Skip to content
Опитната станция за ягодоплодни култури е пряк наследник на Отдела по градинарство към Централния земеделски изпитателен институт, София (1910 г.). Той започва своята дейност през 1936 г. в кв. „Павлово“ с трима старши научни сътрудници. С оземляването му през 1942 г. е преместен край гара Костинброд.
Въз основа на Министерско постановление от 1953 г., отделът се обособява като Централен научноизследователски институт по овощарство. Той е главен координатор и ръководител на изследователската работа с овощни видове. В неговата система влизат институтите по овощарство в Кюстендил и Пловдив, опитните станции в Троян, Дряново, Силистра, Поморие, Сандански. При закриването му през 1963 г. отделни дейности преминават към институтите в Кюстендил и Пловдив, а тази към ягодоплодните култури – към Комплексно опитната станция, с. Негован. През 1972 г. чрез министерско постановление отделът прераства в Опитна станция за ягодоплодни култури с директор Владимир Иванов. От 2001 г. ОСЯК, Костинброд и ИО, Кюстендил са обединени в Институт по земеделие със секции. От 2019 г. ягодоплодните култури влизат в състава на АгроБиоинститут (София) и се трансформират в Отдел „Ягодоплодни и други култури”.
До 1950 г. малинопроизводството в България е ограничено и изградено само от чуждестранни сортове (Marlboro, Newburgh). През периода 1960-1990 г. малината придобива по-голямо стопанско значение и се разширява като промишлена култура в предпланинските и планински райони. Създават се насаждения само от български сортове – Български рубин, Шопска алена, Искра. След 2000 г. в производството настъпват промени и навлизат масово чуждестранни сортове (Willamette, Miker, Autumn bliss, Heritage, Polka, Polana).
С участието на българските сортове, като родителски форми са създадени редица сортове, между които и съвременни, и перспективни – Кокинская, Алый парус, Бальзам, Брянская, Метеор, Солнышко, Каскад, Скромница, Спутница и ремонтантния Бабье лето.
Мястото на българските малинови сортове в сортовата структура на страната е необходимо и препоръчително. Те са продукт на конкретните екологични условия, което позволява по-пълно проявяване на наследствените им признаци и свойства.
Малината е на първо място по отглеждане (производство и площи) сред ягодоплодните култури в България. През последните години най-много малинови плодове са получени през 2016 г. (8 398 т), през 2017 и 2018 г. се наблюдава леко намаляване на производството, съответно 7 476 т и 7 450 т. През 2017 г. малинопроизводството заема 5% от производството на овощните култури, през 2018 г. се увеличава на 5.3%. Най-много малини се отглеждат в районите (2018 г.): Северна и Югоизточна България (5 408 т), Североизточен (2 891 т), Югозападна и Южна България (2 042 т).
Сортът Люлин е български ремонтантен малинов сорт, създаден в Опитната станция за ягодоплодни култури (Костинброд) от Лулчо Христов. Признат за сорт през 1982 г. Ст. н.с. I ст. д-р Лулчо Христов Илиев е роден в с. Чавдар, Софийска област през 1921 г. През 1949 г. завършва Агрономо-лесовъдски факултет, София. Работи като агроном в Институт по почвознание ”Н. Пушкаров” и ръководител на опитно поле при Отдел по градинарство на ЦЗИИ, Костинброд. От 1953 г. е назначен за научен сътрудник към Централен научноизследователски институт по овощарство, Костинброд. През 1967 г. защитава докторска дисертация. През периода 1967–1971 г. е директор на ИО – Кюстендил. Избран е за ст.н.с. I ст. през 1971 г. В Монголската народна република (1975–1976 г.) е консултант по овощарство, след което до началото на 1983 г. е завеждащ секция „Селекция и сортоизпитване” в ОСЯК, Костинброд. За няколко месеца (1983 г.) е директор на Института в Негован. Научната му дейност е в областта на ягодоплодните култури – предимно селекция и сортоизучаване.
Люлин се отглежда в различни райони на страната. Намира разпространение и извън пределите на България – Русия, Сърбия, Украйна. В Русия е показал висока устойчивост на дидимела и средна толерантност на антракноза, поради което намира място в асортимента им. Изисквания за механизирана беритба са: издънките да са изправенорастящи със здраво прикрепени плодни клонки, а плодовете да са с висока плътност, лесно откъсване и относително дружно зреене. Около 70% от разходите за отглеждане на насажденията се дължат на ръчната беритба.
Характеристики по сертификат: Сорт Люлин е ремонтантен, т.е. плододава два пъти годишно. Плодът от масовите беритби е със средно тегло от 3.20-3.70 гр. Най-едрите плодове от първите беритби достигат тегло 5.64 гр. Формата на плодовете е тъпоконусовидна, а цветът е интензивночервен. Откъсват се лесно, без да се разпадат на съставните си плодчета и са пригодни за механизирана беритба. Плодовото месо е сравнително плътно, сочно, сладко-кисело, с добър до много добър вкус и умерен аромат. За лятно-есенно плододаване започват да зреят към 25 август, а последните дозряват до към 10-15 октомври, като 83-85% се прибират до края на септември. Плодовете от лятно-есенната реколта не се образуват на миналогодишни издънки, а на израстнали през текущите пролет и лято. Плодовете от пролетно-лятната реколта започват да зреят в края на юни, но са по-дребни и са разположени на по-рехави плодни клончета. Количеството им е около 1/3 от лятно-есенната, а често и по-малко поради повреждане на пъпките от зимните студове. Плодовете на този сорт са много подходящи за поединично замразяване (соло), както и за преработка.
Храстовидните растения са с умерен растеж. Издънките са многобройни, доста дебели, изправени, средно високи до ниски, с къси междувъзлия и не полягат. Те са кафяво-канелени, покрити с малък брой къси шипчета. Може да се отглежда без опорна конструкция, тъй като стъблата са ниски, дебели и с къси междувъзлия. Плодните клончета са рехави до средноплътни, многобройни, често разклонени и здраво скрепени към издънките. Листата са средноедри, с удължени петури и заострени върхове. Устойчиви на сиво гниене. При поливни условия може да се отглежда в цялата страна, а при неполивни – в районите с валежи над 600-650 мм. Родовитостта е висока, при поливни условия средния добив е от порядъка на 1 100-1 500 кг/дка. Сравнително устойчиви са на дидимела, кониотириум и към причинителите на фитофторно гниене. Слабо чувствителни на антракноза. Засажда се 2.50 м х 0.50 м или 800 раст./дка.
С механизираната беритба се прибират не по-малко от 75% от плодовете, а останалите от първите и последните 1-2 беритби се прибират на ръка. Плодовете от първите беритби са най-едри и е изгодно да се берат ръчно. Поради малките количества плодове от последните беритби икономически не е изгодно те да се берат машинно, тъй като ще се изразходва недостатъчно ефективно енергия. Не трябва да има опасения, че механизирано обраните плодове ще бъдат с по-лошо качество за преработка в сравнение с ръчно браните. При правилно създаване и отглеждане на насажденията от Люлин още през първата година се набират 80-100 кг/дка плодове, през втората добивът достига 600-800 кг/дка, а през третата и четвъртата 1 200 – 1 500 кг/дка.
След прибиране на плодовете през есента плододалите издънки се изрязват на 4-6 см от повърхността на почвата, не по-късно от падането на първата по-плътна слана. Изнасят се извън насажденията и могат да бъдат използвани за фураж след изсушаване, който се отличава с много добра хранителна стойност.
Сорт Люлин може да се отглежда на едно място 9-10 години. Това зависи от здравното състояние на растенията и особено от степента на завирусяването им, както и от степента на заплевеляване с многогодишни плевели. Провеждани са изпитвания със съветски прототип машина за машинно прибиране на малиновите плодове. Установено е, че сорт Люлин е подходящ за механизирана беритба.
Предимствата на този сорт за нашето малинопроизводство са много: При отглеждането му отпада необходимостта от опорна конструкция, която струва скъпо и възпрепятства механизираната резитба и беритба; Чрез цялостна механизирана резитба и чрез машинна беритба на 70% от плодовете, се намалява чувствително трудовото напрежение, което е разместено по време. Няма да се намали добивът за следващата година с 30-40% поради нараняване на издънките при механизирана беритба, както е при малиновите сортове, които плододават един път годишно; Отпада опасността от почти ежегодното измръзване на голяма част от пъпките и издънките при обикновените сортове (30-80%) поради екстремните колебания на температурата у нас през януари, тъй като издънките на Люлин и без това трябва да се изрязват; Пръсканията с пестициди за борба с вредителите могат силно да се намалят и плодовете няма да червясват от ларви на малиновия бръмбар, тъй като той лети през пролетта; Ще се избегне почти ежегодното вредно въздействие на юлските горещини върху добива и едрината на плодовете, които често намаляват 2-3 пъти. В годината на израстване издънките имат по-интензивна фотосинтетична дейност и по-добра проводимост на асимилати, хранителни вещества и вода от почвата, в резултат на което плодовете са по-едри.
Веселка Антонова
АгроБиоинститут