Skip to content
Старозагорската порода овце e еднa от най-ценните местни породи, отглеждани от векове у нас. Счита се, че e междинна форма, получена от кръстосването на Цигай и Цакел, като се приближава повече към Цигай. Най-типичните представители на породата са в Старозагорския регион, откъдето е и произходът на името им. Докато развъдният им район е освен в полската част на Старозагорски, но и в Сливенски, Хасковски и Ямболски райони в Тракийската низина на Южна България.
Главата на овцете е нежна и удължена, с характерен извит профил на носната линия. Шията е дълга и много често необрасла с вълна. Цветът на главата е бял, също не е зарунена. Ушите са дълги и увиснали. Тялото е едро с удължени форми, типични за млечните породи овце. Гърдите са сравнително тесни и умерено дълбоки. Опашката е дълга и зарунена, стигаща значително под скакателните стави на животните. Краката са дълги, тънки, но здрави и със здрави копита. Не са зарунени. Вимето е голямо. Цицките са дълги и варират по отношение на дебелината си. Руното е с бял цвят, вълната е еднородна – полугруба, подходяща за обработка.
Фенотипните им белези са подвластни на времето на отглеждане – различни стопански години. Особено напоследък, най-предпочитани са от така наречения „любителски тип” – с изразено дълго тяло, много дълги уши и опашка, както и с извит, понякога дори твърде деформиран профил.
Продуктивни показатели: Дойната млечност на Старозагорската порода варира от 90-180 л за лактация (120 дни); Плодовитостта варира от 120-160%; Живата маса на отбитите агнета на 90 дни варира в границите от 25-30 кг за мъжките и 22-28 кг за женските. Средната жива маса на овцете майки е 70-80 кг, а на кочовете 90-120 кг. Вълнодайността на овцете майки варира от 3-3,5 кг, а на кочовете 4-5 кг вълна.
Запазването на този ценен генетичен ресурс е наш приоритет.
Гл. ас. д-р Георги Калайджиев, АРСПОБ