Skip to content
Житните култури със слята повърхност, в т.ч. пшеница, ечемик, ръж, овес, тритикале, лимец и др., са обект на нападение от редица семепреносими, почвообитаващи фитопатогенни гъби, като Fusarium graminearum, F. culmorum, F. oxysporum, Drechslera sorokiniana, Rhizoctonia solani и гъбоподобни организми – Pythium ultimum (фигура 1).
Борбата с тях се води главно чрез предсеитбено третиране на семената с фунгицидни средства за предпазване на житните посеви от загиване на кълнове и поници, и прояви на кореново и базично гниене по по-възрастни растения (фигура 2).
В изследване, проведено в научен отдел „Защита на растенията” към ИПАЗР „Никола Пушкаров”, София беше проследено действието на нови и утвърдени в практиката фунгицидни формулации върху растежа на мицела на три основни патогена – Fusarium culmorum, Drechslera sorokiniana и Pythium ultimum, атакуващи корените и базите на житните растения. Сред тестираните в лабораторни (in vitro) условия фунгициди, BAS 591 01 F (прохлораз 60 g/L + тритиконазол 20 g/L), BAS 9242 4 F (тирам 200 g/L + карбоксин 200 g/L), Витавакс 2000 (тирам 200 g/L + карбоксин 200 g/L) и Ранкона И-микс (ипконазол 20 g/L + имазилил 50 g/L) показаха 100% инхибиращ ефект върху растежа и убийствено (фунгицидно) действие по отношение на трите изпитвани патогена при 37.5, 75, 10 и 25 ml на литър агар, съответно. BAS 700 05 F (флуксапироксад 333 g/L) и BAS 595 01 F (прохлораз 60 g/L + тритиконазол 20 g/L) проявиха фунгицидни свойства към вида D. sorokiniana и фунгистатичен (задържащ растежа на мицела) ефект по отношение на F. culmorum и P. ultimum при 18.75 и 37.5 ml на литър агар. Ефективността на показалите фунгицидно действие срещу трите патогенни вида продукти беше изпитвана по отношение на загиване на кълновете и пониците на пшеница (сорт Мадара), причинявано от всеки един от патогените. Опитите бяха провеждани във вегетационни съдове със сеитба на третирани и нетретирани семена, изкуствено инокулирани с отделните видове. По отношение на заболяването, причинено от F. culmorum с най-силен подтискащ ефект (75.8%) се открояваше Витавакс 2000, приложен в препоръчителната доза за продукта 200 ml за 100 kg семена, следван от Ранкона И-микс в доза 100 ml/100 kg и BAS 9242 4 F в доза 300 ml/100 kg, с постигнато ниво на контрол, съответно 69.4% и 63.3%. Пълен контрол (96.1%) над болестта с причинител D. sorokiniana показа BAS 9242 4 F. Значителен, макар и по-слаб ефект беше отчетен след третиране на инфектирани с патогена семена с Ранкона И-микс и Витавакс 2000 – 77.3% и 67.8%, съответно. Високи нива на ефективност срещу загиването на кълновете, причинено от P. ultimum – между 92.2% и 81.9%, бяха постигнати чрез използване и на трите фунгицида – Витавакс 2000, BAS 9242 4 F и Ранкона И-микс.
гл. ас. д-р Иво Янашков,
научен отдел „Защита на растенията”, ИПАЗР „Никола Пушкаров”