Природният резерват Калиакра

Високият скалист нос „Калиакра”, подобно на кораб, се врязва на 2 км в морето и затваря защитен от северните ветрове залив. Намира се на 12 км от Каварна и на 70 километра североизточно от Варна.Тук гнезди аристотелевият корморан и могат да се наблюдават делфини. Прибойните вълни са издълбали в пещери, ниши, подмоли и арки, до които може да се стигне само откъм морето. Заливът, образуван от нос Калиакра, представлява много добро убежище при буря за минаващите оттук кораби. На носа има музей, ресторант, морски фар, морска радиолокационна станция, метеорологична станция и параклис.

Това красиво място, непристъпно от три страни, било заселено още от траките. Те издигнали каменна стена от север, за да преградят единствения достъп до носа. Нарекли крепостта Тиризис, по името на своето племе – тиризи. През римската епоха крепостта станала известна с името Акра (от Акрос кастелум – „укрепен нос“). В римската провинция Малка Скития (Добруджа) по значение и големина Акра отстъпвала само на Томи (Кюстенджа) и Дионисополис (Балчик).

В началото на VI в. крепостта Акра била зеселена от хуни и българи. Те били федерати (съюзници) на Византийската империя със задача да пазят границите ѝ. През 513 г. федератите се вдигнали на бунт срещу император Анастасий . Той се опитал да подкупи водача на бунтовниците Витилиан, но не успял. Тогава изпратил срещу тях армия, но тя била разгромена пред стените на Акра. Според летописците крепостните ровове били запълнени с трупове на императорски войници. За да обяснят някак поражението, византийците разпространили легендата, че българските шамани предизвикали внезапен мрак, от който войниците изпаднали в ужас и като обезумели се хвърлили сами в рововете.

През VI в. византийците построили нова, още по-могъща крепостна стена и настанили тук голям гарнизон. В града живеело многобройно и заможно население. След 681 г. българите завладели крепостта и разширили укрепената площ, като построили още една крепостна стена на север. През XIII в. в италианските морски карти крепостта се появява под името Калиакра, което на гръцки означава „красив нос”.

Когато през XIV в. Втората българска държава се разделя на три, Калиакра става център на най-източната част, чийто първи владетел е боляринът Балик. При деспот Добротица, зет на византийската императрица Ана Савойска, Източна България получава неговото име – Добруджа, а Калиакра преживява своя разцвет като нейна столица. Писмени сведения говорят за мощен средновековен град, в който владетелят сече собствени монети и превръща крепостта в църковно средище. Днес на носа има останки от крепостните стени. Наследникът на деспот Добротица – синът му Иванко, успял да сключи договор за взаимни търговски привилегии с италианската република Генуа. Калиакра станала голямо международно търговско пристанище, което се потвърждава от многобройните находки на западноевропейски монети. Калиакра запазва своята независимост до 1444 г. и е последната българска крепост, презвзета от османците.

Една красива легенда прославя 40 български девойки, предпочели пред робството смъртта във вълните на Черно море. Една от тях била Калиакра, на която е кръстен носът.

Другата легенда е за Свети Никола. Светецът бягал от турците и Бог удължавал земната твърд под краката му, за да успее да избяга, като по този начин бил създаден и носът. Той обаче бил заловен и сега там има параклис, символизиращ гроба му. Малък нос северно от Калиакра носи името „Свети Никола“.

На 31 юли 1791 г. край бреговете на Калиакра се разразява най-голямата морска битка в Черно море. Руската ескадра, водена от адмирал Фьодор Ушаков разбива многократно превъзхождащата го турска армада на Хюсеин паша. С тази победа завършва Руско-турската война от 1787 – 1792 г.

Поради местоположението си нос Калиакра е важен за корабната навигация в Черно море. Светлинната навигация на носа се споменава в турски източници още през 13 век. През 1856 – 1866 г. френско дружество изгражда по българските земи 7 фара, един от които е на Калиакра. При Шабленското земетресение през 1901 г. фарът се пропукал и било необходимо да се изгради нов. При градежа му са използвани дялани камъни от крепостните стени. Новата бяла кръгла кула била висока 9,7 м и бялата светлина проблясва от 67,6 м надморска височина.

През 2004 г. екипът на Б.Петрунова при разкопки в подградието, между стените на античната и средновековната крепост, археолозите попадат на каменна зидана гробница от III в. на скитското племе сармати.

Калиакра е една от първите защитени територии в България, обявен за природен резерват през 1941 г. Днес защитената зона обхваща сухоземна територия и акватория с обща площ 687,5 хектара.

ЗТ