95 години Институт по земеделие – Карнобат

Интервю с проф. д-р Драгомир Вълчев, директор на ИЗ, Карнобат

– Проф. Вълчев, представете Института по земеделие.

– Институтът по земеделие е основан през есента на 1925 година с указ на Негово величество цар Борис III, издаден на 28.11.1925 г. Създаден е като Държавно земеделско опитно поле с ръководител академик Кирил Павлов (1925-1928 г.). Намира се в Югоизточна България в град Карнобат, район с  благоприятни  условия  за селскостопанска дейност.

В първите години броят на научните кадри е твърде ограничен. Към 1947 г. те нарастват на 6-8 души, а към 1959 г. на 16-18. Постепенно се разширява материалната база. Наред с изследвания по селекция на пшеница, ечемик, овес, маслодаен лен и агротехника на основните полски култури, впоследствие се работи със селекция на царевицата, борбата с ерозията на почвата, по селекция и агротехника на лозата. Към 1953-1958 г. е възстановена и се поддържа в чистопородно състояние Карнобатската местна порода овца.

През 1962 г. Институтът е специализиран като национален център с основна тематика по селекция и агротехника на ечемика и агротехника на основните за Югоизточна България полски култури. Преустановена е селекционната работа с пшеницата, а 5 години по-късно с царевицата. В периодите 1967-1969 г. и 1984-1994 г. работата по селекция на пшеницата е временно възстановявана. От 1988 г. се работи отново по селекция на пролетен и зимен овес.

• Разкажете ни повече за базите на Института.

– От създаването му досега материално-техническата база се разширява и подобрява. Въведени са в експлоатация нова лабораторна сграда, култивационни съоръжения (вегетационна къща и оранжерия), складови помещения и съоръжения за почистване и съхранение на семена. Доставена е малогабаритна техника за интензификация на изследователската работа. Това способства за подобряване условията на експерименталната дейност. Създадени са редица нови сортове ечемик, които не отстъпват на най-добрите образци от световната селекция. Разработени са нови съвременни технологии за интензификация производството на ечемик и основните в региона полски култури.

Производствено-експерименталната ни база е изградена през 1955 г. и извършва внедряване на научни постижения, ускорено размножаване на нови сортове зимен ечемик, зимна мека пшеница и зимен овес, производство на висококачествени предбазови и базови семена и разплодни животни от трите породи овце.

Учените от Института по земеделие не крият самочувствието си на специалисти от един резултатно работещ екип. Тук са създадени над 30 сорта зимен пивоварен и фуражен ечемик, които заемат над 90% от площите засяти с тази култура в България. Някои от тях се представят много добре в Турция, където има сключени лицензионни договори за изпитване и семепроизводство. Интерес към сортовете ни проявяват и фермери от Молдова и Македония. Ежегодно предлагаме над 1000 т автентични и висококачествени семена от 10 сорта пивоварен ечемик, 4 сорта фуражен ечемик, 1 сорт пшеница и 1 сорт зимен овес.

Основна задача на Бюрото за научно обслужване и маркетинг е бързото навлизане на новите научни продукти на института в производствената практика чрез популяризирането им сред фермерите. Организират се периодично срещи, семинари и кръгли маси със земеделските производители и специалисти. Участваме на всички големи селскостопански изложения и представяме новите сортове пивоварен и фуражен ечемик и овес, породите овце, селекционирани в Карнобат и нови технологични решения в отглеждането на основните полски култури, произведената стокова продукция в сертифицираното поле по биологично земеделие. Земеделските производители и представителите на селскостопанската научна общност в страната уважават и високо ценят постиженията на Института по земеделие – Карнобат.

– Какви секции имате?

– Сега в Института по земеделие – Карнобат са оформени два основни сектора – „Наука“ и „Производствено – експериментална база“. В сектор „Наука“ работят 15 научни работници, специалисти с висше и средно специално образование, механизатори и селскостопански работници. Обособени са секция „Селекция“ и секция „Растителна защита и технологии“, специализирани лаборатории по биохимия, агрохимия, физиология, фитопатология, биотехнологии и пивоварно-технологична лаборатория, обединени в отдел „Лаборатории“. От 2001 г. е възстановена дейността на Бюрото за научно обслужване и маркетинг. Имаме библиотека с над 15 000 тома научна литература.

В секция „Селекция“ се провеждат селекционно-генетични изследвания за създаване на нови сортове ечемик и овес с повишена продуктивност, подобрени качества на зърното и повишена устойчивост към абиотичен и биотичен стрес. Изпълнява се селекционно-подобрителна програма в областта на овцевъдството, целяща поддържане и подобряване на породите овце – Карнобатска местна, Карнобатска тънкорунна и Синтетична популация „Българска млечна“.

В секция „Растителна защита и технологии“ изследванията са насочени към разработване и внедряване нa технология за интегрирано производство на традиционни и алтернативни зърнено-житни култури като основа за производство на безопасни храни, опазване на екосистемите и толерантност на културите към екстремни климатични въздействия и технология за биологично производство на зърнено-житни култури като основа за производство на семена за биологично земеделие.

Научните работници обобщават резултатите от своята дейност в публикации, които се отпечатват в реномирани списания в България и чужбина. Голям е и броят на научно-популярните статии. През 2012 г. бе издаден първият брой на международното списание „Научни трудове”.

• С кои партньори си сътрудничите?

– Имаме сключени договори за научно-техническо сътрудничество с Тракийски земеделски научноизследователски институт – Одрин, Турция и с Университет „Гоце Делчев“ – Щип, Македония. Ежегодно се извършва обмен на селекционни материали, извършват се съвместни опити и се подготвят научни публикации. На договорна основа работим с Професионалната гимназия по селско стопанство – Карнобат, с Аграрния университет – Пловдив и с Аграрния факултет към Тракийския университет – Стара Загора, които позволяват студентите да провеждат своите производствени стажове в реални условия и да подготвят дипломни работи със съдействието на научните ни работници. Целта е да се изгради връзката гимназия – университет – институт и да се подберат подходящи млади специалисти, които да започнат научна работа като асистенти.

– Ще подкрепите ли Отличието „Принос в механизацията на земеделието”?

– Ще подкрепим инициативата, защото смятам, че Отличието затваря кръга на земеделското производство и е нужно за сектора. То обединява надслова „Агроединение – образование, наука, бизнес”, на който и ние много държим и се стремим да работим за неговото осъществяване чрез работата си с професионалните гимназии, университети и срещите ни със земеделските производители.

– Какво е мястото и значението на в. „Земеделска техника”?

– С изданието работим заедно от много години и считам, че трябва да продължава все така да информира земеделската общност у нас за иновациите в сектора. Ще се радваме нашето сътрудничество да продължи да бъде все така ползотворно и успешно още много години.

Искам да поздравя екипа му по случай 30-годишнината на вестника. Страхотно е, че толкова години осъществява връзката между иновациите, бизнеса, образованието и науката. Изданието отразява нашите постижения и награди, събитията в Института и знаем, че в негово лице имаме добър партньор и занапред.