По-важни моменти при резитба на лозата

С резитбата на лозата се цели: Постепенно да се повишава и стабилизира количеството и качеството на добивите от грозде без резки колебания по години; Да се създават предпоставки за внедряване на промишлени технологии за комплексна механизация и ефективно провеждане борба с болести и неприятели; Да се придава на лозите най-подходяща форма, съответстваща на биологията на сорта и екологичните условия в района на отглеждане.

Основните задачи на резитбата са: 1.Борба с полярността.Тази биологична особеност на лозата се изразява с необикновения стремеж на лозовото растение да развива връхните си пъпки и изтегля по-силно и по-голяма част от вегетативните и генеративните органи към върховете. Познати са три основни начина за борба с полярността: 2.Резитба на чепове с по 1 до 3 очи, при което се постига най-бавно удължаване на кордоните и издигане на рамената – най-лесен и сполучлив метод: Чрез дъгообразно извиване, силно прекривяване и привързване на плодните пръчки в хоризонтално положение – така се затруднява сокодвижението към връхните пъпки и се създават условия за нормално покарване на голям брой очи; Третият начин е чрез оставяне на смесени плодни звена – чепове и плодни пръчки или стрелки.

Борбата с полярността е най-ефикасна чрез първия метод, но поради по-слабата родовитост на основните две очи и невъзможността да се натоварят оптимално буйно растящите сортове и тези с малки гроздове, той се прилага по-ограничено. В практиката най-често се оставят смесени плодни звена, защото по такъв начин се съчетават предимствата на първите два начина.

Регулиране на оптималното съотношение между силата на растежа, добива и качеството на гроздето, както и на тяхната взаимна връзка и обусловеност.

Едно от най-важните условия, което трябва да се има предвид при резитбата на лозите, е повишаването на добива да не довежда до понижаване съдържанието на захари в гроздето и отслабване на растежната сила на лозите. Когато добивът нараства съобразно силата на лозите, общият прираст също се увеличава или се задържа на едно и също равнище, захарността на гроздето се запазва, а съотношението добив/тегло на пръчките не се изменя или се увеличава слабо.

От силата на растежа на летораслите и от размера на формирана върху тях листна повърхност, в най-голяма степен зависи количеството на гроздето и качеството му.

Правилно пространствено разположение на надземните части на лозовото растение.

Основен фактор при резитбата, с помощта на който се регулира взаимозависимостта добив – качество на гроздето, е натоварването на лозите, т.е. броят на очите, които се оставят на 1 лоза. Трябва да се има предвид, че увеличаването на натоварването до определен предел, съобразно силата на лозата, води до увеличаване на добива при запазване на добро качество на гроздето. За да се определи правилно натоварването със зимни очи е необходимо да се знае потенциалната сила на лозите. Тя се установява, чрез преброяване на слабите, нормалните и буйните пръчки на лозата преди резитбата, като за слаби се считат пръчки, чийто диаметър в средата на четвъртото междувъзлие е под 6 mm, нормални – от 6 до 10 mm и буйни – над 10 mm. Натоварването се изчислява по формулата Н = К1с + К2н + К3б, където: Н – брой очи, който трябва да се остави на лозата; К1, К2, К3 – коефициенти за умножаване на броя слаби (с), нормални (н) и буйни пръчки (б); ЗА СОРТОВЕ С МАЛКИ ГРОЗДОВЕ (ДО 100 g), коефициентите за К1, К2, К3 са съответно 0.5, 3.0 и 6.0; ЗА СОРТОВЕ С ГОЛЕМИ ГРОЗДОВЕ (НАД 100 g) коефициентите за К1, К2, К3 са съответно 0.5, 2.0 и 4.0.

Практически натоварването се определя, като се заменят буквените означения със съответните стойности според сорта, размера на грозда му и броя на пръчките.

Старите части на лозите (рамена и др.) се премахват с отрези, перпендикулярни на оста, с възможно най-малка и гладка повърхност на раната.

При резитба на чепове с две очи напролет отрезите се правят 1,5-2 см над горното око на чепа, косо под наклон, обратен на горното око. Така се предпазва това око от продължително обливане и загниване по време на плача, защото отделящата се от раната течност пада направо на земята.

Извършване на отрез на две очи напролет

При пролетна резитба напъпването настъпва по-късно, отколкото при есенна и зимна резитба, силата на главината се запазва и гроздето узрява нормално.

При ранна есенна и късна пролетна резитба отслабва силата на лозата, тъй като се изразходват резервни хранителни вещества. При ранната есенна резитба в листата и горната част на летораслите има още значително количество резервни хранителни вещества, които при резитбата се отстраняват. При късната пролетна резитба също се изразходват преди резитбата хранителни вещества за развилите се вече филизи, които при извършване на резитбата премахваме. Освен това при тези срокове на резитба се забавят значително напъпването, цъфтежа и узряването на гроздето. Ето защо тези два срока на резитба са нерационални, тъй като водят до изтощаване на лозата. Късната пролетна резитба може да се прилага само в местности, където има опасност от късни пролетни слани.

Най-добре е резитбата да се извършва есенно време, около 10-15 дни след листопада, и към края на зимата или напролет, преди да започне сокодвижението (ако няма опасност от късни пролетни студове). Когато лозите се отглеждат на смесени резитби, при които се оставят плодни пръчки и лозите трябва да се загрибват, най-целесъобразно е да се извършва резитбата през есента. В райони, където лозите не се загрибват, по-рационална е резитбата напролет, преди сокодвижението.

Снижаване на високо издигнато рамо. Когато се оставя чеп на две очи и долното око е вътрешно, по-добре е да се оставят на чепа три очи, при което второто око ще бъде външно и то ще служи за продължение на рамото, а първото око ще се премахне. При това положение може да се спази принципът раните да се нанасят от вътрешната страна. Спазването на този принцип има само едно неудобство, че рамото се удължава много бързо. Предимството обаче е много голямо. Раните, нанесени от вътрешна страна, зарастват бързо, сокодвижението не се нарушава, лозата понася леко операцията.

Когато силно се удължат рамената, вследствие на този начин на резитба и при голямо количество рани, трябва да се прилага подмладяване на такива рамена. То се извършва, като се използва ниско изкарал лакомец в основата на рамото, който режем на чеп с 1 или 2 очи. На следващата година рамото над този чеп се премахва, а от така оставения чеп се формира ново рамо. Ако рамото е много тънко, може да се премахне едновременно с оставянето на чеп за подмладяванe.

Снижаване на високо издигнато рамо: 1 – преди и 2 – след резитба

При премахване на двугодишни и многогодишни части на лозата – да се спазва ПРАВИЛОТО НА ЕДНОСТРАННОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ОТРЕЗИТЕ ОТ ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА РАМЕНАТА. Когато тези рани са двустранни – загиването на провдящите тъкани в дълбочина затруднява придвижването на хранителните вещества и скъсява живота на растението. ЗА ДА СЕ ПРЕДОТВРАТИ ТОВА – при оставяне на чепове с 2 очи, резитбата да се извършва така, че ГОРНАТА ПЪПКА ДА СОЧИ НАВЪТРЕ (към старата рана на рамото), а ДОЛНАТА ПЪПКА ДА БЪДЕ ВЪНШНА НА РАНИТЕ.