Skip to content
След повече от 30 години всеотдайна работа за въвеждане на биологичното земеделие в България и популяризирането му сред производители и потребители от страна на неправителствени организации, учебни заведения, браншови организации, отделни личности, то отново е на кръстопът. Държавните чиновници положиха сериозни усилия през последните години да превърнат биоземеделието в инструмент за получаване на субсидии, контролиращите лица – в писарушки, а фермерите – в хора, чийто труд обществото като цяло не оценява. Вместо да бъде насочена към развитие на местния пазар, популяризиране на ползите от биохраните, създаване и поддържане на доверие у потребителите, решаване на съществуващите проблеми, адекватно и ясно законодателство, облекчаване на административната тежест, зачитане на мнението на експертите и диалог със заинтересованите страни, прилаганата в последните години политика още повече задълбочава съществуващия хаос. Повече от пет години министерството показа пълна неспособност да изгради и поддържа функциониращ и полезен регистър на биопроизводителите в България. Не се почерпиха никакви добри практики от страните с развито биоземеделие, или поне такива не са видими. Актуалният на европейско ниво въпрос със замърсяването с неразрешени вещества у нас придоби абсурдни измерения – не само, че се въведоха никъде невиждани изисквания за 100% вземане на проби, финансово натоварване на фермерите с неясен резултат и се измести фокусът на контролната дейност в пряко противоречие с всички утвърдени практики, но и през февруари беше свален от страницата на БАБХ списъкът на разрешените за ползване в биологичното земеделие в България препарати за растителна защита, което е още една предпоставка за неясноти, различни тълкувания и в крайна сметка щети за производителите. Проверките от страна на ЕК и Европейската сметна палата показаха негативни резултати, но вместо обективно да се потърсят причините и да се работи по тяхното отстраняване, станахме свидетели на безпрецеднтни репресивни мерки както по отношение на коректно работещи контролиращи лица, така и чрез изменения на националното законодателство, които са в тотален ущърб на родните фермери и със сигурност водят до отлив от тази система на производство. Всичко това логично доведе до избухване на недоволство у честно работещите фермери и до протести пред МЗХГ. Българска асоциация Биопродукти и над 10 други браншови организации поискаха оставката на министъра на земеделието, храните и горите поради липса на политика, стратегия и цели за управление на биосектора, както и явно пренебрегване и ощетяване на браншовете: биологично производство, производство на плодове и зеленчуци и картофи. В резултат от протестните действия бе взето решение в структурата на министерството да има още един заместник-министър, който пряко да отговаря за потърпевшите браншове. Остава ни да се надяваме, че най-накрая ще се намери подходяща личност с необходимите знания, компетентност, воля и решимост да работи за развитието на българското биоземеделие. Но заместник-министърът няма да е достатъчен, необходим е и силен екип, който да реализира тази политика. И за да има наистина положителни резултати и да се спечели поне мъничко доверие, необходимо е и всички онези чиновници, които с действията или бездействието си, скрити зад общата колективна безотговорност, да понесат последствия за нанасянето на щети на цял един сектор, определян за приоритетен.
А коя е правилната посока? Това тепърва ще се определя от новия екип. Но някои добри практики биха били полезни – активни действия за развитие на местния пазар; активна кампания за популяризиране на ползите от биоземеделието за околната среда и от биологичните храни за здравето на човека; повишаване на потребителската култура; включване на биологични и местни храни в детските кухни, столовете на училищата и висшите учебни заведения; реално обучение на фермерите с цел оптимизиране управлението на стопанствата и постигане на по-висока жизнеспособност и стандарт на живот, както и признание и положителна оценка на техния нелек, но посветен на благородна кауза труд. По този път са минали всички страни с добре развито биологично земеделие. България засега е на опашката, но това трябва да означава само едно – поемане на предизвикателството и активно позитивно участие от всички заинтересовани страни – промяна в манталитета на държавните чиновници, които да разберат, че трябва да работят в полза на населението, а не да бъдат пречка; всеотдайност и желание от страна на фермерите да произвеждат здравословни и чисти храни, като получават за това справедливо заплащане; положителна нагласа от страна на обществото и потребителите към труда на биофермерите и към биологичните продукти.
Доц. д-р Анна Карова,
Изп. директор, “Кю Сертификейшън” АД