Skip to content
Развитието на съвременното земеделие следва категорична тенденция към постепенна диверсификация на производството. Това налага земеделските стопани да отглеждат по-голям брой култури в текущия сеитбооборот, като осигурят разнообразна продукция. По този начин различните културни растения дават възможност за по-голяма гъвкавост на агротехниката, прилагана в дадено стопанство, което, от своя страна, осигурява висока степен на ефективност на производството и минимизиране на разходите и увеличаване на приходите.
Съществен момент от цялостната визия на земеделското стопанство са зърнено-житните култури. В последните години се наблюдава известно редуциране на тяхното разнообразие. Традиционни култури като ръж, ечемик, овес, просо, мохар, намират все по-малко разпространение. Добрите земеделски практики и Европейското законодателство в областта на селското стопанство обаче толерират подобно разнообразие. От една страна то се постига чрез увеличаването на традиционни за даден район култури, а от друга – чрез въвеждането на нови култури, отличаващи се като изключително подходящи за отглеждане при конкретни условия. Подобна култура за нашата страна, която намира все по-голямо приложение и разпространение, е тритикале.
Тритикалето е първото създадено от човека културно растение, което обединява полезните свойства и качества на своите родителски форми – пшеницата и ръжта. Съвременните сортове са продукт на сложна хибридизационна схема и биват означавани като вторични хексаплоидни тритикале. Получаването на днешните сортове е комплексен процес, който е свързан с множество трудности и отнема на селекционерите от цял свят около 100 години. Първоначално основната идея е била проста хибридизация между обикновената пшеница и ръжта с цел обединение на полезните свойства на двата вида в едно растение. Впоследствие се установява, че получените от подобна хибридизация форми са генетично нестабилни, поради което за хибридизация се предпочитат тетраплоидните форми пшеница – твърда пшеница или тургидна пшеница. Следва де се подчертае, че получаването на вторични тритикале не е едностранен процес. След първоначалните кръстоски между твърда пшеница (тетраплоидна) с ръж (диплоидна) се получават т. нар. първични форми. Те имат сравнително примитивен характер, слаба фертилност и множество недостатъци, свързани с количеството и качеството на добива. Впоследствие селекционерите установяват, че кръстосването на разнообразни първични форми помежду им или с обикновена пшеница и последващ продължителен отбор в хибридните популации, води до получаване на съвременните вторични хексаплоидни тритикале. Голям брой изследвания категорично са потвърдили, че този тип тритикале е най-стабилен, отличава се с висока продуктивност и добив на зърно, висока фертилност и добра поносимост към разнообразни условия на средата.
Тритикале се характеризира с множество особености, които го правят подходяща култура за отглеждане в райони с неблагоприятни климатични условия. Същевременно културата притежава по-голямо съдържание на незаменимата аминокиселина лизин, голямо количество фибри, каротеноиди и арабиноксилани в зърното. Това го превръща в много добър зърнен фураж и потенциална продоволствена суровина за тестени изделия. Тритикале се отличава и с много висока устойчивост на икономически важни болести като брашнеста мана, кафява и жълта ръжда. На практика културата не се напада от видовете главни (мазна, праховита, вджуджаваща), поради което нуждата от обеззаразяване преди сеитба напълно отпада. Тритикале не е взискателно към торенето. Предпочита ниски азотни норми (до 3-4 kg активно вещество на декар). Всички тези особености определят тритикале като изключително перспективна култура за нашата страна.
По данни от разнообразни изследвания с културата над 80% от загубите върху добива се дължат на влиянието на абиотичния стрес. Под абиотичен стрес следва да се разбира влиянието на факторите на средата, свързани с почвено-климатичните условия, върху растежа и развитието на растението. Тритикале, като типична зърнено-житна култура, също се характеризира с чувствителност към абиотичните стресови фактори. Много изследователи определят културата като сравнително по-толерантна спрямо останалите зърнено-житни култури към определени типове стрес – засушаване, метална токсичност, азотен дефицит. От друга страна обаче, тритикале е култура, която се отличава с по-ниска студоустойчивост и зимоустойчивост в сравнение с пшеницата и ръжта. Особен проблем представлява полягането поради сравнително по-голямата височина на растенията и особеностите на стъблената и прикореновата морфология. Изследвания, проведени в Полша, подчертават голямото предимство на тритикале за отглеждането му при различаващи се условия на средата пред пшеницата, при запазване на висок продуктивен потенциал. Подобни характеристики, заедно със сравнително високата продуктивност, са предпоставка за търсенето на генотипове, съчетаващи висока продуктивност и толерантност на стрес. Съвременните селекционни програми по тритикале следват тенденция към подобряване на съчетанието на тези две характеристики с цел повишаване на стабилността на добива.
В Добруджански земеделски институт селекционната програма по тритикале започва още през 1965 г. Това дава основание да се счита, че нашата страна е един от пионерите в разработването и внедряването на новата култура. Първото хексаплоидно тритикале Т-АД е създадено през 1967 г. от проф. Стоян Цветков. В резултат на продължителна и интензивна селекция до 1990 г. в страната са регистрирани и навлезли в практиката сортовете тритикале АД-7291, Вихрен, Заряд и Персенк. Те се характеризират с добра продуктивност и качество на зърното. Все още обаче пред тези сортове стои проблемът с ниската студоустойчивост. След 2000 г., като резултат от нова селекция, водена от проф. Валентин Байчев, до настоящия момент са регистрирани 11 нови сорта тритикале – Колорит, Атила, Акорд, Респект, Бумеранг, Ирник, Добруджанец, Ловчанец, Дони 52 и Борислав. Всеки от тях притежава ценни характеристики и висок потенциал за добив, което ги прави подходящи за отглеждане при разнообразни почвено-климатични условия. Същевременно сортовете се отличават значително един от друг както по своите основни компоненти на продуктивността, така и по нивото на толерантност към отделните видове абиотичен стрес. Това налага всеки един от тях да бъде характеризиран детайлно, за да може правилно да бъде подбиран при внедряване на тритикале като култура в дадено земеделско стопанство.
Характеристика на сортовете тритикале, създадени в Добруджански земеделски институт – гр. Генерал Тошево:
Колорит е първият от новата генерация сортове тритикале, създадени в Добруджански земеделски институт. До настоящия момент над 50% от площите в страната, засявани с тази култура, се заемат от сорт Колорит. Сортът се характеризира със сравнително малка височина на растенията – 125-135 cm. Същевременно той е значително по-ранен от останалите сортове. Десетгодишни данни показват, че изкласяването му е около 5-6 май. Класовете се озърняват добре, характерна особеност е високата фертилност и големият брой зърна в клас. Зърната са със средна едрина – между 45 и 48 g. Хектолитровото тегло е малко по-ниско спрямо останалите сортове – 70-71 kg. Недостатък на сорта е по-ниската студоустойчивост. Въпреки това данните показват, че понася добре температури до -18 – -20°С. Толерантен е на видовите ръжди и брашнеста мана.
Атила. Сортът се характеризира с много добра надземна биомаса, която го прави подходящ освен за зърно – и за производство на силаж, а също така за биогаз и биоетанол. Той е високодобивен, като добивите са стабилни по години и често превишават 700 kg/da. На височина достига до 145 cm, а при повишени норми на торене или при торене с оборски тор – до 160 cm. Поляга сравнително слабо поради повишения стъблостой. Брати много добре, като броят на класоносните стъбла често превишава 700 броя на m2 при сеитбена норма 550 кълняеми семена на m2. Отличава се с високо хектолитрово тегло, което го прави подходящ и за производство на хляб. Класовете са дълги, добре озърнени, а масата на 1000 зърна достига да 55-60 g. Отличава се с добра и много добра студоустойчивост – между тази на стандартите обикновена пшеница №301 и Безостая 1. Толерантен е към икономически важните болести – кафява ръжда и брашнеста мана. Характеризира се и с много добра сухоустойчивост.
По материали на ДЗИ, Генерал Тошево