Skip to content
Интервю с д-р Цветан Димитров, зам. министър на МЗХГ
– Какво е състоянието и бъдещето развитие на сектор „Животновъдство”?
– За да говорим за животновъдство, трябва да говорим изобщо за селско стопанство. Бих искал да започна с това, че брутната добавена стойност, създадена от селското, горското и рибното стопанства през 2016 г. има ръст спрямо предходната година от 4,2% на 4,7% от общата брутна добавена стойност на икономиката на страната.
Животновъдството се характеризира с преструктуриране, окрупняване и модернизация, особено видими през последните 4-5 години. Най-важно е уедряването, то е характерно за индустриалните сектори като свиневъдство и птицевъдство. Аналогични са тенденциите и в говедовъдството, овцевъдството, козевъдството и пчеларството. Най-съществени са тези процеси при свинете, където има най-голямо окрупняване с около 24%. В останалите ежегодното окрупняване на стопанствата е в рамките на средно 5-10%. Втората тенденция е нарастването през последните 3-4 години на броя на селскостопанските животни. Биволите най-сериозно нарастват с около 13 до 15%, свинете с около 11%, овцете – с 2-2,5%, говедата – с 2%. Много характерно е развитието на месодайното говедовъдство. Ако преди 8-10 години имахме между 5 и 7000 месодайни крави, сега вече те са над 90 000. Месодайните овце вече са над 100 000. Само за последната година ръстът на месодайните крави е 13%. Това не е случайно, защото износът на живи животни, а те са основно от месодайните породи, е нараснал през последните години. Например при говедата, ако износът през 2012-2013 г. е бил 8-10 000 глави добитък, през 2016 г. той е 28 000.
Важни за сектора са и селекцията и продуктивността на животните. В следствие на добрата работа на развъдните организации, продуктивността при животните вече е много сериозна. Като пример в млечното животновъдство мога да дам Черношареното говедо. При животните, които са под селекционен контрол, млечността вече е между 6700 до 7000 литра. При Кафявото говедо млечността е над 5000 литра. При Симентала млечността е над 5700 литра, при биволите тя е над 1700 литра. За овцете особено впечатление правят новите породи, които бяха внесени последните години, например – Лакон през 2016 г. има млечност 305 литра, Черноглавата плевенска – 105 литра мляко, Синтетичната българска млечна популация – 110 литра. Имаме сериозно увеличение на средната продуктивност, тоест обликът на българското животновъдство през последните 4-5 години е различен в сравнение с 2007 година. Това се отнася и за износа на животинска продукция.
Има някои сектори, в които нещата не се развиват с темповете, които ние желаем. Например в сектора на овцевъдството имаме един сравнително бавен темп на растежа на бройките животни. Отдаваме го на това, че не са достатъчни външните пазари за износ на българско агнешко месо и живи животни. Работим в тази насока и неслучайно през последните 2 месеца имахме срещи в Турция на високо ниво. Последната беше в средата на септември, където уточнихме някои ветеринарни изисквания и следващите месеци се надяваме българските овце и агнета безпрепятствено да могат да се търгуват в Турция. Същото важи и за говедата, но там търговията ще бъде с месо, а не с живи животни. Все още ваксинираме за болестта Нодуларен дематит, което е една ветеринарна пречка за свободната търговия. В близките месеци предстои да водим нови преговори с Турция и мисля, че ще постигнем добро развитие на търговските отношения.
В края на ноември, заедно с турското министерство, организираме в София бизнес форум в областта на земеделието. Очакваме от турска страна около 150 представители на техни фирми и бизнесмени в хранителния и земеделския сектор. Още толкова предполагаме, че ще има от българска страна. Работим по създаване на съвместни екипи, създаване на добри договорни и търговски отношения. Не по-малко важно е, че работим за подписване на споразумение в сферата на науката и образованието. От българска страна структурата е ССА. В Турция имат около 30 научни института, но те не са обединени като при нас, а са под ръководството на една главна дирекция в Министерството на земеделието. Другите съвместни дейности с Турция са за развитие на биологичното земеделие, за превенция на земеделската продукция от градушки и други природни бедствия.
За млечните продукти имаме добри пазари, ежегодно се изнасят между 25-27 000 тона сирена. Пазар има и за пчелния мед, около 90% от произвежданото количество, което е около 9000 тона, се изнася основно за Европа. Съсредоточени сме върху износа на агнешко месо, понеже развитието на сектора се задържа от това, че няма достатъчно пазари. Вътрешната консумация на може да бъде увеличена много. Ние работим основно за пазарите на юг от България, които предпочитат породите, които ние отглеждаме.
Животновъдството се развива със сравнително добри темпове и благодарение на финансовото подпомагане, което се предоставя от Европа, и от държавата ни. Пазарите са определящото за икономическия интерес, именно затова в Министерството от една година сме създали структура, която да отговаря за търговията на земеделската продукция. Вече за всеки продукт има отделно досие по държави и направления, за да може, когато някоя браншова организация прояви интерес към някакъв продукт, да ги уведомим дали има подписани споразумения, какви са изискванията на съответната страна – опитваме се да скъсим пътя на информацията. Някои от нещата са качени на интернет страницата на Министерството и всеки, който се интересува, може да се запознае с изискванията за износ на животински продукти в арабските държави, Турция, Азия. Основно там сме се насочили, защото на европейския пазар реално каквото можем изнасяме. Над 70-75% от износа на България е за страни в ЕС. Само 20-25% е за пазари извън Европа, което отчитаме за недостатъчно. Вярно е, че европейският пазар е скъп, плаща повече, но винаги трябва да имаме някакви резервни изходи за търговска дейност. Това са стремежите ни в сектора животновъдство.
– Какви са очакванията Ви за ОСП след 2020 година?
– Относно Общата селскостопанска политика нашите искания са да се запазят правилата и финансирането, които са действали в последния програмен период. Считаме, че в земеделието, като един консервативен сектор, не е редно бързо да се променят правилата. Ако вземем биологическите закони, генерационният интервал от раждането на едно теленце до времето, когато то трябва да носи някаква печалба, минават между 5 и 7 години. Няма как по средата на този биологичен цикъл ти да промениш правилата на производство. Това означава да сме нечестни спрямо земеделеца. Той е започнал 1-2 години едно производство, а на третата му променяш правилата и той се оказва в една неконкурентна среда. В някои сектори като растениевъдството, това е възможно, а в други подотрасли, например овощарство, лозарство се изисква да се изчака поне 3-5 години, за да започне пълното плододаване на растенията. Ние не сме привърженици на скокообразното развитие на земеделието, затова държим ОСП да остане предсказуема и по възможност да се запазят основните изисквания и финансиране. Добре е, че и по-голямата част от централноевропейските, източните и южните държави на ЕС подкрепят един такъв модел, осъзнавайки, че все още европейското земеделие се нуждае от добро подпомагане, за да може да бъде конкурентно. Много често се спекулира с това, че след 2020 година ще спрат субсидиите. Няма да спрат, защото няма държава в света, която да не подкрепя земеделието. Вероятно ще има пренасочване от едни сектори към други. Ние като държава държим да се насочат по-големи средства към т.нар. „средства за обвързано подпомагане”. Нещо, което помогна на България през последните 2-3 години да „осветли” значително сектора. Тоест всички да станат икономически коректни и в същото време се вижда как и продуктивността при растения и животни се повишава, както и доходите на земеделците. Очевидно има полза от този начин на подпомагане.
Тази година и миналата виждаме какъв ръст на зърнените култури има в страната. България никога не е произвеждала 6 милиона тона пшеница. Нещата се променят, значение отдаваме и на климатичните промени, които настъпват тук. Няма да се заблуждаваме – райони, в които до преди 50 години можеше да се отглеждат зеленчуци, вече е невъзможно поради температурните разлики, които се наблюдават. За поливното земеделие доста години се води дебат, по-предприемчивите фермери сами си организират такова земеделие и произвеждат продукцията си. Разбира се, ангажиментът на държавата не отпада, нужна е стратегия за хидромелиорациите. Очевидно тя трябва, но няма как тази стратегия за използване на водния ресурс да е отделена само към Министерството на земеделието. Това изисква единна държавна платформа, която да обхваща всички сектори на обществения живот, каквито са енергетиката – най-големите язовири са в енергийния сектор, околната среда, регионалното развитие. Няма как една структура да се справи сама. Беше започнат такъв проект съвместно със световната банка преди 6-7 години, който вероятно в другите сектори може би работи, но в нашия не даде никакво предимство, така че напоителните системи да имат възможност да се развият, но се надяваме, че това ще се случи. Това е ангажимент на държавата, но и частната инициатива не трябва да стои настрана. Нормално е един голям земеделски производител да помисли как ще напоява, а не да чака държавата.
– Бъдещето развитие на земеделското производство ще зависи в голяма степен от високия професионализъм на специалистите.
– В областта на агро кадрите нещата са много важни. Този, който развива земеделие, трябва да е квалифициран, за да си управлява техниката, за да може да ръководи самите технологични процеси в животновъдството или растениевъдството. За да може да отчетеш климатичните промени, природните аномалии, трябва да разбираш от сортове, от превенция, болести по растения и животни, машини и т.н. Компетентността на земеделеца вече е нещо задължително. Земеделието отдавна не е само оране и копане. Бих отделил нещата в 2 плоскости. Едното е съхраняване на земеделието в селските и в планинските райони – да съхраниш бита и традициите. Второто това е земеделие, което гарантира хранителната сигурност на хората – това са силните производителни, равнинни райони, където задължително трябва да има модерно, добре автоматизирано и механизирано земеделие. Например оранжерийното производство, един сектор, на който малко хора обръщат внимание, но той е един от най-добре механизираните и компютърнизирани сектори в България. В животновъдството без съвременни техники, например в селекцията, зоохигиената, хуманното отношение и технологиите, по никакъв начин не може да бъдеш конкурентноспособен.
Някои звена са задължителни – наука-технологии, наука-техника, университети-специалисти. Това са връзки, които трябва да бъдат интензифицирани. В момента няма достатъчно подготвени земеделски специалисти. Говоря за агрономи, зооинженери, ветеринарни лекари, агроинженери. Като че животът и производството се развиват по-бързо от нас през последните години и ние не можем да отговорим на изискванията на съвременното земеделие. Университетите не трябва да търсят бройки студенти, а да започнат така да ги обучават, че когато отидат в съответната фирма да могат да се справят с предизвикателствата. В момента голяма част от земеделските фирми взимат на работа млади хора, без значение къде са завършили висшето си образование, и тепърва ги изпращат на обучение в чужбина. Очевидно е, че ССА, университетите, тоест държавните структури нямат финансовите възможности на големите частни корпорации и фирми в техниката, животновъдството, в технологиите, в селекцията и т.н. Необходимо е науката и университетите да тръгнат ръка за ръка с бизнеса. Добре е, че производителите и фирмите, които предлагат земеделска техника, имат специалисти с добра професионална подготовка, а курсовете и обученията, които организират, много помагат на българските земеделци. С новото ръководство на ССА полагаме усилия да направим много близки връзките между ССА и браншовите организации. Искаме това да го постигнем в следващата година. В земеделието, освен икономическите закономерности, трябва да се спазват и биологическите. В цял свят науката води земеделието напред. Това е нормално, светът се развива. Преди 50 години никой не е предполагал, че ще имаме тази земеделска техника, която ползваме днес.
– Иновациите са основа за просперитета на аграрния сектор. Благодарим на МЗХГ и на министър Порожанов, че подкрепиха откриването на четвъртото издание на Отличието „Принос в механизация на земеделието”, като отбелязаха неговото значение за отрасъла и подчертаха ангажираността на МЗХГ като съорганизатор. По какъв начин Министерството ще подпомогне и ще участва тази година в подготовката и провеждането на конкурса?
– Министерството на земеделието, храните и горите за четвърта поредна година застава зад конкурса „Принос в механизацията на земеделието” като негов съорганизатор. Събитието обръща внимание на иновациите и тяхното внедряване в практиката. То спомага за получаване на полезна информация и за засилване усилията на фермерите земеделското производство да бъде наситено с иновативни технологии и машини. Конкурсът също така е стимулиращ фактор за увеличаване на стремежа, особено у младите хора, към повишаване на квалификацията на всички кадри в механизираното земеделие. Затова МЗХГ подкрепя и ще подпомогне неговото провеждане.
Доц. д-р инж. Милка Бобева