Стратегия за земеделието, обвързана с климатичните промени


Оказва се, че проблемите, които са свързани със земеделието, до голяма степен имат отношение и към климатичните промени и човешката дейност. Необходимо е да отглеждаме подходящо културите и да имаме правилно отношение към почвите, за да намалим техния отрицателен ефект върху планетата. Ако продължим с традиционното и монокултурно земеделие, с използване на интензивни синтетични торове, с днешното предлагане на повече от 5 хиляди пестициди, инсектициди и хербициди, ще засилим проблема с климатичните промени, защото почвената микрофлора се променя, настъпват процеси на по-бързо окисление, които се засилват при по-дълбоко оране. Оказва се, че почвата е един сериозен източник на отделяне на въглероден двуокис и засилва парниковия ефект. От друга страна, животновъдството е също един от сериозните източници на вредни емисии и най-вече на метан от преживните животни, особено при индустриалното говедовъдство. Въпросът е какво би могла да предложи земеделската наука, за да се редуцират както емисиите в почвата, така и метанът.

Има редица подходи, свързани с изследвания на микроорганизми както в почвата, така и в стомаха на преживните животни, които могат да доведат до редуциране на процеса на отделяне на вредни емисии. Това означава, че трябва да засилим т. нар. зелено торене с органични отпадъци и да запазваме хумуса в почвата, което би могло да ги редуцира. От друга страна, евентуално да доведем този вид организми в стомаха на преживните животни и при разграждането на храната в стомаха им да се стига до по-малко отделяне на метан. Могат да се поставят филтри в краварниците с микроорганизми, които да разграждат този метан. Счита се, че средно около 25-30% от вредните емисии се дължат на агроиндустрията. С други думи, за разрешаване на проблемите ще се хвърлят огромни средства. Нашата задача в този смисъл е много голяма.

От друга страна, храните са също важен проблем в развитието на човечеството и тук големият въпрос е свързан с безопасността и качеството им, както и отпадъците и начина, по който те се преработват. При преработката също има вредни емисии. Отпадъците от месната и млечната промишлености, и пластмасовите съдове, в които се пакетират също са проблем. Отпадъците от хранителната промишленост и от земеделието, също са един допълнителен елемент, върху който трябва да се помисли. Ако те са приоритет, за възобновяеми източници, било то на енергия, на биоорганични торове, на биопестициди, на биопластмаса или биофармацевтика, сигурно в значителна степен ще спомогнат допълнително за нормализиране на обстановката, свързана с климатичните промени в резултат на дейността на човека. Разбира се, тук безспорно изниква въпросът как ще стане това. В момента 5 култури определят 70% от храненето на човека. Има около 6 хиляди растения, които са познати на човека откакто той съществува и се използват за храна на него и на животните. Защо тогава не разширим спектъра от разнообразие на отглежданите растения? Можем да върнем някои стари култури отново на хоризонта. А ние го стесняваме – България е отглеждала над 80 вида култури само до преди 30-40 години, а сега у нас има два пъти по-малко. Започваме да забравяме, че родината ни е отглеждала захарно цвекло, соя, памук, лен, сусам и сега се храним с предимно чужди хранителни стоки. Това разнообразие има голямо значение, защото можем да подобрим агротехническите практики и сеитбооборота. Можем да развиваме смесени култури – в днешно време се върви към съвместно отглеждане на бобови и житни култури. Това подобрява микробиалния състав на почвата, защото се оказва, че микробиомът до голяма степен осигурява нормалното балансирано състояние и продуктивността на почвата. По този начин постепенно ще редуцираме синтетичните торове и пестициди и ще се върнем в една обстановка, която наричаме устойчиво развитие на земеделието. От друга страна, вече са създадени модерни култури и растения до голяма с помощта на новите техники за генно редактиране могат да подобрят функцията на един организъм като променят единични нуклеотиди (букви) в ДНК на, или се изрязват определени фрагменти, причиняващи дефекти в организма. По този начин такива операции могат бързо, лесно и ефективно да  направят организма толерантен към болести, неприятели, наводнения и т.н.

Използването на водните ресурси ще бъде един от най-големите проблеми, свързани с климата, защото необходимата вода трябва да се увеличи 3 пъти, за да можем да произвеждаме земеделска продукция. Ако имаме толерантни култури, ще намалим този необходим ресурс от 70 на 30% и по този начин ще се върви в посока за използване на водата за други нужди на човечеството. По същия начин новите техники биха могли да помогнат за решаване на проблема със съвременните т. нар. зоонози, епизиоти и тези карантинни болести, които изведнъж навлизат като пандемия и нанасят огромни щети и дебалансират икономиката на определени страни. Последният такъв пример е Африканската чума по свинете. Прилагането на съвременни технологии би могло по ефективен начин да допринесе за толерантност на животните към заболяването.

Това означава, че за всяко нещо, което споменах, а те са взаимносвързани, е необходимо да се разработи стратегия, било то за новите агротехнически практики, което означава нов вид култури и технологии със сеитбообръщания, нов вид торене и биопестициди и др. Всичко това ще доведе до нормализиране на обстановката. Все още се заблуждаваме, че можем да продължаваме само с традиционно земеделие. Бързо трябва да се вземат мерки, за да можем постепенно да преминем към биологичен начин на отглеждане на културите. Вече има много добри примери за микробиални торове и пестициди. За моя голяма радост, мултинационалните фирми много усилено работят в тази насока. Тук възможностите са на малките фирми и на средния бизнес, който е свързан с научни пробиви. Новите техники, за разлика от ГМО-то, са много по-евтини, по-бързи, по-точни и по-ефективни и позволяват това да се постигне в сравнително кратък срок от време. Първите примери за комерсиализиране на такива растения са налице в Америка и в Китай. Европа, за мое голямо съжаление, реши да приравни новите генни техники с ГМО и да ги забрани. Научната общественост и бизнеса в Европа реагираха срещу Европейския съд, който да коригира това свое решение. Някои технологии се използват за комерсиални продукти и това не може да продължава. Европа трябва да преосмисли своята политика, защото новите техники по една или друга причина са свързани с климатичните промени.

Същото важи и за техниките за дигитално или прецизно земеделие. В тях роботизацията в земеделието по значителен начин ще облекчи всичко това, за което говорим. Дигиталната цифровизация в земеделието ни помага да избегнем поливане или да поливаме, където има нужда, да пръскаме с пестициди там, където има нужда, да пръскаме само веднъж, да влизаме само веднъж с машините. Ето как съвременните технологии могат да ни помогнат не само да увеличим производството, но и да редуцираме до значителна степен елементите, свързани с климатичните промени. Да изчерпаме водата или да изсичаме горите, за да отглеждаме повече соя като белтък, както става в Бразилия, не е решение. Има много непродуктивни или други изоставени неблагоприятни за отглеждане на земеделски култури. Такива бедни площи могат да се залесяват или засаждат със стари тип народна селекция овощни видове като круши, ябълки и други, които могат да растат при такива условия. По този начин веднъж те ще дават продукция, от друга страна, животните на паша могат да стоят на сянка в горещините и така тяхната продуктивност да се подобрява. Така ще се торят и съответните площи.

Всичко това е взаимносвързано и трябва да бъде обвързано в една стратегия за развитие на земеделието в България за периода 2021-2017. Тя неотдавна излезе от печат под егидата на сдружение „Единение”. С нея се опитваме да помогнем на нашите управляващи органи с познанията си и да покажем, че това са пътищата, които могат да доведат до решенията на проблемите, включително и климатичните.

Академик Атанас Атанасов, директор Съвместен геномен център