Skip to content
Интервю с Георги Йорданов, изп. директор на ИАСРЖ
Георги Тодоров Йорданов е роден на 16 май 1966 г. През 1984 г. завършва средното си образование в СПТУ „Киро Конаров”, Горна Оряховица. 12 години по-късно завършва бакалавърска степен в Тракийския университет, а през 2006 г. – магистърска програма по коневъдство отново в Тракийския университет. От началото на 2017 г. е докторант в докторска програма на Аграрен университет – Пловдив, катедра „Животновъдни науки”, шифър „Развъждане на селскостопански животни, биология и биотехника на развъждането”.
Трудовият си стаж започва през 1987 г. в КЗ „Хан Аспарух”. Работи последователно като жокей, треньор, 5 години по-късно става заместник-директор, а от 1996 г. – главен специалист в КЗ „Хан Аспарух”. През 1998 г. е експерт в НССРЖ. 2 години по-късно става началник отдел в Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ), а от 2009 г. изпълнителен директор на Националната асоциация по коневъдство. От 8 ноември 2016 г. е председател на Националния съюз на зооинженерите в България. През 2017 г. става изпълнителен директор на ИАСРЖ.
– Г-н Йорданов, какво е състоянието на животновъдството в България днес?
– Природо-географските условия на България предразполагат добро животновъдство и производство на качествени месо и мляко. Още един гарант за това е голямото разнообразие на породите. В овцевъдството породите са създадени в полубалканските ширини, те са предназначени за високопланинско животновъдство. Има и породи за равнините. Това е гаранция за качествено производство на животинска продукция.
Важна е ролята на развъдните организации в отрасъла, които консултират членовете си да намерят най-добрите технологии и породи за конкретния регион. Ако изкуствено налагаме неподходящи породи за даден район, ще се получат икономически загуби. Затова е важно секторът на неправителствените организации да бъде активен и полезен на фермерите.
Животновъдството е един от традиционните и най-важни отрасли в икономиката на нашата страна. България по принцип е аграрна държава. През последните години темповете на развитие на животновъдството са ясно очертани от начините на развитието му, от увеличаване броя на животните, качеството на селекционната работа и връзките на българските развъдни, браншови и търговски организации с европейските.
Нараства броят на животни под селекционен контрол като един от основните фактори, който води до генетично усъвършенстване на породите, а това е гаранция за по-висока продукция. Ще представя няколко цифри, с които работят в момента развъдните организации. За 2017 година броят на контролираните животни е около 125 000 в говедовъдството, 360 000 в овцевъдството, 22 000 в козевъдството, 43 000 в свиневъдството, 10 000 в коневъдството и близо около милион в птицевъдството. През последните години животните под селекционен контрол, сравнени с общия брой животни на територията на България, непрекъснато се увеличават. През последните години се наблюдава значително нарастване на бройките не само в сектор овцевъдство и говедовъдство, но и в свиневъдството и в коневъдството. Месодайното говедовъдство бележи един много висок темп на развитие през последните 3-4 години – от 2-3 000 контролирани животни преди 5-6 години, в момента месодайните крави наближават близо 15 000 броя. Най-голямо разнообразие по отношение на породи се наблюдава в овцевъдството. Там има близо 30 породи овце, с които България работи. Това е голямо генетично разнообразие, с което не всяка европейска държава може да се похвали. За този генетичен ресурс трябва да се грижим, да работим с него, да го опазваме и съхраняваме.
За това бързо развитие на животновъдството неимоверно влияние оказаха Програмата за развитие на селските райони и различните схеми за допълнително подпомагане на фермерите, които са един финансов инструмент за развитието на сектора. Те доведоха до устойчивост в отрасъла и засилена конкурентноспособност.
Перспективите за развитие на животните в България, смятам, че са в положителния сектор, защото нашите природо-климатични условия позволяват да се развива едно добро животновъдство. Традициите в сектора са стабилни. Не на последно място, значение има и пазарът. Винаги има проблеми с реализацията на животинската продукция, но погледнато през призмата на световната необходимост, винаги има нужда от хранителни продукти. И тя се засилва, особено в областта на месото. Много от българските производители се ориентираха към месопроизводство, защото имат проблеми с реализация на млякото в Европа, която е задоволена откъм сурово мляко. Втората причина за бума на развитие на месодайното говедовъдство е, че технологията на отглеждане и хранене е малко по-лесна и по-достъпна от тази при млечните породи.
– Как се осъществява селекцията?
– Относно селекцията, вече близо 20 години селекционният процес се развива от развъдните организации, които в България са 50 на брой за всички видове селскостопански животни. Изпълнителната агенция осъществява професионалния контрол върху развъдния процес, който организациите извършват. По този начин ние контролираме развитието на отделните популации и породи животни. Една от задачите на Изпълнителната агенция е да се грижи за съхраняване и опазване на генетичния материал в България. За тази цел в структурата ѝ има изградена Национална генетична банка за съхранение на сперма от различни видове мъжки разплодници. Засега имаме от биволски и говежди бици, кочове и жребци.
ДНК лабораторията, която направихме по швейцарски проект, е част от големия процес, който показва произхода на животните. Това е много важно за развитието на една успешна селекция. 4-5 години ще са необходими, за да можем да идентифицираме породите у нас. Доказването на произхода няма да е толкова трудно.
В България вече има животни както от говедовъдния, така и от овцевъдния сектор, които са равностойни на най-добрите европейски породи. В говедовъдството се използва замразен семенен материал от най-добрите разплодници на Европа и света. В овцевъдството се използват най-добрите вносни кочове от съответните породи – Лакон и др. Тази година се извърши внос на семенен материал от породата Ил дьо Франс – от най-добрите френски кочове. Това е постижение, положителна стъпка за българското животновъдство.
От няколко години в България се развива направлението месодайно козевъдство с породата Боер. Засега има едно стадо в България, но това е основа за развитие и на този подсектор в животновъдството. Голяма част от козите се отглеждат в затворени помещения. Продуктите от козите са едни от най-качествените в животновъдството и в последните години са все по-търсени. Българска бяла млечна коза е най-разпространена порода в страната.
България винаги е била аграрна държава. Животновъдството е заемало основен дял от нашата икономика. Възраждането му през последните 6-7 години е очевидно, има значително развитие на животновъдството. Има и много проблеми. Един от тях е липсата на квалифицираната работна ръка. С общи усилия от страна на държавата, на неправителствените организации, на бизнеса и науката ще се развие устойчив отрасъл, както и ще се повиши конкурентноспособността му. След като имаме добра генетика, следва да се погрижим за добрата технология на отглеждане и на хранене като елементи за конкурентоспособността.
– Каква е степента на механизация в отрасъла?
– За да има развито промишлено земеделие, трябва да има механизация. Приветствам фирмите, които внасят механизация в животновъдството. Те са проводникът на новото в сектора. Използват се машини за хранене на животните, доилни инсталации. В България навлиза машинното доене, включително и при овцете. Преди 1989 г. започнаха да се използват доилните зали в овцевъдството. След 1989 г. не му се обърна много внимание. След близо 30 години, отново се възражда механизацията в овцевъдството. В XXI век не може без нови технологии.
– Достатъчни ли са заетите специалисти в отделните подотрасли?
– По отношение на кадрите на първо ниво липсват не само изпълнители в производствения процес, но и ръководители. Остра нужда от специалисти има по цялата верига – технолози, зооинженери, ветеринарни лекари. Университетите произвеждат специалисти, но хората, които пряко са включени в производствения процес, са доста малко. Не е тайна, че младите колеги, които завършват, си намират работа във ветеринарни кабинети, в дистрибуторски фирми. Животновъдството е тежък сектор. Нямам точни данни колко млади хора са ангажирани в него, но липсата и нуждата са очевидни и се усещат. Има и средни, и висши училища, които подготвят кадри, но в практиката няма достатъчно хора. Необходима е дългосрочна политика, за да бъде по-атрактивна работата в селското стопанство.
– Свързани ли са двата отрасъла растениевъдство и животновъдство?
– Връзката между растениевъдство и животновъдство е неразривна. Много от фуражните култури се отглеждат за хранене на животните, включително за козевъдството и коневъдството. Не може да се разчита само на пасища, през зимата животните се хранят с концентриран фураж. Той се произвежда от растениевъдството. Земеделието се състои от двата сектора – растениевъдство и животновъдство.
– Агенцията ще подкрепи ли инициативите на овцевъдите през месец май?
– Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството винаги е подкрепяла такива инициативи. Ще подкрепим Шестия национален събор на овцевъдите в България, който вече е традиция. Ще присъстваме там.
доц. д-р инж. Милка Бобева