Слънчогледът – състояние и проблеми

Слънчогледът заема водеща роля сред отглежданите маслодайни култури в  Южна Европа и страните от Черноморския район, в който попада България. Страните от този регион произвеждат повече от 50% от световната продукция на слънчогледа. За нашата страна той e основна маслодайна култура. Отглежда се във всички подходящи територии в страната, а в някои години и на места с бедни, засушливи, ниско плодородни почви.

Слънчогледовото масло съдържа главно четири мастни киселини: линолова, олеинова, палмитинова и стеаринова. Първите две се приемат най-добре от човешкия организъм. Усвояването им достига до 94.5%. При това линоловата мастна киселина спада към групата на незаменимите, които аналогично на познатите ни аминокиселини, не могат да се синтезират в организма на човека и повечето животни. Тя трябва да бъде доставена отвън, в готов вид, с храната. В националната кухня маслото от слънчоглед, олиото, е почти единственото масло от растителен произход. Относителният му дял от общото потребление на растителни мазнини у нас превишава  90%.

Като окопна култура слънчогледът заема важно място в сеитбообръщението. Добре развитата и в дълбочина коренова система (1.5 – 2.5 m) определя растението като по-толерантно към воден дефицит. В по-засушливи години негативното влияние върху добива при слънчогледа е значително по-слабо изразено отколкото при царевицата. Най-често слънчогледът се засява след зимна житна култура. Това е и най-добрият предшественик. След царевица растителните остатъци пречат на сеялката, а има и риск от по-висока плътност на телен червей. Бобовите култури също не са за препоръчване по фитосанитарни съображения, тъй като имат някои общи болести. По същите причини на едно и също поле слънчогледът може да се сее отново едва след 4 години, защото причинителите на болестите с най-голям икономически ефект като мана, склеротиния и фомопсис, презимуват в растителните остатъци в почвата.

През последните 10 години площите в България засети със слънчоглед са между 6 000 000 – 7 500 000 дка. Сеят се основно маслодайни хибридни сортове, създадени у нас и чужбина. Варирането на добива до голяма степен се влияе от неблагоприятните метеорологични условия през годината – хладно и дъждовно време през пролетта и високо почвено и атмосферно засушаване през лятото. Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево е единственият център в България, където се селекционират сортове, линии и хибриди слънчоглед. По наша преценка доминиращ дял в производството следва да се пада на средноранните хибриди от типа на Сан Лука. В южните, югоизточните и централните северни райони могат да  бъдат разпространени по-късни и по-високопродуктивни хибриди.

С оглед на агротехническите и фитосанитарните изисквания, Институтът винаги е подкрепял позицията, че  оптималната площ на слънчогледа в страната трябва да бъде между 3 и 3.5 млн. декара. Реално площите са два пъти повече от необходимото. Това неминуемо води до: нарушаване на сеитбооборота, увеличаване на инфекциите от различни болести, а от тук и риска от епифитотии, възможности за пропуски в контрола при внос на семенен материал, разпространение на нови болести в страната. Появиха се и се разпространяват нови раси на болестта мана и на паразита синя китка. За маната има ефикасен препарат. Особено тревожно е положението със синята китка, която е обхванала над 70% от площта. Паразитът има изключително висок размножителен коефициент 1:5000. Семената запазват кълняемостта си в почвата повече от 10 години. Частично проблемът със синята китка се реши с предлагането на хибриди устойчиви на хербицида Пулсар, който ограничава този паразит, но пък последействието  му върху зърнено-житните засявани след слънчогледа, често е негативно и води до намаляване на добивите, поради затормозяване на растенията. Така че най-добрия начин за справяне с този проблем си остава селекцията на устойчиви сортове и хибриди. Въобще проблемът с паразита синя китка е много сериозен и неслучайно е един от най-тревожните към момента във всички центрове занимаващи се със селекция на слънчоглед. Нараства сериозно търсенето на устойчиви на синя китка хибриди.

През тази година Добруджански земеделски институт ще предложи на земеделските производители 4 хибрида и един сорт слънчоглед. Хибридите Енигма CLP и Далена CLP са подходящи за отглеждане по технологията Clearfield Plus, експрес толерантния хибрид Дара и конвенционалния Деведа.

Хибридите Деведа и Енигма CLP бяха наградени с Диплом в Конкурс за иновации, раздел “Сортови семена и посадъчен материал“ на Международния панаир АГРА, 2019 и 2020 г.

Предлагаме на пазара и едросеменния сорт Фаворит, подходящ за директна консумация. Размноженията тук са базови и С1.

За желаещите да правят семепроизводство на хибридни семена от слънчоглед се предлагат родителски линии за следните хибриди слънчоглед: Енигма CLP, Деведа и Сан Лука.

Доц. д-р Галин Георгиев, ДЗИ, Г. Тошево