Skip to content
Казвам се Станчо Станчев, управител съм на фирма СД „Ерато СИК Иванов, Станчева и съдружие” от град Чирпан, с база село Медово. Баща ми Яко Иванов през 1990 година беше един от първите арендатори в България. Започна с около 3000 декара. След време спря, защото имаше проблеми с пазара и се ориентира към ресторантьорство. След година-две реши да се върне пак към този бизнес, въпреки че до около 2000 година беше много трудно. Аз започнах да се занимавам със земеделие след като се уволних от казармата през 2003 година. След това всичко започна малко по малко да се подрежда, защото успехът идва с постоянството. Лека-полека започнахме да вървим по стълбичката нагоре с по 4-5 000 декара и сега вече обработваме 14 000 декара земя. Ориентирах се към земеделие, защото в тази област си виждаш труда и не зависиш от много хора. Стараеш се и се радваш на своите успехи, а не чакаш някого да те похвали.
От тези 14 000 декара 6000 са пшеница, 6000 слънчоглед и 1000 декара етерично-маслени култури. От тях 400 декара са заети с лавандула, 400 с рози, които ни стигат, за да се захрани фабриката и да се поддържа нейния капацитет, но имаме амбиции и двете да ги увеличим до 1000 декара. Освен нашите количества лавандула, преработваме и чужди на ишлеме и изкупуваме продукцията на клиента на пазарна цена, ако поиска. Ако иска да си вземе маслото, си плаща само преработката. Така действаме и с розите, но не ги варим, защото няма как да се хване точният рандеман и клиентът може да си помисли, че няма да сме коректни. Затова предпочитаме да му купим „цвета“, отколкото да му обработим розите. Но това не винаги е възможно. Предстои да купуваме цвят. Имаме и 1000 декара овошки – череши, праскови, сливи.
За всяко стопанство е важен добрият агропарк. Той означава икономия на гориво, удобство на оператора и ефикасна работа. Колкото е по-нов, толкова по-малко проблеми има с него. Вярно е, че всяка нова техника идва с нови тенденции и проблеми, но затова пък мога да разчитам на сервиза на фирма „ВАРЕКС” за бърза реакция. Като цяло с новата техника се работи много по-лесно.
Избрах „ВАРЕКС” първо, защото харесвам жълтия цвят. През 2012 година трябваше да си купя комбайн и съм виждал жълтия в полетата. Мислех дори да заложа на китайски модел, не бях запознат с характеристиките, но просто цветът ме привлече. Отидох в офиса на „ВАРЕКС” и ме посрещнаха прекрасно, реагираха много бързо и като видях как работи, разбрах, че това е моята фирма. Тогава им казах, че това не е краят, а началото на партньорството ни. От тогава досега всяка година купувам машина от тях и ще продължа. Те са истински професионалисти с коректно отношение. Досега имам 8 закупени машини от „ВАРЕКС” – комбайн Challenger, комбайн Massey Ferguson, два трактора – Massey Ferguson и Challenger, верижен, и двата нови трактора – колесните Massey Ferguson MF 5711 S и Massey Fergusson MF 7726 S. Не всички наши полета са големи. Единият от двата нови трактора, който е с 260 конски сили, ще използваме за обработка на блокове около 200 декара дълбока оран, за култивация, за подготовка за сеитба и торене. Малкият Massey Ferguson MF 5711 S е изцяло за овощни градини и за пръскане, окопаване, подрязване. Машините от „ВАРЕКС” са препоръчани от тях, защото знаеха какви трактори имаме и какви култури обработваме. Сервизът им е на ниво – каквото и да се счупи идват моментално и го оправят. Не са се забавяли, дори и вечер са идвали. В агропарка ни към момента има 12 трактора, сред които има и Беларус. Имам всичко необходимо и за зърнопроизводство, както и за етерично-маслените култури. Част от инвентара ни е и от „Раломекс”.
Мога да кажа, че в Добруджа се гледа много лавандула, но според мен тя не е конкурентна по отношение на качеството. Там се отглежда сорт „Севтополис”, на който в момента цената е доста ниска и не е конкурентен продукт. Аз използвам сортовете „Дружба”, „Хемус” и „Юбилейна”. Те дават по-качествено масло, с по-хубав рандеман. Количеството масло спрямо „Севтополис” е много по-малко, но като трайност и качество не са съразмерни. „Севтополис” се използва повече за масажни терапии и не може да влезе в медицината. Тази година бяхме в Англия и цената му беше паднала много, изкупуваха го на място за 75 паунда. Има и много розоварни в България, но нямат нужния капацитет и суровина.
С розопроизводство започнахме да се занимаваме през 2007 година – пътувахме и забелязахме, че хората отглеждат рози и решихме и ние да засадим 100 декара, за да видим дали ще ни потръгне. Тогава цената не беше добра – цветът се изкупуваше на 1,20 лв./кг, но не се отказахме, защото вярвахме, че тя ще се промени. През 2008 година увеличихме декарите си на 150, въпреки че все още цената беше ниска, но на следващата година се стабилизира и декарите ни станаха 200. След известно време се роди мечтата да имаме розоварна и започнахме полека да увеличаваме площите с рози. Стигнахме 300 декара, а днес вече са 400 декара пълно цветодаване. Имаме и рози, които все още са малки. Розите се гледат лесно, важно е да се спазват сроковете за окопаване, подрязване, пръскане и опазване от гнилост. По-лесно е от някои други култури, но въпреки всичко брането им е трудно, защото зависим от много хора. За съжаление, няма работна ръка или на хората не им се работи.
Преди да си направим розоварна, карахме розите си в розоварната на Еньо Бончев. До миналата година сме работили винаги с тях, отнасяли са се с нас много коректно и не са ни подвеждали. Винаги са ни давали съвети и имахме добро партньорство. Надяваме се сега като колеги да си сътрудничим още по-добре. В един момент решихме, че е по-рентабилно да си направим собствена розоварна за рози и лавандула, защото все пак пътувахме около 100 километра до нея. Сега разстоянието между розите и розоварната е около стотина метра. Започнахме да я правим още 2012 година, но спряхме, защото имаше неясноти по проекта и финансирането му. Имаше много големи изисквания и инвестицията стана прекалено голяма. В крайна сметка не съм използвал помощ от държавата, всичко в стопанството е направено с наши средства. Според нас за 5 години при нормална работа розоварната ще се изплати. Тя има 4 нови и модерни котли, като всеки от тях събира 550-600 килограма рози. Казаните не са много големи и поддържат хубава пара. Използваме дизелово гориво. На ден могат да се преработят до 14 тона рози, лавандула и всякакви маслодайни култури. Цикълът е на 2 часа. Като се загреят казаните, може и по-бързо да излиза маслото. Годишното производство зависи от годината, но изкарваме по около 100 килограма розово масло и до 10 тона лавандулово масло. Резултатите зависят от времето и кога са брани розите – от 2 до 4 тона рози се получава 1 килограм масло. Стремим се да ги реализираме в чужбина, на вътрешния пазар големите търговци се опитват да ни подбият, а не трябва да е така, защото българското си е българско и когато е качествено, трябва да се държи на цената. В чужбина вече имаме успешни сделки с италианци и няколко компании в хранително-вкусовата промишленост. Използват продукта за шоколади, ликьори, но и за парфюми. Още когато се направиха изследванията, се разбра, че маслото е качествено. Надяваме се да подпишем договор с фирми, които ще изкупуват маслото, да повишим капацитета и разширим бизнеса и инвестициите си.
Относно добивите, последната година при розите беше трудна и за много хора дори пагубна. Много бързо се стопли времето и розите прецъфтяха. Нямаше такава тежест и маслото на много фабрики беше некачествено. Тази година беше най-слабата за всички наши 12 години. Розопроизводителите протестираха, цената на розовото масло е изкуствено намалена, но се надяваме, че ще се подобри. Стигнахме 400 килограма добив, иначе винаги получаваме 700 килограма розов цвят от декар. При лавандулата е относително, защото там не е на добив цвят, а е на килограм масло. Там няма промяна – пак получихме 14 килограма масло за декар. Слънчогледът се представи страхотно, а комбайните го ожънаха перфектно. Използваме семена на „Пионер” и „Синджента”. От пшеницата също получихме добър добив, но не гоним големи резултати, защото сме в по-планински район. На 400 килограма от декар сме доволни, защото тук трудно се изкарват. За пшеницата използваме сортове „Авеню”, „Ласка” и „Тервел”.
Смятам, че розопроизводството ще бъде приоритетен бизнес за в бъдеще. Ще намалим зърнопроизводството, въпреки че имаме този страхотен автопарк. При производството на зърно има контрол на цените, докато при розите можем сами да си търсим външен пазар и да не сме зависими от големите имена в България.