Skip to content
Съществуващата тревога у специалистите в световен мащаб, поради отрицателните последици, които безусловно интензификацията на земеделието води след себе си, е напълно обоснована. Преди всичко тя е свързана с общата химическа натовареност на природната среда, което рефлектира не само върху качеството на продукцията, но в дългосрочен план води до сериозни отрицателни последици върху почвата като основно средство за земеделско производство. Провокирането на появата и усилването на редица деградационни процеси в почвата, в резултат на неразумна човешка дейност, в крайна сметка води до намаляване на почвеното органично вещество и е в състояние да причини опустняване на почвите. Торенето е съществен фактор за регулиране на добива и качеството, но то не може да компенсира пропуски от другите мероприятия, залегнали в общата и сортовата агротехника. То е един от решаващите фактори за повишаване на добивите, но не бива да се забравя, че неправилно прилагано, особено азотното, може да нанесе съществени вреди от агрономическо и икономичeско естество. Голямото разнообразие на почвено-климатичните условия у нас усложнява въпроса за оптимизиране на минералното торене. Належащо е да се съобразяваме с нивото на плодородие на посевните площи и с изискванията на сортовете по отношение на основните хранителни елементи. От друга страна, не бива да пропускаме факта, че почвата е сложен, многокомпонентен жив организъм и нехайното ни отношение към нея води до сериозни екологични, икономически и социални проблеми.
Преди да говорим за нормите на азотно торене и влиянието им върху продуктивността на пшеницата през 2020 г., е необходимо да обърнем внимание на качественото извършване на всички агротехнически мероприятия (подготовка на почвата за сеитба, срокът на същата, подбор и качество на посевния материал и други). Във връзка с реалните промени на климата и честото присъствие на редица стресови ситуации с различна продължителност, много важно е обезпечаването на растенията с усвоими форми на фосфор и калий – пряко отговорни за икономичния разход на вода от растенията. Що се отнася до азота – без него са немислими дори и задоволителни резултати, но злоупотребите с азотното торене (норми, срокове и форми) водят до тежки последици. Азотното торене не е универсален компенсиращ елемент в технологията на отглеждане на пшеницата. В подкрепа на този факт за пореден път (след 200 г.) на големи земеделски територии в страната (особено Добруджа) получаваме доказателство чрез получените добиви.
Продължителните експерименти в Добруджански земеделски институт, Генерал Тошево показват, че при изключително екстремните метеорологични условия за развитието на пшеницата през 2020 г. системното минерално торене с различни норми и съотношения между трите основни макроелементи продуктивността на сорт Пчелина в двуполен сеитбооборот пшеница-царевица, варира от 115.1 kg/dka в контролния вариант до 321.8 kg/dka при системно торене с N6P18K0.
Независимо от широкия набор от торови комбинации, максимумът на потенциала на сорта е разгърнат при азотно торене с ниската азотна норма от 6 kg/dka, като почти всичките и торови комбинации с фосфор и калий съществено превишават добива от самостоятелното внасяне на азота в тази норма.
Пагубна за продуктивността на сорта е по-нататъшното увеличаване на азотната норма, независимо в какво съотношение ще е тя с фосфор и калий. Средният добив от всички торови комбинации в групата N6 e 297.5 kg/dka, при N12 e 275.7 kg/dka, а при N18 e 209.4 kg/dka. Респективно това означава, че през 2020 г. иначе оптималната за района азотна норма е провокирала намаление на добива, който е 92.7% от този при приложение на ниската норма на азота. При прилагането на агресивно високи азотни торови норми (N18), любими на повечето фермери, добивите през 2020 г. са 70.4% от получените при употреба на ниската азотна норма.
Ефектът от 1-ца самостоятелно внесен азот през 2020 г. също намалява с повишаване размера на азотната норма от 29,588 kg зърно (N6P0K0) до 6.567 kg зърно (N18P0K0). Приносът на фосфора и калия в комбинация с N6 достига своя максимум при варианта на системно торене с N6P18K0 – 34.456 kg зърно. За групата комбинации с N12 – 16,018 kg зърно системно торене с N12P12K12. Всички торови комбинации с N18 се отличават с по-нисък ефект от 1-ца азот в сравнение със самостоятелното му внасяне. Неудовлетворителните резултати за продуктивността са съпроводени и с ниски стойности за физичните характеристики на зърното. Средната стойност за абсолютната маса на полученото зърно в опита е 30.92 g, а най-високите стойности за абсолютна маса на зърното са получени при торене с N6P12K6 и N6P12K12 – 33.75 g. Високите азотни норми рязко намаляват стойнотите за едрината на зърното.
Най-тежко зърно е получено във вариантите без азотно торене, а прилагането на последното в нарастващи норми води до намаляване стойностите на този показател, независимо дали азотът е внасян самостоятелно или в комбинация с Р и К. Намалението в стойностите на хектолитъра е най-слабо изразено при торовите комбинации в групата на N6.
При отглеждане на 12 сорта обикновена пшеница в 4-полен сеитбооборот за 2020 е получен среден добив 436,8 kg/dka зърно. Максимумът в средния добив е достигнат при торене N18P6K6 – 651,1 kg/dka зърно. С най-висока средна продуктивност в експеримента са сортовете Рада – 489,6 kg/dka, Калина – 469,5 kg/dka и Кристи – 463,8 kg/dka. За условията на годината максимален добив е получен от сорт Фани при торене с N18P6K6 след предшественик царевица- 855,45 kg/dka.
Проф. д-р Маргарита Нанкова, ДЗИ, Генерал Тошево