Skip to content
Една от основните задачи на селското стопанство и в частност на растениевъдството е производството на висококачествена и с по-ниска себестойност продукция с цел задоволяване нарастващите изисквания на хората към качеството на храните и нуждите от суровини за промишлеността. Това е свързано с опазването на растенията от причинители на болести, вредни насекоми и акари, нематоди, гризачи и др. и борба с плевелната растителност и плевелите. Причините за увеличаване на броя и значението на вредителите са в развитието на селскостопанското производство през последните години, в благоприятните хранителни условия за развитие и размножаване на насекомите, засиления търговски обмен между страните от Европа с тези от други континенти, развития туризъм и движението на милиони хора в различни части на света.
Вредителите оказват неблагоприятно влияние върху растежа и развитието на растенията и значително намаляват, а в някои случаи и напълно унищожават добивите. Това налага търсене и прилагане на ефикасни мероприятия за борба, които са косвен метод за повишаване на добивите.
Селскостопанските растения се отглеждат при различни климатични и почвени условия, което налага прилагането на растително-защитните мероприятия да са съобразени с агротехническите изискания на дадените култури, епидемиологията на патогените, биоекологичните особености на неприятелите и плевелите и условията на околната среда. Голямото разнообразие на неприятелите по растенията, различните им изиквания към условията на живот, многообразните взаимоотношения между тях и гостоприемниците им, налагат прилагане на различни методи за борба. За постигане на трайни успехи едно от най-важните условия е те да са свързани със селскостопанската работа, да се прилагат в определена последователност и на фона на висока агротехника. При редица култури понастоящем се прилагат добри растително-защитни практики (ДРЗП), при които основният принцип е да се дадат точни знания кога и как да се използва даден продукт за растителна защита (ПРЗ), като се гарантира безопасност и висока ефикасност срещу икономически важни вредители. Умелото съчетаване на научните познания за различните видове вредители, местните (за даден микрорайон) метеорологични, екологични и организационно-стопански условия е основният подход в осъществяването на ДРЗП. Всеки земеделски стопанин, овладял този подход, по-успешно ще може да отговори на изискванията на Европейския съюз за производство на чиста и безопасна храна.
ДРЗП включват избор на място, подготовка на площите, използване на здрав посевен и посадъчен материал, подбор на подходящи сортове, спазване на утвърдените технологии за отглеждане на съответната култура, грижи през вегетацията за поддържане на растенията в добро здравно състояние. Тези агротехнически елементи и прийоми имат съществено влияние върху видовия състав на фитопатогените и развитието на болестите, неприятелите и плевелите, върху степента на причиняваните от тях повреди и ефикасността на предприетите унищожителни мероприятия. ДРЗП съблюдава тези фактори, след което при необходимост се насочва към приложението на ПРЗ самостоятелно или в комбинация с микробиални препарати и биоагенти.
Интегрираното управление на вредителите е комбинация от агротехнически, химични, физични и биологични мерки, имащи за цел поддържане нивото на популациите на вредителите под прага на икономическа вредност.
Борбата се основава на системни прегледи и отчитане появата на причинители на болести, началото на летежа, динамиката и плътността на популациите на неприятелите и полезните видове. Използват се икономически прагове на вредност (ИПВ) за ключови неприятели, които дават възможност за по-правилни решения, като борбата се извежда при плътност, надвишаваща ИПВ за дадения неприятел. Само при добре организирана прогноза за появата на определен вредител и своевременно и качествено провеждане на необходимите мероприятия е възможно опазването на продукцията и гарантиране на високото ѝ качество. Използваните ПРЗ трябва да са регистрирани и одобрени за съответния вредител и култура, да имат висока ефикасност при ниски дози, с възможност за комбинация на 2-4 продукта и добавяне на подобрители, прилепители и торове, с щадящо действие спрямо полезната ентомо и акарофауна, да не индуцират резистентност в насекомните популации, да имат по-къси карантинни срокове, най-малко странични ефекти и са по-безопасни за човека и околната среда.
Поради силно намаления брой на регистрираните ПРЗ и изискването за минимална употреба на пестициди, а оттам намаляване на пестицидните остатъци в растителната продукция, почвата и околната среда, се търсят и разработват методи и средства алтернативи на химическия метод за борба с вредителите, които да се включат в ДРЗП и системите за интегрираното управление на вредителите – селекциониране на устойчиви на болести и неприятели линии и сортове земеделски култури, търсене и развитие на нови генетични източници на устойчивост, приложение на агротехнически мероприятия, биоагенти, ентомопатогени, синтетични феромони, биоинсектициди, инертни материали и други нехимични методи за борба.
В това отношение нараства и ще нараства и занапред ролята на растителната защита и на специалистите в тази област. Резултатите от дейността им зависят в най-голяма степен от квалификацията и подхода им при решаване на стоящите пред тях задачи на настоящия етап, а именно: задоволяване нарастващите потребности и изисквания на населението за висококачествена и чиста от пестицидни остатъци земеделска продукция, опазване на полезните организми в агроценозите, съхраняване на растителните и генетични ресурси, опазване на околната среда от замърсяване, разработване на стратегии за устойчиво развитие на земеделието.
Доц. д-р Евдокия Станева,
ИПАЗР „Н. Пушкаров”