Skip to content
Преди години големият български поет Георги Джагаров написа с любов за България „…земя, като една човешка длан.” Защото я обичаше като родна майка.
А великият Христо Ботев положи кости юнашки в бой за свободата ѝ. Той знаеше, че отива на смърт. Вече бе оплакал онези българи „със сърца мъжки, юнашки”, посечени от турския ятаган и знаеше какво го чака.
Но както пеперудата, омаяна от светлината на огъня, отива в него и изгаря, така и юнашкото сърце, което не може да търпи повече робството, тръгва с чиста съвест към безсмъртието.
Той вече бе възпял подвига на Хаджи Димитър и сякаш бе писал за себе си стихотворението „Жив е той, жив е.”
Да. Той е жив в сърцето на всеки свестен българин. Него го обича и тачи цяла интелигентна Европа. И не само!
Неговият бунтовен подвиг, неговата публицистика и поезия са образци за голяма ерудиция, родолюбие и гениалност в поетичния изказ за много творци по света.
Жив е той! Горе на балканския връх Вола и долу в сърцето на истинския българин.
Петя Костадинова