Приложение на алтернативни енергии в земеделието


Част втора

Приложение на слънчевата енергия в земеделието

Алтернативна енергия може да се получава и от слънчевата енергия, чрез фотоволтаици. При нас, в балканските страни, въпросната алтернативна енергия много малко се използва в земеделието, и въпреки, че са налице добри условия, все пак по различни причини тя не се използва достатъчно, преди всичко поради недостатъчна информираност, също и поради различни проблеми в земеделието. На пазара има фотоволтаици в най-различни варианти, заводите предлагат различни модели с различен капацитет, цени и възможности. Фотоволтаицте най-вече се делят на фиксирани и преносими, но има различни видове и според капацитета им. По капацитет те се делят в зависимост от мощността на енергийния поток, според това какви възможности предоставят за нуждите на дадено семейство земеделци или земеделско стопанство, и дали енергията се ползва като електрическа или като топлинна, според потребностите.

Във всеки случай за всички нас ползването на този вид енергия си струва – както от гледна точка на икономическия ефект, така и – между другото – от гледна точка на екологичния аспект. Във всички балкански страни обаче е налице проблем с осигуряването на средствата за първоначалната инвестиция. Основните разходи са тези за придобиването на фоточувствителните панели, които се предлагат в различни размери и с различен капацитет, и имат способността да преобразуват слънчевата енергия в насочен енергиен поток. Може да се монтира един такъв с капацитет от 10 вата до 300 вата, може и повече – с различна големина, самостоятелно или свързани в мрежа. По големина те са различни, а по брой се монтират в зависмост от нуждите на потребителите. На пазара има няколко версии – монокристални, поликристални, тънкослойни и така нататък. Между другото, различните видове дават различно качество и имат различни цени. Налице е позитивен аспект – инсталациите могат да се надграждат, доколкото след някоя и друга година нуждите на потребителите биха могли да се увеличат.

Следващ съществен елемент от тези инсталации са контролерите; във фоточувствителните системи те се инсталират в зависимост от обема и капацитета на системата, а тяхната задача е да контролират протичането на енергийния поток до батерията, както и да отчитат параметрите му чрез различни програми за функциониране на системата, в т.ч. и дневното производство.

Батериите служат за складиране на трансформираната в елктрическа слънчева енергия. Панелите произвеждаг прав ток, а посредством контролерите той достига до акумулаторните батерии. На пазара батериите се предлагат във варианти от 6, 12 или 24 волта, с различен ампераж, който достига и до 120 амперчаса в зависимост от инсталираната система. Най-често се използват 12-волтовите батерии, тъй като тяхната издръжливост отговаря на нуждите, а капацитетът им в амперчасове е подходящ за потребители, предпочиташи нощните часове или пък ползващи системата, когато времето е облачно. На пазара се срещат батерии с различно качество и цена. По принцип те следва да издържат от 3000 до 10000 цикъла на пълнене и изпразване в рамките на работния си период.

Инверторите са много важна част от системата; тяхната задача е да изведат акумулирания енергиен поток от акумулатора и да го пренесат до потребителя. Те се срещат с различна мощност – от 50 вата, та дори до 5 киловата или по-мощни, в зависимост от това какви уреди-консуматори на ел. енергия имат инсталирани потребителите. За семейство или за малко земеделско стопанство най-подходящи са инверторите от 5 киловата, които едновремено могат да снабдяват различни потребители без никакви проблеми. Съществува възможност токът да бъде подаван като такъв с ниско напрежение или с високо напрежение. За по-големите капацитети съществуват и по-мощни системи от инвертори, които могат да подават както монофазен, така и трифазен ток.

Но всичко това е работа на специалистите, от различните фирми, които успешно инсталират въпросното оборудване и редовно го поддържат и обслужват. Според техните рекламни материали, както и в съответствие с натрупания у нас, в Република Северна Македония, опит, отделните елементи от системата могат да издържат най-малко 10 години, а някои и до 30 години. Много важен момент при инсталирането на установката е да се определи ъгълът на падане на слънчевите лъчи, което е най-добре да стане през светлата част на деня; измерват го във ватове на квадратен метър. Така се създава възможност светочувствигелните панели да бъдат изложени на слънчевите лъчи през по-голямата част от деня, за да имат по-голяма ефективност.

Този вид системи напълно отговаря на нуждите на нашите земеделски производители, тъй като основният проблем се състои в това, че ние имаме земеделски площи, които не са електрифицирани; също така енергията, която получаваме главно от нефтени деривати, въглища или дърва има висока цена като енергиен източник за земеделието, което увеличава производствените ни разходи. А също така, разглеждайки проблема и от екологичен аспект, тази алтернативна енергия следва да получи подобаващо място чрез нарочни програми и планове за действия с цел подобряване на енергийната ефективност на земеделието. В началото споменах, че за по-малките земеделски ферми или домакинства, но и за по-големите, проблем се явява най-вече първоначалната инвестиция, която по-нататък започва да се възвръща от година на година, както и за това, че сегашните цени в бъдеще постоянно ще се понижават. Засега 1 киловат алтернативна слънчева енергия от такава инсталация има себестойност около 700 евра. Инвестицията се връща през следващите 5 до 6 години.

Проф. Живко Давчев,

Университет „Св. Св. Кирил и Методий”, Скопие