Skip to content
Интервю с доц. д-р инж. Илия Илиев, директор на ДЗИ
– Доц. Илиев, представете Добруджанския земеделски институт, Генерал Тошево.
– Добруджански земеделски институт е създаден преди 70 години като част от националната стратегия за развитие на земеделието в България чрез създаване на български сортове пшеница с по-добри качествени показатели от най-добрите чуждестранни сортове, владеещи българския пазар. Тази мисия е успешна и продължава да се изпълнява и днес. Благодарение на всеотдайния труд на няколко поколения учени институтът израства през годините до най-големия земеделски научно-изследователски център в България. От 1951 г. до днес тук се развива широкомащабна научно-изследователска дейност в областта на селекцията, семепроизводството и агротехниката на зърнено-житни култури, слънчоглед и бобови култури. Равносметката за резултатите от цялостната селекционна дейност на института сочи, че за седемдесетте години история тук са създадени общо 243 сорта и хибрида от полски култури, от които 138 сорта зърнено-житни култури (в т. ч. 102 сорта зимна обикновена пшеница, 8 сорта твърда пшеница, 16 сорта тритикале, 12 сорта ечемик), 55 сорта и хибрида слънчоглед и 50 сорта бобови култури (в. т. ч. 26 сорта фасул, 13 сорта леща, 2 сорта нахут, 6 сорта грах и по 1 сорт пролетен фий, секирче и бурчак).
Когато говорим за най-големите постижения на института, трябва да се върнем назад в историята, към 70-те години на миналия век, когато българската селекция на пшеница достига своя най-висок връх. Трябва задължително да споменем името на Тодор Рачински – най-видния български селекционер, създал 22 сорта пшеница. През 1973 г., в Мрежата за международно сортоизпитване в щата Небраска в САЩ, неговият сорт „Русалка“ се нарежда на второ място по добив измежду 30 най-добри сорта в световната селекция от 32 страни на Европа, Америка, Азия и Африка.
През 1977 и 1978 г., пак в Небраска, този път в конкуренция с 48 страни в света, създаденият от Тодор Рачински сорт „Юбилей“ в продължение на две последователни години заема първо място по продуктивност и екологична пластичност. Площите, на които Юбилей се отглежда по онова време в страната, надхвърлят 1 милион декара. През 1977-78 г. от неговия сорт „Чародейка“ са получени рекордни добиви – над 980 кг зърно от декар, а през 1978 г. в опитни условия „Чародейка“ дава добив 1308 кг/дка.
Върхово постижение в селекцията на слънчоглед в България безусловно представлява създаденият в института хибрид „Албена“. През декември 1988 г. той е регистриран и вписан в Националния каталог на Франция, а една година по-късно е регистриран и у нас. Хибридът се утвърждава като официален стандарт във Френската сортова комисия и се отглежда във Франция с голям успех от 1990 г. до 1999 г., като през 1995 г. заема 42% от посевната площ на слънчогледа на страната, или 11.5 млн. дка. В партньорство с френски или базирани във Франция компании от 1991 до 1998 г. са регистрирани 14 съвместни хибрида.
Днес научната и производствена дейност на института се осъществява върху около 22 000 дка земеделска земя, като най-голям дял от площта – над 8 000 дка, се заема от обикновената пшеница. С гордост можем да твърдим, че тук се ражда хлябът на България. Създадените от нашите селекционери и търсени на пазара сортове пшеница Милена, Тодора, Кристал, Галатея, Албена, Аглика, Карат, Енола, Лазарка, Мерилин, Драгана, Пчелина, Косара, Рада и др. успешно съчетават висок добив и качество и се доказаха във времето като най-подходящи за отглеждане в условията на България.
През последните години нараства интересът на чуждестранни фирми към нашите сортове зърнено-житни култури. За последните 5 години в Националната сортова листа на Република Турция са регистрирани 10 сорта на института, в т. ч. 7 сорта обикновена пшеница – Енола, Лазарка, Мерилин, Божана, Драгана, Ивета и Стояна, 1 сорт твърда пшеница – Северина, 1 сорт тритикале – Респект и 1 сорт ечемик Оникс.
По отношение на селекцията на слънчоглед мога да споделя, че от общо 55 сорта и хибрида, създадени в института, 23 са селекционирани през последните 10 години. Сред тях са Линзи, Деведа, Теди, ими-устойчивият Съни ими, експрес-толерантният Дара, подходящите за отглеждане по технологията Clearfield Plus Енигма и Далена и др. Голям брой от тях са признати в Румъния, Украйна, Русия и Молдова. Хибридите Деведа и Енигма са удостоени с дипломи „Победител в конкурс за иновации“ на Международния панаир АГРА в Пловдив съответно през 2019 и 2020 г.
Резултат от селекцията на бобови култури са 26 сорта фасул, сред които като най-успешни през годините се доказват Добруджанка 2, Добруджански 7, Астор, Вулкан, Прелом, Абритус, Добруджански ран и Еликсир. Към най-новата селекция принадлежат Устрем, Блян и Скития – сортове с изправен храст, подходящи за директно механизирано прибиране. В тяхната група е и сорт Вежен с оцветено в бяло и червено зърно, който институтът подготвя за биологично производство.
Не бива да се пренебрегват и постиженията на института в областта на животновъдството. Тук преди около 50 години е създадена Североизточната българска тънкорунна порода овце, която е основна за района на Добруджа. През последните години тя е застрашена от изчезване и единственото стадо в България от тази порода, наброяващо около 1300 овце, се отглежда понастоящем в Добруджански земеделски институт. Оценката на специалисти от Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ), извършващи ежегодна бонитировка на животните, е, че тук се извършва “селекция № 1 в тънкорунното овцевъдство”. Поддържаме и стадо от 450 глави едър рогат добитък от порода българско черно-шарено говедо.
Добруджански земеделски институт осъществява успешно партньорство с фирми от цял свят – фирмите “Добруджа Тохумджулук“, “Тарар“ и “Чамладжа” (Република Турция), „Синжента” (Франция), “Saaten Union“ (Румъния), фирми от Италия, Швейцария, Русия, Молдова, Украйна, Казахстан и др. Сключени са множество договори: за научно сътрудничество, за обмен на генетичен материал с цел изпитване на линии слънчоглед, за производство на хибридни семена от слънчоглед, за делегиране на генна плазма, за сортоизпитване на зърнено-житни култури с цел регистриране в чуждестранни национални сортови листи и др.
– Колко са научните работници в института? Какви са настоящите ви проекти?
– Към настоящия момент в института работят 18 учени – трима професори, петима доценти, четирима главни асистенти и шестима асистенти. Петнадесет от научните работници са с научна степен „доктор”. Работи се по основните за института направления – селекция и агротехника на полски култури. През последните 5 години кадровата политика на института е насочена към привличане на млади специалисти, които изразяват желание да се занимават с научно-изследователска дейност. За наша радост тук постъпиха голям брой специалисти на възраст под 30 г. Част от тях са с образователно-квалификационна степен „магистър”, а четирима се обучават по магистърски програми с цел подготвянето им за научна работа. Трима от магистрите се дипломираха с отличен успех през 2020 г.
През настоящата учебната година подготвяме четирима докторанти, от които двама се обучават по специалност „Растителна защита“ и двама – по специалност „Общо земеделие“. Заявили сме 5 докторантури по докторски програми „Селекция и семепроизводство на културните растения“, „Общо земеделие“ и „Растителна защита (фитопатология)“. Продължаваме да полагаме усилия за привличане на млади специалисти с магистърска степен с цел включването им в докторски програми по специалностите, по които е акредитиран нашият институт.
Нашият научен екип участва в разработване на 4 научно-изследователски проекта. Основните задачи, залегнали в тях, са свързани със селекцията и агротехниката при зърнено–житни, бобови култури и слънчоглед. Целите на селекционно–подобрителната работа са: повишаване на добива и качеството на пшеница, ечемик, тритикале, фасул, леща, нахут, грах и слънчоглед и повишаване на тяхната устойчивост към биотични и абиотични стресови фактори чрез комбиниране на класическите селекционни методи с биохимични и биотехнологични подходи. Агротехническите изследвания са насочени към установяване на генотипната специфика на хранене на земеделските култури при конвенционално и биологично отглеждане и установяване на най-ефективните стойности на елементите на агротехниката при непрекъснато променящите се климатични условия. Проучва се генотипната чувствителност към хербициди на основните полски култури в зависимост от конкретните условия на годината.
Крайната цел на селекцията и агротехниката на нови сортове полски култури е тяхното внедряване в производството и предоставянето им на земеделските производители. Работим непрекъснато по създаването на нови сортове и хибриди и имаме много добри резултати. Тази година отново ще предложим на фермерите богата гама оригинални базови семена от пшеница (Мерилин, Лазарка, Пчелина, Драгана, Косара, Рада, Кристалина, Жана и Фани), тритикале (Акорд, Респект, Добруджанец и Дони-52), ечемик Ахат и Тангра, слънчоглед (сорт Фаворит и хибридите Деведа, Енигма, Сан Лука и Дара), фасул (Еликсир, Блян, Устрем и Скития), леща Илина и грах Кристал.
Надяваме се и сортовете от най-новата ни селекция скоро да бъдат внедрени в производството: обикновена пшеница Шибил, Цвета и Чудомира, тритикале Ловчанец, Благовест и Борислав, ечемик Оникс, Фанагория, Ларимар и Брилянт, фасул Пуклив 2, хибриди слънчоглед Веси, Камелия, Яница и Далена.
– Ще подкрепите ли Отличието „Принос в механизацията на земеделието”? Как виждате надслова „Агроединение – образование, наука, бизнес”?
– Идеята ни допада и подкрепяме вашата инициатива. За развитието на съвременно, ефективно и конкурентно земеделие обединението между земеделската наука, агрономическото образование и агробизнеса са наложителни. Смятам, че вашият надслов е осъществим, тъй като от опита и практиката на Добруджански земеделски институт да поддържа тесни връзки със земеделските производители, съм стигнал до извода, че такова единение не само е възможно, но до голяма степен е и факт. Нашите селекционери и агрономи-специалисти например винаги са на разположение на фермерите със съвети, които биха били полезни за правилния избор на сортове и точна технология на извеждане на производството. В това отношение, разбира се, има още какво да се желае. С общи усилия трябва да задълбочим връзката между аграрната наука, образованието, земеделската практика и бизнеса. Учени, студенти, фермери, производители на земеделска техника и представители на агробизнеса трябва да се обединят около една обща цел – конкурентно и устойчиво земеделие чрез прилагане на оптимизирани технологии и иновативни решения и чрез използване на усъвършенствана земеделска техника. В тази връзка е редно да се взаимстват и положителните практики от развитите земеделски страни със стабилна държавна политика в областта на земеделието и изхранване на населението.
– Какво е мястото и значението на в. „Земеделска техника”?
– Първо бих желал да честитя на вашия екип 30-годишнината от основаването на в-к „Земеделска техника“, който достига до широка читателска аудитория и е завоювал своето достойно място в медийното пространство. Добруджански земеделски институт с удоволствие съдейства за разпространяването му и за достигането му до земеделските производители в района на Добруджа. От вашето издание те получават актуална информация за новостите в областта на земеделието и пазара на селскостопанска техника, за провеждането на предстоящи събития, свързани със селското стопанство.
– Как ще продължи сътрудничеството на ДЗИ, Генерал Тошево с вестник „Земеделска техника”?
– Ще продължим да разпространяваме вестника при участието ни в изложения и панаири, при провеждането на организирани от нас конференции и дни на отворените врати и по всяко време, когато имаме тази възможност. Учените от института ще продължават да подават към вашата редакция информация, свързана с новостите в аграрната наука, с постиженията на института, с новите сортове, селекционирани тук, и новите технологии за отглеждане на полски култури, с актуалните проблеми при отглеждането на посевите и с тяхното състояние в зависимост от метеорологичните условия, с прогнози за добивите от тях.