дейност; Нелинейни процеси, системен анализ и приложна синергетика, синергетически, геополитически и геоикономически анализ на проблемите на целенасоченото развитие на конкурентоспособността и финансите.
Така че мениджмънтът на машиностроителните компании трябва значително да се промени, за да се посрещнат предизвикателствата „Индустрия 4.0”.
През тази година НТСМ организирахме 6-тия Международен научен конгрес „Машини за селското стопанство 2018“, който се проведе в Бургас от 25 до 28 юни. Конгресът даде място за среща на учените от различните страни, които представиха своите научни достижения и дискутираха по проблемите на механизацията на земеделието.Бяха изнесени 66 научни доклада на повече от 200 автори от много страни – Литва, Словакия, Полша, Турция, Казахстан, Русия, Украйна, Чехска република, Естония, Беларус, Латвия и други. Бяха представени много интересни доклади, свързани с механизацията на селското стопанство, навлизането на нови модерни технологии като приложението на автономните роботи, използването на дронове, GPS навигацията при работата на земеделските машини, приложение на компютрите и други.
За съжаление, българските фирми, производители на земеделска техника не проявиха интерес към конгреса. Те не се възползваха от тази възможност да се запознаят с последните постижения в областта на машините за земеделие на учените от много страни, да видят нови конструкции машини и да разберат тенденциите в развитието им. А това е крайно необходимо, ако искат да се утвърждават на пазара и да търсят реализация на иновациите.
От 29 август до 1 септември също в Бургас проведохме Третата международна научна конференция „Опазване на почвите и водите“. Бяха застъпени много интересни научни направления като: Опазване и повишаване на органичното вещество в почвите и оползотворяване на органични отпадъци; Почвеноекологични рискове в селскостопанското производство и мониторинг на почвите; Средства за задържане и стабилизиране на влагата в почвата и индустриални и природни влагоакумулиращи вещества; Съвременни системи машини и технологии за минимални и нулеви обработки на почвата; Прогнози и перспективи в развитието на роботи за обработка на почвата, сеитба, борба с плевелите, прибиране на реколтата, безпилотни летателни апарати и дронове; Устойчиво управление на земите и поддържане и развитие на селските райони. Бяха представени над 30 научни разработки на учени от Чешката република, Русия, Украйна, Словакия, Естония, Турция, Иран, Латвия, Румъния и България.
Отличието „Принос в механизацията на земеделието“ има своето достойно място в подпомагане и пропагандиране на развитието на селското стопанство. Машините са основата, върху която се изгражда модерно земеделие. То е немислимо без съвременни машини. Конкурсът е изключително полезен и за фирмите производители на земеделска техника. За тях това е една форма за представяне на машините им на потребителите, за рекламирането им, за получаване на признание на качествата им.
Проф. дтн Георги Попов,
Председател, НТСМ