40 години механизация на растителната защита

През петдесетте години на миналия век, когато е създаден НИМЕСС, задълбочени изследвания в областта на растителната защита не са правени. Създадени са аерозолни генератори, които използват изгорелите газове на двигателите с вътрешно горене. По това време аерозолното третиране е било неразпространено, поради което същите са намерили ограничено приложение. През шестдесетте години във връзка с кооперирането на земята в планинските и полупланинските райони възниква необходимостта от създаване на растително защитни машини (РЗМ) за тези райони. В отговор на тази породила се нужда ст. н. с. Васил Вутов създава пръскачка ПВ-200 с възможност за работа с животинска тяга (един кон) или едноосен трактор за пръскане или прашене на картофи, овощни дървета, лозя. По редица причини машината не бе приета за внедряване в страната.

В началото на 70-те години в страната започва масово създаване на широкоредово лозарство и тесноредово овощарство. Огромните масиви с размери до няколко хиляди декари създадоха благоприятни условия за развитието на много болести и неприятели. Опитите да се използват летателни средства (самолети и вертолети) не дадоха желаните резултати. Производството на съвременни растително-защитни машини на базата на чуждестранния опит също не дадоха необходимите резултати. Произвежданите тогава вентилаторни пръскачки Перла 11 и Перла 9 поради липсата на опит и лична заинтересованост не само, че не се ползваха в предвидения им вариант за малообемно пръскане (МП), но често пъти така се „модернизираха”, че загубваха първоначалния си замисъл. Опитът да се намери кардинално решение чрез производство на други конструкции или внос не дадоха желаните резултати. Почувства се нуждата за създаване на изследователска група, която на базата на задълбочени изследвания върху нашите насаждения, да даде конкретни технологически решения. С оглед на това още през 1977-78 г. от НИМЕСС – София се проведоха широки полски изследвания относно проучване на възможностите за оптимално използване на наличните по това време растително-защитни машини. Установено бе, че пръскачките Перла 9 се използват в крайно нерационален режим, с високи разходи на работна течност и малък работен захват. Резултатите показаха, че тази пръскачка е най-добрата към момента и може да работи с два пъти по-голям захват и с два пъти по-малък разход на работна течност.

Това наложи през 1981 г. със заповед на председателя на НАПС (сега Министерство на земеделието, храните и горите) да се изгради колектив от различни специалисти за разработване на ефикасна и икономически обоснована технология за опазването на лозята, която да се внедри в цялата страна. За целта със специалисти от ИЗР – Костинброд, НИМЕСС – София, ИЛВ – Плевен и др. бе създаден колектив за „Изследване възможностите за прилагане на малообемното (МП) и ултрамалообемно пръскане (УМП)”. МП се провеждаше с Перла 9, а УМП с внесената за целта немска пръскачка „МАНТИС”. Изследванията се провеждаха върху площи от 200-300 декара при МП и 30-50 декара при УМП в опитното поле на ИЛВ – Плевен.

За препарати се ползваха при МП – Купроцин + Ело, а при УМП разработения за целта препарат „Лозагрин”. Той  бе разработен от колектив: инж. Б. Захариев от Министерството на химическата промишленост, н. с. инж. Ц. Присадашки от НИМЕСС – София, ст. н. с. Ив. Маленин от ИЛВ – Плевен и инж. Бъчваров от нефтохимическия комбинат – Плевен. Изследванията по недвусмислен начин показаха, че успешна борба с картофената мана по лозята може да се води при работа с Перла 9 и Купроцин + Ело при разходи от 20-30 л/декар, т. е. 3-5 пъти по малки от използваните тогава, а при работата с пръскачка Мантис с разходи от 0,7 до 1,5 л/декар с препарата Лозагрин,т.е. с от 50 до 100 пъти по-ниски разходи.

гл. ас. д-р инж. Иван Мортев,

проф. д-р инж. Георги Костадинов,

доц. д-р инж. Цачо Присадашки

(Следва)