Водоснабдяване на животновъдните ферми

В животновъдните ферми ежедневно се изразходва голямо количество вода. Тя се използва за поене на животните, за измиване и почистване на съоръженията и инвентара, за промиване на доилните инсталации, за приготвяне на фуражите, за битови и други нужди. Определени запаси са необходими и за противопожарни цели. Чрез водоснабдяването на фермите и механизирането на поенето на животните се подобряват санитарно-хигиенните условия в животновъдните помещения и се повишава  продуктивността на животните.

Животновъдните ферми могат да получават вода по два основни начина – чрез свързване към водопроводната мрежа на най-близкото селище или от самостоятелно изградена водопроводна мрежа със собствен водоизточник. Водоизточникът се избира след химичен, физичен и бактериологичен анализ на водата. Препоръчва се водата за пиене да има температура от 8 до 15⁰ С, да бъде чиста, прозрачна, да има приятен вкус, малко количество физически примеси, да не съдържа патогенни микроорганизми. Броят на бактериите в 1 ml вода не трябва да бъде повече от 100.

Санитарните изисквания се удовлетворяват най-добре от вода, която е изпомпана между два непроницаеми почвени пласта от дълбочина между 50 и 150 m. Това са така наречените дълбоки сондажи. Тази вода е добре защитена от повърхностно-почвено замърсяване и дебитът е с достатъчно високи стойности. Повърхностните източници (реки, езера, канали и изкуствени водоеми) обикновено са доста замърсени и не са надежден източник за водоснабдяването на фермите. В случай че се използват такива водоизточници, е необходимо да се строят пречиствателни съоръжения и устройства за обеззаразяване на водата.

Мястото на водоизточника определя и схемата на водоснабдяването. Когато източникът е разположен по-високо от мястото на използването на водата, тя се отправя гравитационно (на самотек) към фермата, а когато е разположена по-ниско, се монтират помпени станции и водонапорни кули, откъдето водата се разпределя в напорната мрежа.

Диаметърът на тръбите се избира в границите от 40 mm до 200 mm, с цел осигуряване на скорост на движение на водата от 0,4 до 1,25 m/s. С увеличаване на скоростта се увеличават хидравличните загуби на налягане в мрежата, ускорява се износването на тръбите и се създава опасност от спуквания при хидравлични удари. Намаляването на скоростта под нормата води до замърсяване на тръбите с утайки. Скоростта на водата за противопожарни цели се допуска да бъде до 2,5 m/s. Диаметърът на тръбите (в зависимост от секундния разход на вода)  може да се определи по табл. 1.

Таблица 1. Препоръчителни диаметри на тръбите на водопроводната мрежа в зависимост от секундния разход на вода.

Необходимите разходни норми могат да се вземат от различни справочници или да се установят опитно за отделните ферми. Към тях трябва да се добавят необходимите количества вода за гасене на пожари (при евентуално възникване). Изчисляването на водопроводните съоръжения само по стойността на средния денонощен разход е недостатъчно, тъй като разходът на вода от повечето потребители е неравномерен не само в отделните годишни времена, но и в самото денонощие. Ето защо изчисленията трябва да се извършват по максималния денонощен разход или по часовия разход.

Таблица 2. Разходни норми на вода за денонощие на видовете животни

Таблица 3. Примерно разпределение на разхода на вода в кравеферма за едно денонощие.

Доц. д-р инж. Ангел Трифонов, АУ, Пловдив

(Следва)