Skip to content
Производството на селскостопански машини заема определен дял в структурата на отрасъл машиностроене в България. Въпреки, че е изгубена доминиращата роля от преди 20-25 години, сега годишно се произвежда продукция за около 150 милиона лева. 40-50 фирми произвеждат основно почвообработващи машини, пръскачки, сеялки, ремаркета, приспособления за зърнокомбайни, резервни части и други, като една голяма част от тях е предназначена за износ.
Така, че като съюз, който работи за развитието на машиностроенето в България не можем да пренебрегнем производството на селскостопански машини. Активно започнахме да работим в тази насока преди 6-7 години, когато в рамките на голям проект създадохме офис за трансфер на технологии. В продължение на няколко години издавахме информационни бюлетини с най-новите достижения на науката и техниката в света в областта на селскостопанските машини. По-късно нашето проектанско-конструкторско бюро за 3D проектиране разработи пълна конструктивна и технологична документация на машини за селското стопанство – ротационна количка за бране на плодове и зеленчуци, ръчна картофосеялка, приспособление за почистване междуредията на овощни градини от паднали листа, иновативни боксове за отглеждане на малки телета и други.
Включихме се активно като организатори на инициативата Отличие „Принос в механизацията на земеделието“.
От девет международни научни списания, които излизат само на английски език, едно е посветено на проблемите на механизацията на земеделието. Това е списанието „Механизация на земеделието и опазване на ресурсите“. През миналата година в него са публикувани над 80 научни доклада на учени от 20 страни. Не на последно място ние сме организатори на Международния научен конгрес „Машини за селското стопанство“, който се утвърди като един от най-авторитетните научни форуми в Югоизточна Европа.
Седмият международен научен конгрес „Машини за селското стопанство“ ще се проведе от 26 до 29 юни в хотел „Атлантис“ в Бургас. Ще вземат участие повече от 120 учени от 18 страни – Казахстан, Литва, Латвия, Естония, Словакия, Русия, Израел, Турция, Австрия, Беларус, Босна и Херцеговина, Сърбия, Македония, Украйна, Грузия, Чехска Република, Полша и България. Конгресът има за цел да даде място за среща на учените от различните страни, където да представят своите научни достижения и да дискутират по проблемите на механизацията на земеделието. Машините са основата, върху която се изгражда съвременното земеделие. То е немислимо без съвременни машини. Учените са призвани да ги създават и да бъдат двигателя на научно техническия прогрес. Конгресът ще даде възможност за нови познанства и приятелства, а това поражда и нови идеи.
Ето някои от по-интересни доклади, които ще бъдат представени: „Тенденции в разработването на машини за балиране на сено“ на колектив от Индустриалния институт за механизация на земеделието, Познан и Варшавски технологичен университет начело с проф. Ян Шчепаняк, „Технологични и технически решения на система за прецизно земеделие“ от колектив от Агротехническия университет на Казахстан начело с академик Саяхат Нукешев, „Проблеми при производството и използването на хидропонни продукти“ от колектив начело с академик Владимир Булгаков от Украйна. Разбира се, има и много други доклади, които могат да се видят на сайта на конгреса – www.agrimachinery.net
Друг интересен въпрос в земеделието е Индустрия 4.0, по която се провежда конференцията. В последните години в света и Европа усилено се заговори за нея. Това е условното наименование на четвъртата индустриална революция. Предишните три – парния двигател, електричеството и информационните технологии доведоха до дълбоки промени в цялото общество. Сега човечеството е изправено пред най-голямото си предизвикателство от своето съществуване. Навлизаме в „Индустрия 4.0”, където физическият свят се слива с виртуалния. Информационните технологии, телекомуникациите и производството се сливат, докато средствата за продукцията стават все по-независими. Все още е невъзможно да се каже точно как ще изглеждат умните фабрики в бъдеще.
Индустрия 4.0 представлява съвкупност от свързани цифрови технологични решения, подпомагащи развитието на автоматизацията, интеграцията и обмена на данни в реално време в производствените процеси. По своята същност това отразява индустриален и технологичен трансформационен процес, който естествено следва развитието на научните и производствени практики. Четвъртата индустриална трансформация е естествено продължение на цифровизирането и автоматизирането на производството и включва интернет свързаност и взаимодействие на кибернетично-физически системи без участието на човека, обработка и анализ на големи информационни масиви и вземане на решения от изкуствен интелект, роботика, ползване на цифрови облаци, цифрово моделиране и симулиране на производствените процеси чрез виртуална реалност, интелигентна автоматизация, масово производство на индивидуализирани продукти, поява на нови технологии, създаване на нови бизнес модели.
Много европейски държави приеха свои национални стратегии по «Индустрия-4.0». В Германия например създадоха научен институт, в който работят над 2 000 учени от различни направления – философи, социолози, икономисти, юристи, специалисти по компютърни и информационни технологии, специалисти по киберсигурност и много други. Те имат задача, да подготвят нормативната база на Германия за следващите 10-15 години. В следващите 5-10 години на 50% от Интернет трафика ще бъде за управление на дома и индустрията, до 10-15% от детайлите и цели машини ще се произвеждат чрез 3D принтери, ще изчезнат професии. Много въпроси стоят днес без отговор.
Селското стопанство ще бъде много по-силно повлияно от предизвикателствата на „Индустрия-4.0“, отколкото другите сектори. Сега например вече в Париж, Хонгконг и Сингапур има градски автобуси, които са без шофьори. Те се движат в изолирани ленти, защото проблемът не е автобуса без шофьор, а другите участници в движението. На полето е само тракторът и няма кой да му пречи. Сега на много места по света могат да се видят 3-4 трактора, които работят заедно, но само в първия има тракторист. Малки автономни роботи пъплят в междуредията и с помощта на сензори скубят трева или берат ягоди, дирижабли пръскат посеви от 5 метра височина, дронове опрашват изкуствено овощни градини. Всичко това се управлява чрез Интернет и не е концептуален модел, а реални изпълнения, които ще започнат масово да се прилагат в земеделското производство.
Очакват ни много промени, които нямат нищо общо с конвенционалното земеделие. И за да приемем спокойно новото време, трябва за знаем какво очакваме.
Д-р инж. Райчо Георгиев, НТСМ