Skip to content
Садово е мястото, където преди повече от 135 г. започва да се развива земеделската наука на България. Тук за първи път се проучват използваните вече култури и се предлагат решения за проблемите на земеделците. Бележитият български учен Константин Малков завършва висшето си образование в Хале, Германия и по примера видян в Западна Европа, решава, че за да се помогне на селяните са необходими точни научни изследвания и помощ от държавата. След упорит труд издейства през 1902 г. да бъде открита първата у нас Държавна земеделска опитна станция Садово. Тук полага основите на опитното дело, прави първите изследвания на местните и чужди пшеници, внедрява множество нови култури и започва събирането на растителните генетични ресурси. Като фитопатолог получава световно признание и все още някои открити от него болести носят неговото име. За съжаление, живее съвсем кратко и почива едва 35-годишен, но оставя 273 научни и научно-популярни статии, голяма част от които в международни издания. През 2018 г. ИРГР Садово чества 140 години от рождението на своя патрон К. Малков.
Дейността му е подета от плеяда учени и през 1977 г. опитната станция в Садово прераства в институт с национално значение. Тук се намира най-голямата растителна генбанка в Югоизточна Европа и специализирана ботаническа градина за съхранение на български и балкански ендемити. Тук са създадени най-сухоустойчивият и най-студоустойчивият сорт пшеница, а садовските фъстъци са пословични. Селекцията при пшеницата достига върховете си с използваните и досега като стандарти Садово 1 и Победа, но и с високодобивните Гея 1, Царевец и Садово 772, с „икономичните“ сортове Боряна и Гизда, подходящи и за биологично земеделие, с висококачествения Фермер и, разбира се, с най-новите сортове Николай, Никибо и Гинра, които съчетават успешно висок потенциал за добив и устойчивост на болести. При фъстъците сорт Калина е най-популярен, но не му отстъпва и Кремена, отглеждан през последните години масово в Италия, както и най-новият сорт Цветелина, който е с много едро зърно и почти 100% напуканост на ципата.
Използвайки богатството от колекциите с растителни генетични ресурси тук са създадени и единственият вписан в сортовата ни листа български сорт ръж Милениум, първият наш зимен голозърнест сорт овес Марина, зимните плевести сортове овес Калоян и Катан, пролетният сорт Мина, силно зимоустойчивите сортове ечемик Поток и твърда пшеница Деница, подходящият за смески сорт тритикале Рожен, както и ненадминатите в използването за зелено зимните сортове фуражен грах Мир и Весела.
Едно от постиженията ни напоследък, с което най-много се гордеем, са новите сортове сусам Невена, Валя и Аида, които единствени в света са годни за механизирано отглеждане. След повече от 35 години научни проучвания, най-накрая бяха създадени сортове сусам, които могат да се сеят със сеялка и да се прибират с комбайн, с тях се премахва ръчното отглеждане и високата себестойност при тази култура. Към това трябва да прибавим и много по-доброто качество на тези сортове в сравнение с вносните. С тези сортове, които вече успешно се отглеждат и в Добруджа на големи площи, се надяваме България от голям вносител на сусам да се превърне в износител.
В момента се изпитват два нови кандидат-сорта пшеница, а предстои подаването на трети и един сорт фъстъци. Към научните продукти създадени в ИРГР Садово нараства интересът и от други държави като Турция, Гърция, Македония, Италия и др. Това ни навежда на мисълта, че институтът има не само славна история, но и добро бъдеще.
Ас. Иван Алексиев, ИРГР Садово