Skip to content
Интервю с проф. дсн Светослав Бобев, АУ
– Проф. Бобев, честитя Ви наградата „Принос в приложната аграрна наука.” Разкажете ни малко повече за нея.
– Благодаря! Благодарности и към колегите от БАРЗ, не успях да присъствам на тържеството, но разбрах, че номинациите и изборът на наградените е извършен след допитване до членовете на браншовата организация, което още повече ме зарадва. Наградите са нещо добро, но и преходно, като нас самите. Иначе, спазвам без усилия едно от простите житейски правила – ако аз имам проблем, какво бих очаквал от този, когото съм потърсил за съдействие. Е, някой ден в суматохата може да те споходи неочаквано и някоя награда.
– Как успешно могат да си сътрудничат наука, земеделско производство и бизнес?
– Повече от ясно е, че трите групи трябва да знаят какво могат да дадат и какво искат от партньорите си. Науката, производителите и бизнесът трябва да търсят общи интереси, които да обосновават сътрудничеството. Не по-малко важни са коректността и качеството на изпълнението.
– Какви са впечатленията Ви от младите хора, които учат в Аграрния университет?
– Не знам дали мнението ми е ще бъде споделено от всички, но смятам, че в България образователната система е объркана. Първо, падна нивото на подготовка в средния курс на обучение. Аз не виня толкова учителите, колкото самата система – непременно всеки да завършва, защото трябва да има финансиране. Второ, финансирането и при нас е на бройка дипломирани студенти. Има студенти, които не са мотивирани, а държавата пилее пари за тяхното образование, вместо да ги насочи към тези, които наистина искат да придобият сътветната квалификация. Все пак, през второто десетилетие на 21-ви век и у нас започна да се обръща внимание на фактора „реализация на кадрите“. Всъщност, основният показател на всички топ-университети по света отдавна е известен – реализация на дипломираните студенти. Там изискванията са високи и за специалиста работи не личното му име, а печатът върху дипломата му. В България има наченки на такива промени, надявам се да не се окажат чисто формални. Може да се обучават 2 пъти по-малко студенти, но да се вдигне качеството на обучението, което означава качеството и на преподавателите, защото процесът на обучение винаги има две страни – обучавани и обучаващи. Все пак, да се надяваме, че нещата ще се подобрят, но това изисква подходяща държавна политика.
„Растителната защита” е любима специалност за студентите, това е видно още от кандидат-студентските приеми всяка година. Разбира се, технологията на отглеждане и растителната защита вървят заедно и тяхното взаимно допълване определя културата на земеделие и гарантира желаните резултати. Агрономическото образование във всичките му разновидности изобщо не трябва да бъде загърбвано на национално ниво, като същевременно се укрепват връзките между науката и практиката.
– Как се борят стопаните в България с вредителите по културите? Как оценявате механизацията в сектор „Растителна защита”?
– Борбата с вредителите, в частност това, с което аз се занимавам, болестите и техните причинители, изисква специфични знания, а това всъщност е част от добрата култура на земеделие. Аз не съм от тези, които се вторачват само в пестицидите или само в устойчивите сортове и не смятам, че само те ще решат проблемите. Всичко е въпрос на комплексни мерки. Като се започне от агротехника, подбор на сортове, здравно състояние на семена и посадъчен материал. След това идва отглеждането на растението през вегетацията и съхранението на продукцията. Аз досега не съм видял с една мярка да се решат всички проблеми, свързани с болестите по растенията. Съвременното земеделие изисква прилагане на защитни мерки от всякакъв характер, които търсят баланс между икономика и екология. Това е моето виждане за борбата с патогените.
В тази връзка, не мога да изключа и ролята на механизацията. При повечето от конвенционално отглежданите култури всеки сезон се извършват вегетационни пръскания, а при основните полски култури има и механизирано третиране на семена. Несъмнено, качествената техника осигурява по-висока производителност и много добро покритие на третираните растителни части. Във всички направления светът върви напред, това важи и за технологиите на отглеждане и обслужващата техника.
От друга страна, за добрите крайни резултати се необходими и ефикасни пестициди, но и това изисква финансиране. В тази връзка считам, че в България нямаше дефиренциран подход към евросубсидиите – фермерите получаваха еднакви материални помощи на единица площ без оглед на общо обработваните площи. Аз не пренебрегвам нито една от категориите, но през годините едните станаха по-мощни, а другите изостанаха. Напоследък се говори за диференцирано субсидиране и тогава повече земеделци ще имат по-добри резултати, благодарение и на по-добра техника. Не бива да пропускаме също, че доста от технологичните процеси извън пряката растителна защита се извършват също механизирано и по тази причина не е без значение нивото на техниката за обработка на почвата и прибиране на реколтата. При това съвременно производство, без качествена техника е невъзможно за издържиш на конкуренцията и по мои наблюдения вече не би трябвало да има проблеми от гледна точка на механизацията и при внасяне на пестициди. В зависимост от културата, за тази дейност се използват множество разновидности на обеззаразяващи машини и пръскачки. Същевременно, трябва да се внимава за точната и навременна диагностика и моментите на третиране, защото грешките на тези нива не могат да бъдат компенсирани дори от използването на качествени машини и ефикасни пестициди.
В заключение искам да насоча вниманието на всички, ползващи фунгицидни продукти за опазване на отглежданите култури. По принцип се подценява негативното въздействие на фунгицидите върху работещите с тях и евентуално след това, по веригата до крайните консуматори (хора и животни), тъй като рядко се регистрират бързи негативни последици, каквито например се срещат след неправилна употреба на повечето инсектициди. Липсата на моментно видимо въздействие притъпява защитната реакция на хората и води до подценяване на евентуален негативен ефект при наличие на остатъчни количества в продукцията, но отдавна е доказано, че от всички групи пестициди, фунгицидите като група предизвикват най-тежки поражения върху човешкия и животинския организъм при неправилна употреба. И тук отново стигаме до това, с което започнахме – култура на земеделие е необходима при всяка една производствена стъпка.
Доника Асенова