фиг.1

Проекти на Тракийски университет, Факултет „Техника и технологии“ – Ямбол


Главната стратегия на научноизследователската дейност на Факултет „Техника и технологии“ – Ямбол при Тракийски университет – Стара Загора се основава на развиване на научните направления на Факултета, съобразно тяхната специфика за решаване на научни, научно-приложни и приложни проблеми в различни области. С развитието на научно-изследователската дейност се цели повишаване на ефективността на обучението; внедрявания в практиката; участие в международния научен живот; научно израстване на академичния състав и подобряване на материалната база.

Някои от проектите, разработвани във Факултет „Техника и технологии“ – Ямбол в областта на земеделието и хранителните технологии са:

Проект на тема „Опазване на околната среда чрез технологични решения за биологично земеделие в Ямболска област”

Цел на проекта е да се изследват видове технологични решения и иновации за прилагане и работа на земеделския сектор в Ямболска област в насока биологично земеделие с цел опазване на околната среда в това число почви и води.

Резултати

  1. Ямболският регион е екологично чист, няма замърсители от тежка и химическа промишленост, и предразполага за развитие на биоземеделско производство. В процес на усвояване са и пустеещите земи в обезлюдените райони на областта, което благоприятства стимулирането при определени условия земеделските производители да преминат към биологично производство.
  2. В периода 2010 до началото на 2016 г. в региона са регистрирани нови 135 земеделски биопроизводители. Най-голям е интересът към трайните насаждения. Най-малко и най-незначителен е този към производството на биозеленчуци.
  3. Биоземеделските производители в Ямболски агрорегион са едва 2,8% от регистрираните биопроизводители в национален мащаб.
  4. Зеленото торене с грах е една алтернатива за внасяне на хранителни елементи в почвата. Първичните резултати отчитат много добро вегетативно развитие на изпитваните есенни житни култури (пшеница, ечемик, тритикале) засяти след заораване на граха. Видимо културите са в по-добро вегетативно състояние спрямо контролите, при които не е извършено зелено торене.

Проследен е темпът на нарастване на граха. Темпът, с който нараства грахът за петнадесет дни варира от 13,2 до 18,5 cm. Последователността на динамиката на нарастване, така както е в последователност към момента на измерване на височините на растенията през 15 дни е следната: 17,8 cm → 16,5 cm → 18,5 cm → 13.2 cm (фиг.1).

фиг.1

Фигура 1. Динамика на нарастване на пролетен фуражен грах сорт „Богатир” (cm), от фаза масово поникване до фаза начало на цъфтеж

  1. Показателите като темп на нарастване, височина и плътност при житните култури със зелено торене, видимо са по-добри от съответните контроли.
  2. Първичните данни отчитат повишаване на добивите от житните култури след зелено торене с около 10-15%, спрямо неторените варианти.
  3. Житните култури пшеница, ечемик и тритикале, торени с биоторовете Греенодин грей, Греенодинблек, Греенодинуайт и Хумустим имат много по-добро вегетативно развитие спрямо контролите от съответните култури.

Проект на тема „Изследване на технологичните процеси при прибиране на зърнено-житни култури”

Целта на проекта е да се изследва времето за разтоварване на бункера и работния цикъл на зърнокомбайн при разтоварване в полето и извън него.

Изследването е извършено през жътвената кампания на 2017 г. в землището на с. Дряново на зърнокомбайн CLAAS LEXION 570. Зърнокомбайнът е с обем на зърнения бункер 10500 l, дебит на разтоварващия шнек 100 l/s, ширина на хедера 7.5 m. Прибираната култура е пшеница сорт Енола. Средният добив е 590 kg/da, а средната влажност, отчетена от бордовия влагомер на зърнокомбайна – 12,2%.

Времето за разтоварване на бункера е отчетено чрез хронометриране при трите режима на разтоварване на зърнокомбайна с честота на въртене на коляновия вал на двигателя 1200, 1400 и 1980 min-1.

Постигнати резултати:

  1. От извършеното изследване на разтоварването на зърнения бункер на комбайна при трите режима на разтоварване с честота на въртене на коляновия вал 1200, 1400 и 1980 min-1 се установи, че:
  • действителната честота на въртене на разтоварващия шнек е по-малка от теоретичната с 2,8 – 6,5%, като с увеличаване честотата на въртене на коляновия вал на двигателя тази разлика се увеличава.
  • при разтоварване на номинална честота на въртене (1980 min-1) действителният дебит на разтоварващия шнек е 91% от теоретичния, а при минимална честота на въртене (1200 min-1) – 55%.
  • действителното време за разтоварване е с 9,5 – 80,9% по-голямо от теоретичното съответно при номинална и минимална честота на въртене на коляновия вал.
  • използването на минималната честота на въртене на двигателя при разтоварване води до увеличаване на времето за разтоварване с 65,2% спрямо разтоварването при номинална честота.

За намаляване на времето за разтоварване на бункера и постигане на максимална производителност на зърнокомбайна се препоръчва разтоварването на бункера да се извършва при номинална честота на въртене на коляновия вал на двигателя.

  1. При изследване на работния цикъл на зърнокомбайн при разтоварване на зърнения бункер в полето и извън него е установено, че при разтоварване извън полето не се използва пълния капацитет на зърнения бункер, което води до увеличаване на броя на работните цикли на зърнокомбайна с 12,68%. Продължителността на един цикъл на комбайна при разтоварване извън полето е с 10,35% по-голяма отколкото при разтоварване в полето, което се дължи на увеличената продължителност на времето за разтоварване – 1,49 пъти. Производителността на зърнокомбайна при разтоварване извън полето е 80,42% от производителността му при разтоварване в полето. Препоръчва се разтоварването на зърнения бункер да се извършва в полето, при което производителността е с около 24% по-голяма отколкото при разтоварване извън него.

По материали на Факултет „Техника и технологии”, Ямбол,

Тракийски университет, Стара Загора