Skip to content
Академик Дончо Костов е един от основателите на генетиката в България. Творческият му път преминава през първата половина на миналия век, но и до днес той продължава да е широко известен и цитиран учен в световен мащаб. Забележителните му изследвания в областта на генетиката му донасят световно признание. Роден е на 19 юни 1897 г. в село Локорско, недалеч от София. Започнал жизнения си път в будно, макар и скромно селско семейство, талантливият младеж печели стипендия и получава солидно агрономическо образование в университета в Хале, Германия, където през 1924 г. защитава докторат по естествени науки. По-късно (1926 – 1929 г.) специализира в Харвардския университет в Бостън, САЩ, при световноизвестния генетик проф. Ийст. Завръща се в България и вече като изграден и утвърден учен е поканен на работа от акад. Вавилов в ръководените от него лаборатория по генетика в Санкт-Петербург (тогава Ленинград) и Института по генетика в Москва. Това е най-плодотворният период от неговата забележителна научна кариера (1931 – 1939 г.), през който публикува почти половината от научните си трудове. През последните 10 години от своя живот е директор на Централния земеделски изпитателен институт в София, който се превръща в център на земеделската наука у нас. Умира на 52-годишна възраст, на 9 август 1949 г., в най-смутния период на политическо налагане на псевдонаучните идеи на Лисенко и преследване на привържениците на класическата генетика, чийто най-ярък представител е самият акад. Дончо Костов.
Научната му продукция е огромна. За своя сравнително кратък творчески път, продължил 25 години (1924 – 1949 г.), акад. Дончо Костов написва 426 публикации, от които 203 научни и 223 научнопопулярни. Голяма част от научните му трудове са отпечатани в най-реномираните и до днес международни научни списания като Nature, Science, Proceedings of the National Academy of Sciences of USA, Genetics, Genetica, Current Science, Cytologia и др.
Основните научни приноси на Дончо Костов в областта на растителната генетика са обобщени в неговия фундаментален труд „Цитогенетика на рода Nicotiana”, написан на български и на английски език (1072 страници), публикуван през 1943 г. Признат е за най-добър научен труд в областта на генетиката и цитогенетиката на тютюна и е награден с международната награда „Бернандини”. Съхранява се във фонда на Централна селскостопанска библиотека, София.
През своя професионален път Дончо Костов е бил директор на Централния земеделски изследователски институт, професор и ръководител на Катедрата по дарвинизъм, генетика и селекция в Агрономическия факултет, София, академик при БАН и директор на Института по приложна биология и развитие на организмите при БАН. В паметта на неговите следовници ще остане като човек, отдаден на науката и народа си, всепризнат и широко известен учен у нас и по света – смел, верен на своите идеи (идеите за материалните носители на наследствеността, гените), впоследствие блестящо развити от молекулярната биология.
По материали на Централна селскостопанска библиотека