Skip to content
Интервю със Светослав Русалов, председател на НАЗ
– Г-н Русалов, представете се пред нашите читатели.
– Обработвам 10 хил. дка собствена и наета земя в района на пловдивското село Труд, където съм роден и където семейството ми развива земеделски бизнес от години. По образование съм магистър по Макроикономика, специалност „Банково и застрахователно дело”. От 2003 г. съм управител на фирма „Русалов“ ООД с основна дейност зърнопроизводство. От 2011 г. до 2016 г. съм председател на Съюз на зърнопроизводителите от Пловдив, в последната година и зам.- председател на НАЗ, а от 10 март 2016 г. – председател. Женен съм, с 2 деца.
– Като нов председател на НАЗ, как виждате бъдещото ѝ развитие?
– Националната асоциация на зърнопроизводителите е браншова структура, която защитава интересите на своите членове. Към момента зърнопроизводството не е приоритетен сектор в политиката на Министерството на земеделието и храните, а приоритетни са овощарство, зеленчукопроизводство и животновъдство. Но ние ще продължаваме да се борим за по-добри условия и възможности за кандидатстване по програмите. Това, което можем да направим като асоциация, и сме го поставили вече като въпрос, е да има отделен ресурс за целеви прием за сектор „Зърнопроизводство”. По този начин нашите колеги ще могат да закупят машини и да обновят своя машинно-тракторен парк в настоящия период. Това е една от целите ни относно бъдещото развитие на сектора.
– Кои са най-актуалните проблеми и предизвикателства свързани с дейността на НАЗ?
– Проблеми има и винаги ще има. Един от тях в момента е публикуваният проект на закон за браншовите организации, който среща сериозен отпор от малките и непредставителни /казионни/ организации. Той е внесен от група депутати в Народното събрание. Ние приветстваме желанието на вносителите да бъде приет този закон, чрез който да се урегулира представителността на всеки един земеделски бранш при взаимоотношенията им с изпълнителната власт. По този начин ще могат по-тясно да бъдат защитавани интересите и нуждите от промени във всеки бранш по отделно. Предложението е да има представители от 21 бранша. Бих предложил техническите и зърнените култури да бъдат в една група. Така ще се стимулира сдружаването и обединяването между съществуващи асоциации и сдружения.
– Според Вас какво е състоянието на земеделието през последните години?
– През изминалите години, благодарение на Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 година, се закупиха модерни машини и бяха оборудвани част от стопанствата. Все още има какво да се желае. Стопанствата, които не са имали смелостта и възможността да се възползват в този период, очакваха през следващите години (2014-2020) да участват в новите програми и да се модернизират. Тъй като в момента сектор „Зърнопроизводство” не е приоритетен, то те на практика са лишени от тази възможност.
– В зърнопроизводството работят ли добре подготвени хора? Има ли нужда от специалисти?
– Мога да кажа, че секторът не чувства глад за агрономи и зооинженери. Те могат да намерят своето поприще в нашите среди, но част от тях избират по-лесния начин за изкарване на доходите си, като стават представители на вносителите на семена, торове, препарати и подобрители.
За механизатори и инженери има глад. Няма подготвени кадри. Знаем, че една книжка за тракторист се изважда много лесно – чрез заплащане на определена сума в деня на изпита. Това са неподготвени кадри. Хора, на които трябва да се повери земеделска техника, струваща стотици хиляди левове, нямат компетентността да я управляват, да боравят с нея и съответно не биха могли да изпълнят ежедневните си задачи в производството. Ние знаем, че земеделието върви ръка за ръка с науката. Без наука няма земеделие. Дори някой производител да си е помислил, че ще се дистанцира от науката, много скоро разбира, че без нея няма да има просперитет. Съвременното земеделие вече е иновативно и високотехнологично. Машините са с GPS управление, възможно е използването на променлива норма на торене за постигане на оптимално хранене на растенията и липса на презастъпване при използване на торове и препарати за растителна защита. Получава се моментна информация в офиса къде е машината и как се извършват технологичните процесите. Така ръководителят има възможност да обработи тази информация и ако е нужно да оптимизира работата на машините от разстояние във всеки един момент. Високотехнологичното равнище на процеса изисква операторът на машината да е компетентен, да може да борави с тази информация и с техниката като цяло.
Забелязва се приемственост в селските стопанства. Синове и дъщери на наши колеги, поемат производството и стават достойни заместници на родителите си в бизнеса. Поставят се основите на фамилното земеделие в България. Целта е не просто да се създаде един бизнес и след това да спре да се развива, а да бъде продължен от наследниците, като добре подготвени агро-специалисти.
– Зърнопроизводството е достигнало до едно високо ниво. Виждате ли наченки за разширяване на производството с овощарство, със животновъдство, да има смесено производство?
– Въпреки силното желание на МЗХ да стимулира развитието на сектор „Животновъдство”, „Зеленчукопроизводство”, „Трайни насаждения”, не се наблюдава засилен интерес от наши членове да включат и тези производства в стопанствата си.
– Български производители на зърно от Северна България изнасят продукцията си през Румъния. Дали има условия да се изнася от портове във Варна, Балчик и Бургас?
– НАЗ многократно е поставяла въпроса, че печалбата от родната продукция се взема от търговци в Румъния. Бихме желали това да не се случва. Да се товари на родни пристанища и съответно български търговец да взима печалбата. Това в момента е трудно, тъй като нямаме модернизирани пристанища, през които бързо да се товарят корабите. Все още няма държавна политика за тяхното модернизиране. Може би инициативата ще трябва да дойде от частния бизнес.
– Виждате ли желание за затваряне на цикъла на производство?
– По мярка 4.2 някои колеги направиха проекти за преработка, но ще успеят само единици, защото зърнопроизводството не е приоритет, съответно проектите им при ранкирането получават по-малък брой точки и кандидатстващите от сектор „Зърнопроизводство” не успяват да се класират.
Доника Асенова