Skip to content
Необходимостта от отглеждане на ароматни и медицински растения включва добро познаване на прилаганите съвременни технологии за отглеждане, възможностите за рационално използване на ресурсите на страната, усъвършенстване на връзките между производителите и другите звена от веригата производство-реализация и други фактори, осигуряващи по-добра конкурентноспособност на крайните продукти. Ароматните и медицински растения се използват като суровини в парфююмерийно-козметичната, фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост. Значението им се определя от действието и употребата на съдържащите се в тях етерични масла.
Производството на продукти от медицински и ароматни растения бележи ежегодно увеличение от 12-14%, което се дължи на увеличаване на заетите площи, оптимизиране технологиите на отглеждане и внедряване в производството на нови селекционирани сортове. В основата на всичко това стои интродукцията на нови сортове, популации, растителни видове и определяне тяхната пригодност за отглеждане при дадени почвено-климатични особеност.
В ИРЕМК е създаден генофонд от местни и интродуцирани образци ароматни и медицински растения; разполага с опитна база, култивационни съоражения за производство на посадъчен материал, изпитвателна лаборатория. В Института по розата са създадени повече от 40 сорта медицински и ароматни растения, така че той трябва да е основен център за сортоподдържащата селекция в този бранш, където да се извършва предбазово и базово семе и разсадопроизводство. Селекционната и семепроизводствена дейност са много тясно свързани и взаимно обусловени. Освен ускореното размножаване на одобрените и районирани в страната сортове е необходимо непрекъснато да се поддържа на високо равнище тяхната жизненост на базата на механична и биологична чистота при производство на семена и посадъчен материал.
Маслодайната роза (Rosa damascena Mill.f.trigintipetala ) е култура с приоритетно стопанско значение за страната ни. Отглежда се за производство на розово масло, розов конкрет, розово абсолю, розова вода и други. Като прибавим масовото използване на розовата вода и сушен цвят в бита и народната медицина, маслодайната роза е може би най-универсалнато растение.
Качествата на Казанлъшката роза се определят в много голяма степен от условията, при които се отглежда. Изключителното съчетание на климат и почва определят до голяма степен качеството на розовото масло.
Развитието на маслодайната роза е свързано с Розовата долина. Тя включва Карловската и Казанлъшката котловини, които са част от източните задбалкански полета. В нея се включват и части от южните склонове на Централна и Сърнена Средна гора.
Маслодайната роза е многогодишно храстовидно растение. На едно място се отглежда повече от 20 години. Като растение тя вирее почти навсякъде в умерения климатичен пояс. По специални изисквания към климата има, при отглеждане за производство на розово масло, особено по време на цъфтежа. Най-благоприятни условия за нея има в района на Подбалкана, където температурите са умерени и има висока атмосферна влажност.
Маслодайната роза изисква сравнително нестудена зима и прохладна и влажна пролет.
Поради южния си произход маслодайната роза няма изразен период на покой. През есента вегетацията продължава до настъпване на много рязко застудяване. През зимния период при температура на въздуха над 10 С за 10-15 дни, тя започва да се развива. Поради тези причини при по-късно застудяване се наблюдава измръзване в различни степени на розовите храсти.
Казанлъшката роза е светлолюбиво растение и не понася засенчване. Тя е сравнително невзискателна към почвената влага. Мощната й коренова система осигурява снабдяването с вода от по-дълбоките почвени слоеве, въпреки това при по-леки почви и засушаване Казанлъшката роза страда от недостиг на влага. Почвеното преовлажняване, както и високите подпочвени води също се отразяват негативно върху нормалното развитие на розата заради възпрепятстване на проникването на въздух до кореновата система. На такива места розата сравнително лесно измръзва през зимата. Розата е особено взискателна към въздушната влажност по време на цъфтежа. Високата въздушна влажност от порядъка на 75-90% удължава цъфтежния период и предпазва маслото от бързо изпаряване.
Маслодайната роза се развива най-добре върху дълбоки, водопропускливи и богати на органични вещества почви. Неподходящи за розата са черноземните почви, които благоприятстват хлорозата, както и тежките глинести почви, при които по-често се наблюдава измръзване и по-силно нападение от ръжда. Плитките почви също са неподходящи, тъй като не осигуряват условия за нормално развитие на кореновата й система.
В нашата страна се отглежда основно червена маслодайна роза – Rosa damascenа. Бялата маслодайна роза – Rosa alba се отглежда ограничено в Казанлъшкия район. Тя проявява по-голяма устойчивост спрямо гъбните болести, по-малко взискателна е към почвите, по-издръжлива е на ниски температури, дава значително повече цвят от декар, но съдържа почти два пъти по-малко масло в сравнение с червената маслодайна роза.
Доц. д-р Ганка Баева
ИРЕМК, Казанлък