Skip to content
Интервю с проф. д-р Виолета Божанова, зам. председател ССА
Продължение от брой 9
– В какви насоки ще се развива националната земеделска наука?
– Стараем се насоките, които поставяме за развитие на националната наука, да предвиждат и да отговарят на бъдещите предизвикателства пред обществото ни. В момента вземаме активно участие на национално и европейско ниво не само в определяне на научни приоритети по ключови за обществото проблеми, свързани със земеделие и екология, но и в дефиниранието на политики, основани на реални данни. Такава е и целта на проекта на тема: „Насърчаване на устойчива кръгова биоикономика в страните от Централна и Източна Европа (BIOEAST SUP), финансиран по Програма “Хоризонт 2020”, в който ССА участва като партньор. Учени от ССА участват и в работата на тематичните работни групи, създадени в рамките на отворената инициатива БИОЕСТ (BIOEAST) за земеделие, аквакултура и гори, базирани на знания. Тяхната задача е свързана с разработване на обща стратегическа рамка за научни изследвания и иновации във връзка със създаване на устойчива биоикономика в страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). В края на февруари ССА се присъедини към Европейския изследователски алианс “Към земеделие свободно от химически пестициди“ и подписа съвместно с 24 изследователски организации от 16 европейски държави съвместна декларация за намерение. Чрез тази инициатива ще се насърчи международния диалог и ще се изгради консенсус около този научен приоритет; ще се идентифицират конкретни изследователски теми с цел постигане в бъдеще на селскостопанство без пестициди и ще се формират много изследователски проекти и консорциуми по следващата европейска Рамкова програма за научни изследвания “Хоризонт Европа”. Очаква се в рамките на инициативата да бъде разработена Научна пътна карта като принос към Европейската зелена сделка, която скоро да бъде предоставена на Европейската комисия. Експерти от Академията участват при разработването на Националния план за изпълняване изискванията на Общата селскостопанска политика на ЕС през новия програмен период.
Основните практически постижения на Академията през последните години традиционно са свързани с разработените и сертифицирани иновативни продукти – сортове и полезни модели. Справка в базите данни на Патентно ведомство на Р. България и Световната огранизация по интелектуална собственост показва, че за периода 2016-2019 г. издадените сертификати за сортове растения и породи животни в България са общо 73, като 59 от тях са на името на ССА и звената към нея. През настоящата година ССА получи 13 награди на Конкурса за иновации АГРА 2020, за които читателите могат да се информират по-подробно на сайта на академията, а също от вестник „Земеделска техника”.
– Надсловът „Агроединение – образование, наука, бизнес” към Отличието „Принос в механизацията на земеделието”, осъществим ли е?
– Отличието е сериозна морална награда и празник за създателите на иновации в областта на механизацията и агротехнологиите, производителите и вносителите на земеделска техника и създава мост между тях и земеделския бизнес. Според мен този конкурс изпълнява напълно намеренията на организаторите за обединяване на иновациите, бизнеса, науката и образованието в името на конкуретно и ефективно българско земеделие. За да бъде още по-привлекателен за младите участници в него може да се помисли и върху модернизиране на формата му.
Надсловът „Агроединение – образование, наука, бизнес” звучи изключително актуално и прагматично дори и в контекста на усложнената ситуация около коронавируса COVID–19 и все по-широкото осъзнаване на необходимостта от фокусиране върху собствените ни ресурси и потенциал за устойчиво развитие на земеделието и обществото ни. В тази връзка ние, като изследователска организация осъзнаваме, че аграрната наука трябва да бъде по-близо до интересите на фермерите и обществото и да е балансиращ фактор. Необходимо е да се подобри и модернизира работата ни по отношение на научното обслужване на земеделието и хранителната промишленост чрез различни активности като: разширяване на мрежата от демонстративни опити, свързани не само с представяне на нови сортове, но и с прилагане на иновативни агроекологични подходи и агротехнически практики за устойчиво земеделие; създаване на публично-частни партньорства за разпространяване и внедряване на иновативни продукти; увеличаване на информационните ни и рекламни канали; разширяване и задълбочаване на контактите ни с фермерските асоциации и сдружения.
Осъзнаваме и важната си роля във връзка с амбициите на ЕС, отразени в Зелената сделка и Стратегията от фермата до трапезата, за постигане на климатично неутрално земеделие, редукция на пестицидите и намаляване на замърсяването на околната среда. Ще положим усилия подходите и иновативните решения, с които ССА разполага, в тази връзка да достигнат до по-широк кръг от заинтересовани лица.
За да се осъществи агроединението е необходимо и да популяризираме изследователската професия в областта на аграрните науки сред учениците и студентите. В тази връзка вече няколко поредни години учени от ССА участват в проектите Европейска нощ на учените, финансирани от ЕК. Чрез тези демонстрационни събития се опитваме да вдъхновяваме младите хора като им показваме по любопитен начин обектите на нашите изследвания и предизвикателствата, които разрешаваме. Освен това насочваме вниманието им към обществените ползи, които научните изследвания генерират.
– На какво трябва да акцентира вестника, за да стане още по-полезен на своите читатели?
– Бих препоръчала да се публикуват повече материали, свързани с агроекологичните проблеми, които съпътстват съвременното агропроизводство и иновативни решения за тяхното преодоляване. В тази връзка е добре да има и повече информация за възможностите на прецизното земеделие и примери за прилагането му. Би било добре да се отразяват информационни и обучителни събития, провеждани в Академията и да се популяризира връзката между научнити структури на Академията и земеделските производители по места.
– Какво ще пожелаете на изданието и на неговите читатели по случай неговата 30-годишнина?
-Вестник „Земеделска техника” е рожба на Селскостопанска академия, тъй като е създаден в нашия институт НИМЕСС, сега към ИПАРЗ „Никола Пушкаров”. В неговата редколегия са работили и работят наши учени. Затова съвсем естествено се възприема фактът, че вестник „Земеделска техника” е дългогодишен и коректен медиен наш партньор, чрез който достигаме до широк кръг от потребители на специализирана научно-популярна информация. Ще разчитаме на изграденото през годините доверие, като продължим да публикуваме и популяризираме резултатите от нашата изследователска дейност и да рекламираме иновативните си продукти. Ще подкрепяме издаването му, като допринасяме за изпълнение на мисията му за обединяване на образование, наука и бизнес.
Честит 30-годишен рожден ден на вестник „Земеделска техника”, който през този период се утвърди като интересен и обективен информационен източник за всички, интересуващи се от земеделие. Пожелавам на главния редактор доц. д-р Милка Бобева и на целия екип крепко здраве, все така бодър дух, диалогичност и отвореност към всички новости!
Доц. д-р инж. Милка Бобева