Финансиране на земеделската наука

Интервю с проф. д-р инж. Мартин Банов, председател на Селскостопанска академия

– Проф. Банов, ССА вече е със самостоятелен бюджет. Какви са особеностите?

– Бюджетът на ССА за 2020 година е близо 28 милиона лева и е определен от Министерството на финансите. Той по-точно е 27 985 700 лева. Тези пари, при направените разчети за персонала на ССА, и увеличението от 10% са недостатъчни, за да можем да изплащаме заплати на служителите. Това наложи, при разпределението на парите за отделните институти, да се намери относително справедлив принцип за тяхното разпределение.

Управителният съвет на ССА възприе следния подход – най-напред бяха опредени реалните заплати на научните работници в отделните звена по действителни бройки към момента. Увеличение от 10% определи сумата, която е необходима за всяко едно от звената за тази категория служители. Това са асистенти, главни асистенти, доценти и професори. След това, за всеки един институт, на базата на броя научни работници, по един коефициент, който варира от 0,6 до 2, се определи броя на необходимия персонал. За него ще се получат пари за заплати от бюджета. Тоест, независимо от реалния брой на персонала в отделното звено, определяме на база научни работници и този коефициент, броя на персонала, за който ССА ще разпредели средства от бюджета. След като се определиха тези бройки, на тях бе определена средно на човек работна заплата от 900 лева. Определи се необходимата сума за заплати на персонала при средна работна заплата от 900 лева и крайната сума бе увеличена с 10% съгласно изискванията за 2020 година.

Съгласно нормативите на общата бройка служители в отделните звена, което означава научни работници и тези специалисти, които коментирахме по-рано, 10% от тази бройка беше определена за администрация. Това е съгласно норматив от член 12, ал. 1.4 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. На служителите в администрацията отново беше определена средна работна заплата от 900 лева, увеличена с 10% заради 2020 година. По този начин се получи крайният бюджет за всяко едно от звената. След това той беше коригиран, където се налага, за да може крайната сума да се вмести в изискуемите близо 28 милиона лева.

След като се определиха бюджетите на отделните звена, управителният съвет го гласува. Отделно от това се взе решение, че собствените приходи на всяко едно от звената ще бъдат връщани за използване от самото звено. Имаше предложение да се удържа процент за издръжка на централно управление като резерв от 10%, но управителният съвет не го гласува. Последното решение беше, че всички пари, които бъдат заработени от звената ще им бъдат връщани. Това ще продължи до средата на 2020 година. След това отново ще решим дали да не променим този принцип на използване на парите.

На дирекционен съвет през декември всички тези принципи бяха разгледани, коментирани и одобрени, включително прогнозните бюджети на всяко едно от звената, защото тогава бюджетът на ССА не беше официално гласуван. През януари, вече с гласувания бюджет, на дирекционен съвет отново се коментираха всички тези правила и на всеки един от директорите се даде възможност, в рамките на гласувания бюджет, да определи заплатата и броя на своите служители, така че да може да изпълни финансовите си ангажименти. Междувременно се проведе среща с ръководствата на КНСБ и КТ Подкрепа, след която се подписа колективен трудов договор с ръководството на ССА. В него се определиха минимални работни заплати на отделните категории служители и този договор беше разпратен по звената, за да могат те, когато определят заплатите си, да го имат предвид. Специално се каза, че договорката на заплатите по звена зависи от финансовите възможности на съответното звено.

В тези принципи е важно да се подчертае, че ССА е самостоятелен разпоредител с бюджетни средства. Това има своите недостатъци, но и предимства. Основното предимство е, че ние сами определяме разходването на средствата, които успяваме да заработим. Това ни дава свобода по отношение на разпределението на парите, а и по отношение на размера на работните заплати. Тоест те вече са в пряка зависимост от резултата. Не е както по-рано, когато се определяха с постановление на Министерския съвет. Негативното е, че като имаме малко средства, заплатите са по-ниски, за да може да си изпълним другите ангажименти, свързани с разходи за издръжка – за електроенергия, за горива и др.

– Каква трябва да бъде стратегията на научните звена за допълнително финансиране?

– За това сега предстоят срещи със синдикатите. Установявам, че не навсякъде има яснота по начините, по които се разпределя бюджетът и правилата за неговото разходване. Синдикатите с право казват, че се интересуват от това хората да взимат заплати, но трябва да са наясно за какво става дума. Освен това според мен е дошло времето, в което синдикатите и директорите трябва да работят заедно, а не едни срещу други. Нужно е да се обединят, защото трябва да се справим със ситуацията. Държавата ни е дала едни пари, трябва да видим дали с тях можем да се справим. Иска ми се да коментираме и че когато искаме допълнително финансиране, трябва да кажем какво ще изпълним за да ги получим. Като пример, това е опазването на растителния и животински генофонд. В системата на ССА има звена, едно от които е Институтът в Садово, който опазва растителната и генетична банка на България. В много от другите институти също се работи за опазване на растителния, генетичен и животински генофонд на България. Смятаме, че за това е редно държавата да отпуска целево пари. Още повече, в момента, в който говорим за промени в климата и в околната среда и опазването ѝ, със сигурност една немалка част от този генофонд може да бъде използвана. Тя може да се окаже полезна. Когато в ЕК се говори за опазване на околната среда и справяне с климатичните промени, би било загуба на ресурс да се откажем и да не обръщаме внимание на тези ценни животински и растителни видове. Още повече ССА като научна организация може да даде решения за т. нар. климатично неутрални технологии, които не влияят отрицателно върху климатичните промени и са в основата на новосъздаваната зелена архитектура, свързана с опазване на околната среда. От тази гледна точка ми се иска в ССА, като водеща в областта на земеделската наука в България, да помислим как можем да използваме тези наши приоритетни разработки и знания, за да си заслужим парите, а не да казваме, че не ни стигат. Това означава, че трябва да се целим в международни проекти. След като Мария Габриел е начело на борбата с климатичните промени и опазването на околната среда, ето един човек, с когото трябва да работим. Говорим за трите стълба на познанието – те са образование, наука и иновации. Ние участваме и в трите – образоваме докторанти, правим наука и създаваме иновации. Това са проектите за иновации по мярка 16.1. Имаме възможност да претендираме за финансиране на базата на това, което знаем, можем и правим. Затова трябва по-бързо да разберем, че трябва да очакваме от държавата да ни възнагради за това, което правим, а не защото искаме допълнителни средства по принцип. Целта ни ще бъде не да искаме, а да предлагаме и така ще очакваме да получим.

– Изследванията на ССА са с най-голяма практическа насоченост. Как ще ги популяризирате?

– Агра е едно от местата, където можем да покажем нашите постижения и да направим реална връзка с бизнеса. Предстои да представим вижданията си на Осмата национална среща на земеделските производители в България за това как можем да си сътрудничим. Надяваме се, че това ще бъде поредната връзка между науката и бизнеса, от която вероятно ще произлязат конкретни действия. Така можем да дадем пример на всички наши звена, че е необходимо да полагаме усилия. Трябва да търсим тези контакти и да не се отказваме.

Искам да завърша с думите: „Не мислете за проблемите, мислете за решенията”. Те не са мои, но са съвсем подходящи за развитието на земеделската наука.

Доц. д-р инж. Милка Бобева