Вече 3 мандата съм председател на регионалния съюз на зърнопроизводитите „Дунавско зърно”. Той е учреден през 2006 година и е един от учредителите на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Съюзът членува в нея, аз съм и член на управителния съвет на НАЗ. Членовете на “Дунавско зърно” са утвърдени в Русенска област земеделски стопани с изключителен авторитет между колегите си. Те се занимават професионално със земеделие. Имат сериозна подготовка и много добри резултати в своите стопанства.
Активно участваме и в законодателството, което е свързано със земеделието. На този етап имаме успешна комуникация и с Министерството на земеделието, храните и горите и с правителството. Мисля, че за повечето от въпросите, които трябва да се разрешат, имаме разбиране от тяхна страна. Засега успешно ги поставят и решават.
Нашият съюз се стреми да даде възможности за получаване на добри резултати не само на собствените си членове, но да влияе цялостно на областта за просперитета на земеделието. Справяме се успешно с това. Имаме сериозни контакти с висше техническо училище, което подготвя кадри за селското стопанство, участваме в общи проекти, търсим въвеждането на научни постижения, които да се прилагат и в земеделските стопанства. Мисля, че можем да се похвалим и с доброто сътрудничество и с Професионалната гимназия по селско стопанство в Образцов чифлик. Помагаме и там колкото можем на базата за провеждането на добри практики в земеделието и обучението на кадрите. Предоставяме наши машини и площи, на които учениците да могат да се обучават и да провеждат практически занятия.
Проблемите, които стоят пред нас са подобни на тези и в останалите области. Те са свързани и с липсата на работна ръка и квалифицирани механизатори за работа в земеделските стопанства и хора, които да могат действително да работят на тези машини. Те са нови като технологии, с много електроника.
Аз самият съм земеделски стопанин от 15 години. Обработвам земя в района на Вятовска община. Имам 15 000 декара, посети с култури, които са типични за нашата област – 7000 декара с пшеница и ечемик, 3000 декара слънчоглед, 3000 декара царевица, напоследък и културите рапица, грах, нахут. Тези култури въведохме с цел добри земеделски практики, подобряване на почвения състав и получаване на добър сеитбооборот. Наистина те се отразяват много добре като азотощадящи култури, дори създават условия след това за посевите да бъдат наистина добри и земята да бъде обогатена с хранителни вещества. Русенска област има сериозно място в селскостопанския сектор на България. Тя е водеща в зърнопроизводството. Развива и други сектори като овощарство, зеленчукопроизводство, в което има много добри резултати, както и пчеларство, в което има сериозни традиции. Търсим начини като зърнопроизводителите взаимно да си помагаме с пчеларите за опазване на пчелите. В същото време те са в изключителна помощ за получаване на добри добиви в земеделието.
Напоследък в земеделието навлязоха Till технологиите. Те са изключително успешни, но не са масово приложими във всички стопанства, защото изискват смяна на целия инвентар, оборудване на тракторите с допълнителна GPS електроника, за да може да се извършват действително точни обработка и сеитба. Въпреки това се прилагат в някои от стопанствата. Повечето от стопаните в Русенска област орат и след това пролетта обработват почвата за засяване на пролетниците.
Сеитбата в Русенска област отдавна приключи. Вече приключват и фунгицидното и хербицидното пръскане на пшеницата и пролетниците. Опитваме се да защитим есенниците от ръжда, вредители като въшки, пиявици. Мисля, че и тази година земеделските стопани се справят сполучливо. Климатичните условия са горе-долу подходящи, разбира се, като се има предвид, че имахме суха зима и пролет. Валежите са малко, няма дълбока влага в почвата, което ще даде отражение на добивите, но считаме, че се извършват максимални защитни дейности при обработката на посевите, за да се получат прилични добиви.
Русенска област имаше много добре развита напоителна система, която в като много други области, беше съсипана. Нямаме напояване от Дунав. Правят се отчаяни опити от някои земеделските стопани за използване на сондажи и се търсят решения на този въпрос локално в техните си стопанства, което е крайно недостатъчно и не може да се похвалят с действаща напоителна система. В Южна България някъде се запазиха напоителните системи.
Вече 2 периода на ОСП зърнопроизводителите са изключени от възможността да участват с проекти за обновяване на машинния си парк. Считаме, че проблемите тепърва ще започнат да се проявяват. Има стремеж за инвестиране в нови машини, но това се наблюдава в отделни стопанства, които използват кредити. Това не е достатъчно и техниката постепенно застарява.
Проблемът с работната ръка го има и при нас, както навсякъде. Няма механизатори и млади хора. Обезлюдяха селата, много от потенциалните работници са в чужбина. Има страшна нужда от млади механизатори в земеделието, които да бъдат обучени и да работят с новата модерна техника.
В момента се извършва подготовка на машините за започване на жътва. Вървят планово техническите прегледи. Стремежът на всеки един земеделски стопанин е да подготви техниката си за една успешна жътва и да може навреме да си прибере реколтата.
Жътвата очакваме да започне през последната седмица на месец юни, след 22-23 юни. Дано да е успешна и да е благодатна за всички. Все още е рано да се прогнозира каква ще бъде реколтата, но на този етап наблюдавахме известно засушаване, което доведе до прегаряне при пшеницата. Тези високи температури неминуемо ще доведат до сериозни щети и по-ниски добиви. Надяваме се, че реколтата ще бъде със задоволителни резултати във всяко от стопанствата, благодарение на добрата грижа от страна на земеделците.
Иван Караиванов, председател на „Дунавско зърно”