Skip to content
Тодоровден е църковен празник, който се отбелязва винаги в първата събота на Великденските пости. Празникът е още известен като Тодорова събота, Тудорица или Конски великден. Празнува се главно за здраве на конете. Това определя и основните обредни обичаи. Рано преди изгрев в деня на празника момите приготвят обредни хлябове във формата на конче или подкова и украсена с орехови ядки, чеснов лук и сол. Обичаят повелява всяка домакиня да раздаде от обредния хляб като подскача, бяга, имитира движения и цвиленето на конете. От него се слага и в храната на конете. За тяхно здраве се раздава и варена царевица. Най-интересният момент от Тодоровден е Кушията. По този начин тържествено се почита коня. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на животните, украсяват ги с маниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника.
Традицията повелява да се изпълняват обреди свързани с младите невести, които са в първата година от сватбата. В западна България младата девойка облича невестинската си премяна и в петък вечерта отива на църква. С нея по традиция отива и свекървата, която носи тепсия с варена царевица и отгоре специален колак. Младите невести остават навън, а свекървите влизат в черквата, където свещеникът „отчита донесеното“. По пътя до вкъщи варената царевица се разпръсква по градините, за да расте посятото.
В някои части от страната има традиция да се изпълняват други интересни обреди за здраве и плодородие. Рано сутринта на празничната събота младата булка приготвя малки хлебчета. В празнична премяна тя обикаля домовете на близки и роднини като раздава от тези хллебчета, а домакините й пожелават деца. Накрая невестата отива при родителите си, където идват зетя и свекървата и се слага обща трапеза.
Рано на Тодоровден майките изкъпват децата си, за да не ги боли глава и да не се разболяват. Преди кушията жените си мият косите с вода, в която поставят слама от яслите на конете. След това водата от миенето се хвърля на улицата след конете, за да са дълги и здрави косите им като конска грива.
В родопския край е известен обичая бикане. След църковната служба домакинята дава на всеки от семейството да хапне по няколко зърна от натопен в топла вода предишния ден грах. От него се хвърля към тава една шепа за здраве на всеки от семейството и на добитъка.
По материали на НАК