Микронапояване за овощарството

Водният недостиг е един от главните екологични проблеми на съвремието. По данни на ООН, през миналия век използването на вода в световен мащаб е нараствало два пъти по-бързо от темпа, с който се е увеличавало населението на Земята, като 70% от потреблението се пада на селското стопанство. В този смисъл от съществено значение са мерките за повишаване продуктивността на водата за напояване.

Основни източници на вода за овощните растения са водният запас в почвата от предшестващи вегетацията валежи, вегетационните валежи и напояването. Запасът от предвегетационните валежи е различен за различните почвени типове – по-голям в глинестите почви и по-малък в песъчливите, но във всички случаи е ограничен и се изчерпва в началото на вегетацията. В подходящите за овощарството на България зони вегетационните валежите са недостатъчни, неравномерно разпределени дори и през пролетта, и често настъпват периоди на засушаване. Това количествено и времево несъответствие между нуждите на растенията от вода и наличието й в почвата обуславя необходимостта от напояване при отглеждането на овощни култури. Ползата от напояването обаче зависи от правилните отговори на въпросите как, кога и колко, или с други думи от начина на напояване (как) и поливния режим (кога и колко).

Съвременен, икономичен и високотехнологичен метод за снабдяване на овощните култури с вода е микронапояването. Днес терминът микронапояване покрива едно изключително разнообразие от техники и приспособления, които могат да бъдат обединени в две големи групи – капково напояване и микродъждуване. Освен предимствата си при осигуряване на благоприятен воден режим за културните растения, системите за микронапояване предоставят възможност за внасяне с поливната вода на някои от използваните в растениевъдството химикали. Тази практика е известна под термина „химигация” и може да включва внасянето на торове (фертигация), хербициди (хербигация), инсектициди (инсекигация), фумиганти (фумигация), нематоциди (нематигация), почвени подобрители и други субстанции. Многоцелевото използване на поливната система пести разходи за труд, енергия, механизация и агрохимикали.

Общоприето е схващането, че продуктивността и икономическата ефективност на овощарството могат да бъдат подобрени чрез неговата интензификация. Неотменим елемент от технологията за интензивно отглеждане са системите за микронапояване с тяхната изключителна възможност за управление на процесите в поливната система, напояваното насаждение и дори в отделното растение. Поливният и хранителният режим обаче трябва да се основават на задълбочено познаване както на биологичните особености на културата, така и на почвените и климатични характеристики на землището. Липсата на необходимата агробиологична, агрохимична и инженерна подготовка може да сведе до незначителен ефекта от микронапояването и фертигацията или въобще да го компрометира. Ето защо една независима експертна оценка е изключително важна за недопускане на грешки, компрометиращи използването на системите за микронапояване и водещи до значителни финансови загуби. Така нареченото второ мнение би ориентирало фермерите какви изисквания да поставят във фазата на проектирането и по кои проблеми да поискат допълнителни гаранции от изпълнителя. Професионалната консултация е належаща и при реконструкция на вече изградени, но лошо функциониращи системи, където направените значителни инвестиции трябва да бъдат съживени с минимум допълнителни капиталовложения. При осъществяването на самия поливен процес пък компетентните съвети биха осигурили оптимален воден и хранителен режим на културите. Разбира се, самата консултантска услуга също си има цена, но във всички случаи сумата е малка част от цялата инвестиция, която иначе би могла да се обезсмисли напълно.

Системите за микронапояване са в състояние да осигурят най-високата икономическа ефективност, но те се отплащат богато само ако са проектирани, изградени и използвани грамотно.

проф. д-р инж. Куман Куманов,

ИО, Пловдив