Анализ на производствената техника и технология при производството на зърнени култури

В сезона на есенната сеитба сме, с всички планирани дейности и непланирани проблеми. Важно е всички работни процеси да се извършват своевременно и качествено в границите на очакваните разходи и производителност. От това зависи реализирането на предвидената производствена технология и подобряване експлоатацията на селскостопанската техника. В резултат на направените разходи зависи също и стойността за килограм продукт. Планираните и непланирани разходи се изчисляват на хектар и те варират в зависимост от много фактори, като например размера на парцела, качеството на работа на машините и производителността им, метеорологичните условия, дефекти и други.

Основният параметър, на който трябва да се обърне внимание, са машинните и човешките разходи на работни часове на хектар. Има редица показатели, които сочат многообразието на тези два фактора и тяхното значение за реализирането на цялостната технология на производство на дадена култура. Таблицата показва тяхното потребление на зърнени култури на хектар.

Анализът, представен в таблицата, дава интересен поглед върху структурата на най-важните разходи, като непланираните такива също трябва да се вземат предвид. Трудно е да се предвиди, но експлоатацията на тракторния парк в много голяма степен зависи от експертната работа и поддръжката на цялостната техника, както и от други фактори.

Този анализ е нормален и на практика дава реалистична гледна точка, но и стимул за постоянно наблюдение на всички дейности и проблеми – къде да се коригира, къде да се промени или да се подобрят работните процеси през сезона. Тенденцията е да се направи анализ на отделни операции, така че да е по-лесно да се види кoe е погрешно и да се коригира и подобри. Важен сегмент в този анализ ще бъде тласъкът за постоянната модернизация на селскостопанската техника при въвеждане на интегрални техники и подобряване на сервизно-ремонтните услуги, като по този начин се постигне намаляване на производствените разходи чрез намаляване на работното време и енергията и косвено дефектите ще бъдат сведени до минимум. По принцип това може да се постигне, ако машините редовно се подновяват, но самите служители и зададените норми са важен параметър. Зависи от отношението на човека към машината, как ще се справи с нея, както и производителността през работния ден.

Това е интересен въпрос, който не е разгледан в текста, но може да даде тласък и насока за действие, за да променим навиците за подобряване на експлоатацията на машинно-тракторните паркове и по този начин да можем да намалим производствената цена на определени зърнени култури. Който приеме тези идеи и предложения по-бързо, ще ги реализира и ще бъде по-успешен в селскостопанското производство, каквато е тенденцията на съвременната аграрна политика.

Проф. д-р инж. Живко Давчев,

Университет „Св. Св. Кирил и Методий”, Скопие