Словото е призвано да увековечава историята

Интервю с инж. Борис Господинов, главен редактор на сп. „Гора”

– Инж. Господинов, как е възникнал Празникът „Седмица на гората” и какво е значението му за лесовъдския сектор?

– Когато говорим за Седмицата на гората трябва споменем факта, че грижата за българската гора от страна на новосъздаващата се държавност, започва буквално от първия ден след Освобождението – 4 март 1878 г., когато са създадени охранителни звена от пеши и конни горски стражари към местните администрации. А от 5 юли на следващата 1879 г. е създаден самостоятелен сектор „Надзор на лесовете” към Отделението за държавните имоти и рудите към Министерството на финансите, с което се поставя началото на държавната горска служба в България.

Историята на Седмицата на гората датира от 1925 година. На 12 април (Благовещение) се провежда Празник на залесяването, който е регламентиран официално от две министерства – Министерството на народното просвещение и Министерството на земеделието и държавните имоти. През този ден в храм-паметника „Св. Александър Невски” е отслужен молебен за граждани, учители и ученици, които след това залесяват в парковете и покрайнините на София 420 000 горски фиданки и са посети 20 кг семена. Празникът на залесяването нормативно е утвърден от Закона на горите, приет през същата 1925 година.

За първи път предложението Празникът да продължи цяла седмица вместо ден е изказано на страниците на сп. „Горски преглед” (кн. 1-2, 1934 г.) . Същата година  от 15 до 22 април той се провежда, официално наречен Седмица на гората. През 1956 г. Седмицата на гората е възстановена и именно тогава с решение на Министерския съвет от 4 февруари се регламентира тя да се провежда винаги през първата цяла седмица на април.

За лесовъдската колегия днес Седмицата е повод за преклонение пред делото  на предшествениците, повод за равносметка за извършеното и за благодарност към българската общественост.

– Площите с гори запазват ли се в страната и как? Какви са тенденциите на българския пазар на дърводобива и ловния туризъм?

– Исторически факт с реални и конкретни измерения е, че лесовъди, с помощта на цялото гражданство, преобразиха България от една силно опустошена от порои и с ерозирали планински склонове страна в китна градина. За около 120 години са залесени близо 1.8 млн. ха нови гори, от които 780 000 ха с изключително противоерозионно значение. Над 600 000 куб.м са построените технико-укрепителни съоръжения, укротените поройни реки и водни течения са близо 2400.

Площта на горските територии на страната възлиза на над 4.2 млн. ха, като тенденцията е към увеличаване на горите. През последните години много от 40-60-годишните иглолистни, предимно белоборови гори, съхнат, но това е очаквано. Те за били залесени на силно опороени и оголени терени, където друг вид не би се прихванал. Сега достигат максимална жизненост за тези нелесопригодни терени, но оставят след себе си заздравени склонове с почвена покривка и подраст за бъдеща гора. Гората я има, като в региони като Кърджалийския, Благоевградския, почти цяла Южна Стара планина и част от Средна гора, в Сакар днешният благоприятен за живот микроклимат се дължи именно на масовите залесявания. Създаването на нови гори на мястото на пожарища или терени без естествено възобновяване също се осъществява всяка пролет и есен.

Следствие от залесяванията и нарастването на дървостоите е нарасналият многократно обем на дървесния ресурс. Близо 8 млн. куб. м е ползването от горите, при годишен прираст над 14 млн. кубически метра. Пазар на дървесината засега има, както и производствени мощности. Да не забравяме и че и много домакинства се отопляват на дърва.

В ловностопанско отношение най-важното е увеличаването на дивечовите запаси, както и на видовете дивеч, предмет на организиран ловен туризъм, като благороден елен, сърна, елен лопатар, муфлон. Дивата свиня също е търсена за този вид спорт и много сериозни са превантивните действия както на служителите от държавните ловни и горски стопанства, така и от страна на ловците от ловните сдружения за недопускане на заразяването с африканска чума по свинете. През 80-те и 90-те години на миналия век България бе търсена дестинация по линия на международен ловен туризъм. В последните години добиваните ловни трофеи отново ни възвръщат водещи позиции.

– В горския сектор навлиза ли иновативна техника?  С какви машини се работи в дърводобива и дървопреработването и каква е тенденцията за внедряването им?

– Дърводобивът и дървопреработването се извършва от частни фирми и предприятия. Явна е тенденцията към осъвременяването на техниката, с която работят. Важно условие при дърводобива за закупуване на съвременна и скъпоструваща техника е какъв обем и с каква перспектива дадена фирма ще работи. Така например, при природното бедствие от 18 януари миналата година на територията на ДГС-Смолян, бяха повалени близо 65 хил. куб. м дървесина, която трябваше изключително бързо да се усвои. Фирма „Форестбул” ЕОД  основно се ангажира с добива при екстремни условия, закупи трактори, дори и мобилна въжена линия. Като цяло въпросът е свързан и с нормативна уредба и с дългосрочното отдаване на сечища.

Някои държавни стопанства също осъвременяват техниката. През февруари тази година в ДГС-Габрово бе монтирана мобилна късометражна въжена линия на TST Ltd.-Австрия, а в ДЛС „Росица” – дългометражна Wissen-Швейцария, с дължина 1340 метра. За специалистите е ясно, че въженият транспорт в дърводобива е възможно най-екологичен и щадящ подраста на бъдещата гора. При разбичването на дървесината от години у нас се утвърждават банцизите Wood-Mizer. Но гамата на техниката за горското стопанство и дървообработването е много богата, което може да се види и от страниците на вашия вестник „Земеделска техника”.

– Как е възникнал горският печат? Кога е създадено сп. „Гора”, каква е неговата насоченост?

– През септември 1899 г. периодичният печат в България се сдобива с две нови издания – сп. „Лесовъдец“, чийто наследник и продължител е списание „Гора“, и сп. „Лесовъдска сбирка“.

Печатният орган на Дружеството на българските лесовъди, основано през 1909 г., се появява през 1910 година. Името му е „Горски преглед“. Списанието излиза почти три десетилетия, като спира през 1943 г., за да бъде заместено от сп. „Горско стопанство”.

След демократичните промени в България нова страница в историята на горския печат записва списанието за екология и горско стопанство – „Гора“, което започва своя път през 1992 г. на мястото на сп. „Горско стопанство“. Издател е Комитетът по горите, а впоследствие съответното централно горско ведомство, като сега е Изпълнителната агенция по горите. Подобни списания има във всички европейски държави и в много страни по света. Горскостопанската тема винаги е била актуална, от нея се интересува и широката общественост. Това, което отличава сп. „Гора” е, че от първите си броеве до сега, то е в пряка връзка с лесовъдската колегия от различните краища на България. Хиляди са публикуваните мнения, кореспонденции, репортажи и снимки с „живата” аудитория. Актуалните теми и промените  в сектора са отразявани точно и обективно, което е предпоставка за обогатяване на горската история дори в детайли. На работата на екипа на списанието и на сътрудници дължим подреждането и съхраняването на историята на горската служба и на нейните ръководители, на историята на горския печат и на съюзната организация.

Делникът е предопределен да бъде забравен. Историята е призвана да възкреси забравения делник, като нейните сечива са словото и визията – с това верую редакцията на сп. „Гора”, подкрепяна от централното горско ведомство, увековечи в поредица от фундаментални книги както началото и развитието за повече от век на дейности като залесяване, укротяване на порои, дърводобив, ловно стопанство, лесозащита, работата на дърводобивниците в Коми и други, така и хората – стотици лесовъди и горски специалисти в алманаси, които работят и са работили на попрището на най-съзидателната професия.

– Списание „Гора” е трибуна, обединител на служителите от горския сектор. Как ще отразите забележителните годишнини – 140 години горска служба, 120 години горски печат, 110 години Съюз на лесовъдите?

– Всеки ден от Седмицата на гората е определен за провеждането на значими събития – от официалното откриване на 1 април в Благоевград, през деня за горския печат 2 април в Аулата на ЛТУ, откриването на изложба на 3-ти, посветена на забележителната годишнина на централната горска служба, залесяване на 4-ти до изграждането на представителна шатра в Южния парк на 5 април. През предходната седмица ще се проведе с деца утвърдения вече „Лесовъд за един ден”, ще се положат венци и цветя на мемориала на лесовъдите, отдали живота си за българската гора. Списанието ще отрази и провеждането на Седмицата във всички региони на страната. През октомври пък се предвижда да се отбележи годишнината на Съюза на лесовъдите. С една дума – ще бъдем навсякъде, за да оставим с нашите „сечива” случилото се през тази забележителна година.

Доц. д-р инж. Милка Бобева