Skip to content
Редакционна
„Дори в модерните общества, земеделието е непреходно важно. Земеделието е не само от огромно значение, тъй като осигурява работа за милиарди хора и голяма част от брутния вътрешен продукт в земеделските страни, но има и потенциал да промени живота на една нация. Земеделието има уникалната способност да насърчава развитието.” (източник: Световна банка, Доклад за развитие на света 2008, „Земеделие за развитие”).
Към настоящия момент, населението на планетата живее във време, наситено с безпрецедентни демографски промени и предизвикателства. От 5,7 милиарда през 1995 г., то достигна 6 милиарда през 2000 г, и се очаква да достигне 9,4 милиарда през 2050 г., 10,4 през 2100 г. и 10,8 през 2150 г. Прогнозира се стабилизиране около 11 милиарда около 2200 година.
Бързото нарастване на населението предизвиква интензифициране на производството, следвано от ускорено изчерпване на природните ресурси, (вкл. питейните води, намаляване на рибните и други крайбрежни запаси), както и проява на редица други негативни явления. Най-обезпокояващи са промените в климата, изразяващи се в резки промени на температурите през отделните сезони, увеличаване честотата и интензивността на екстремните валежи, следвани от продължителните засушавания. Резултатът е сериозно затруднение на земеделското производство.
Най-новите проучвания, отнасящи се до приложение на технологиите за земеделско производство, показват, че качеството на земеделските земи ще намалява поради изменението на климата. В много региони, включително и в Европа, може да се загубят големи площи земя, подходящи за земеделско производство. Предвижда се появата на нови земеделски земи, основно в северните райони на света.
Почвените и водни ресурси в световен мащаб са обект на засилваща се конкуренция между производителите на земеделска продукция. Експертите твърдят, че почвите са подложени на ускорена деградация, която бързо води до намаляване на плодородния почвен слой, а от там и изчерпване на ограничените земни и водни ресурси, необходими за производство на храни. Водните ресурси не се използват рационално, а валежите променят динамиката си и преминават в интензивни, като в редица случаи имат и унищожителен ефект. През 2014 г. в България са регистрирани 7 случая на екстремни валежи с интензитет над 50 mm, през 2015 г. – 9, а през 2016 г. – 12.
Това неминуемо води до загуба на биологично разнообразие и влошаване състоянието на земеделските земи. Производството на храни за населението и на суровини за промишлеността ще се затрудни. Въз основа на редица проучвания се доказва, че някои сектори, какъвто е производството на зърно, вече доближават критичния минимум по отношение прилагане на ефективни технологии за опазване на природните ресурси, от които то зависи.
Въздействието от изменението на климата върху земеделското поизводство се оценява в световен мащаб за 16 култури, които са най-важни за продоволствената сигурност, глобалната икономика и биогоривата. Към тях спадат пшеницата, картофите, соята, царевицата и слъчогледа. Всички те се отглеждат и в България, а последните четири са окопни и оказват най-голямо влияние върху деградацията на почвите.
Същността на плодородието на земеделските земи в национален и световен мащаб се дължи на богатството на практически трудно възстановимия повърхностен слой от земната суша, наричан почва. Основен компонент е съдържанието на органично вещество (хумуса). В българските почви то намалява с тревожно бързи темпове и от 4-5 % през 60-те години на миналия век, вече е достигнало стойности от 1,7 – 2,3% в области като Русе, Добрич, Велико Търново, Плевен и др. Изследванията показват, че в следващите 20-25 години на някои площи няма да могат да се отглеждат окопни култури, а в някои случаи и по-скоро. Това се дължи основно на влошените физико-механичните свойства на почвите и последващите ги ускорени процеси на уплътняване, ерозия, загуба на органично вещество и намалена микробиологична дейност.
Неконтролираната употреба на тежки енергетични и работни машини, вкл. дискови, води до разрушаване структурата на почвата, значително уплътняване на почвените слоеве и силно намаляване на водопропуксвателната й способност.
Производството на повече и по-качествени храни в България, се съпровожда и с редица негативни явления: непрекъснато намаляване на общата площ на земеделските земи, от които може да се получи качествена продукция: средно на глава от населението, в България се пада около 5.2 dka обработваема земя; климатичните промени оказват негативно влияние върху изпълнението на определени технологични процеси и операции, изразяващи се в провеждането им извън оптималните агротехнически срокове; увеличава се делът на рисковия характер на земеделското производство, особено в тези сектори, при които производството е разпределено върху големи площи; около 20% от земеделските земи са с наклон над 2 градуса и са податливи на водна и ветрова ерозия; наблюдава се прилагане на неподходящо обосновани технологични комплексни линии (КТЛ) и технологични комплекси от машини (ТКМ), които не са ресурсоспестяващи, икономически ефективни и екологично съобразени; водата си остава основен ресурс за получаване на високи и устойчиви добиви; в същото време, в сравнение с 1989 г., поливните площи са намалени около 100 пъти; резултатът е нарушен сеитбооборот и преминаване към т.н. „комерсиални сеитбообръщения“; като цяло е нарушена устойчивостта на земеделското производство.
Поради голямото разнообразие на отглежданите културни растения, размера на земеделските стопанства и социално-икономическите условия, досега прилаганите технологии за производство представят както възможности, така и пречки за усъвършенстване на технологичните процеси, КТЛ и ТКМ.
Научните изследвания показват, че много култури, отглеждани в България, редовно изпитват негативното влияние на почвено-климатичните условия и прилагане на неподходящи технологии за отглеждане.
Установено е също така, че уплътняването както на орния, така и на подорния слой, води до неравномерно разпределение на водата и хранителните вещества в почвата, с което значително се намаляват добивите и качеството на продукцията и се увеличават разходите за труд и енергия. Увеличават се дефицитът на влага в почвата, плевелите и деградационните процеси.
Анализите дават основание за предположения, че: изменението на климата води до бърз растеж на икономиката и населението до средата на 21 век, а след това – намаляване и на двата компонента; в бъдеще ще има глобално нетно увеличение на земята, използвана за земеделски цели, като подходящи за отделни култури ще са около 4,7 млн. km2, или от 54,2 млн km2 ще се увеличи до 58,9 млн km2. Тези числа включват земя, която е едновременно напоявана от валежи и по изкуствен начин, и изключва защитени територии и гъстите гори. Най-новите земеделски територии ще бъдат на разположение в Канада, Китай и Русия. Това нарастване ще е от 3,8 млн km2 и 1.6 млн km2, съответно, в рамките на тези категории; очаква се спад в качеството на плодородните земи. Само 3,9 млн km2 се очаква да бъдат „много подходящи“ за култури, в сравнение с 4,6 млн km2, които са за текущият период. От своя страна, повече земи ще бъдат класифицирани като „слабо подходящи“ или „умерено подходящи“; В същото време, общо обработваемата земя се очаква да се свие във всички региони на ЕС (включително защитени територии и гъста гора), с изключение на скандинавските страни – членки, където допълнително 0,21 млн km2 земя могат да станат достъпни; В ЕС като цяло (с изключение на Хърватия), може да има пълна загуба на около 1,7 млн km2. Средиземноморският регион на ЕС показва рязък спад, като се очаква загуба на 0,7 млн km2.
Отчитайки направените констатации, е наложително да се даде научно обоснован и точен отговор на следните въпроси: Какво е моментното състояние, в което се намира българското земеделие и прилаганите системи за земеделско производство, (СЗП)? Какво ниво трябва да достигне българското земеделие, за да бъде конкурентно на пазара, ефективно, екологично съобразено и многофункционално? Кои са пътищата за да се достигне желаното ниво? Какво ще получи обществото, когато българското земеделие достигне желаното ниво? Каква цена трябва да плати българското земеделие, за да се достигне желаното ниво? Какви са загубите, които трябва да понесе обществото, ако българското земеделие не достигне желаното ниво?
Анализът на горепосочените въпроси, които влияят пряко върху разнообразието на СЗП, може да помогне за разработване на съвременни и ефективни методи и средства за тяхното усъвършенстване и оценка и да осигури по-висок стандарт на живот и по-бързо развитие.
Качеството на почвите, водите и наличието на хранителни елементи са ключовите показатели, които определят приложението на дадена технология на производство като ефективна от гледна точка на растежа и развитието на растенията и продуктивността им.
Поради своята природа, технологичните процеси в земеделието и осъвременяването ТКМ са динамични. За правилното им прилагане е необходимо тяхното задълбочено изучаване, като се отчита взаимодействието на биотичните и абиотични фактори.
Основните задачи, стоящи пред земеделското производство са: опазване на почвените ресурси от деградация, водните от замърсяване, а растенията от вредното за тях влияние на воден, хранителен и температурен стрес; запазване и повишаване на почвеното плодородие, респ. на добивите чрез прилагане на иновационни методи и средства за подобряване на основните технологични процеси.
ЗТ