Skip to content
Разговаряхме с Васил Гайдаров, почетен председател на MK “Мирослав Арсенов” към БКК за БОК, на 9 април преди започването на киноложка изложба с ранг САСIB за всички породи и специализирана изложба за БОК „Мирослав Арсенов“, провела се на тревна площ около стадион „Локомотив” в София.
Българското овчарско куче (БОК) в близкото минало е било охранител и верен другар на овчарите. Тези кучета не са пазили само овцете, а и семействата, които са живели със стадата, дори са охранявали малките деца. Били са неразделна част от работния ден на тогавашните животновъди. Овчарите са избирали най-едрите и най-смелите кучета за водачи – разчитали са на тяхната защита срещу вълци и мечки. С течението на годините породата се е развила. Днес тези кучета са разпространени и като домашни любимци, и като пазачи на домове, строителни и фирмени обекти, но това не е естествената им среда. Голям проблем се оказва спадът на българското животновъдство, така започва да намалява и популацията в повечето развъдници. Преди се отглеждаха много кози, овце, крави, сега тези животни са сведени до минимум. Това, което най-много ме притеснява е, че така се засяга и развитието на българското овчарско куче. Ако няма овцевъди и хора, които се занимават със животновъдство, тези кучета ще станат излишни. Те си изпълняват задачите, но не в Балкана с животните. Затова като развъдчици се стремим да ги връщаме в малко останалите стада, в естествената им среда.
Женските кучета от породата имат около 65 сантиметра височина при холката, а мъжките – 70-72 сантиметра средна граница на височината. Българското овчарско куче е с много рошава опашка, бяло на тъмни петна или тъмно на бели петна, има и едноцветни кучета. Породата се отличава със здрава костна система, големи здрави зъби, мощни и успоредни крайници с права горна линия. Тялото е добре замускулено, с мощен и къс врат с пропорционална глава, прилепнали уши от страни на теменната част на нивото на очната линия. Очите са малки, тъмнокафяви, бадемовидни. Българското овчарско куче се отличава с горда осанка и завладяващо излъчване. Въпреки внушителния си ръст, то има леки и свободни движения и може да следва стадата по всякакви терени. Кучетата от тази порода имат уравновесен характер, но са агресивни към натрапници и са готови без колебания да ги отблъснат. Българското овчарско куче е еднотипно с каракачанското, но овчарското е по-голямо и по-силно.
Сдружението „Български киноложки клуб за българско овчарско куче” (БКК за БОК) е към Министерството на земеделието и храните. Членовете ни са достa, с тях се занимава отделен екип. В клуба в София сме около 10-12 души. В цяла България има още 20 клуба, в тях има различен брой членове – по 7, 15, 22.
Вече 11-та поредна година в памет на нашия приятел и колега Мирослав Арсенов правим киноложка изложба на овчарски кучета. Той беше председател на клуба ни. Организацията ни се казваше„Сердика”, сега е „Мирослав Арсенов” в негова памет. Всяка година правим открит републикански шампионат за българско овчарско куче. Вече включваме и всички останали породи. Всяка година тази изложба се прави на различни места. Последните 2 години беше в квартал „Враждебна”. Тази година трябваше да сме в Борисовата градина, но не ни разрешиха. Предоставиха ни площ на стадион „Локомотив”.
Наградният ни фонд е финансиран от спонсори. Купите и медалите се дават в призове – „Бест ветерани”, „Бест подрастващи”, „Бест млади”, „Бест бебе” и др. Всички кучета, които участват в даден клас, получават купи и медали. Например, кученцето, което е на първо място в клас „Бебе” от породата българско овчарско куче получава купа. Накрая всички бебета от всички породи се събират в общия ринг и се избира най-хубавото бебе, което получава приз „Бебе”. Голямата купа се дава на шампион на породата. Той се излъчва от всички породи от всички класове. Избира се най-хубавото куче като екстериор, външен вид, рингово поведение.
Аз съм председател на Сдружението от 11 години, а с породата се занимавам от 1990 година. От 2000 година се занимавам с развитието и полуляризирането на българското овчарско куче. Към организацията ни има интерес, имаме нови членове. Държим на устава си, който трябва да се спазва. Ако не се изпълнява– автоматично човекът напуска организацията. Клубът ни е разпространен в цяла България – Монтана, София, Разлог, Плевен, Пловдив, Лом и други градове. Точна бройка на членовете не мога да кажа със сигурност, но сме около 250-350 души грубо казано. В клуба може да се запише и човек без куче от тази порода. А ако кучето е купено от някой от развъдниците на организацията, то има установен произход. Когато животното е с неустановен произход, от собственика се изисква да намери произхода му, за да се знае дали е чистопородно и откъде произлиза. След това му се прави родословие към организацията, за да може евентуално, ако е красив представител на породата, независимо от мъжки или женски пол, да се използва за разплод. Минава се селекционен преглед, нужно е да има рождена дата, място на купуване и минимум 2 пояса – да се знае кои са майката, бащата, бабите и дядовците.
Целта на сдружението ни е да защитим породата в България, да съберем повече любители на овчарските кучета, за да се върви напред. Порода се прави с много качествени кучета, генетични линии и немалко усилия. Такава е целта на клубовете – да се постигне голяма съвкупност от кучета и да се работи с тях, за да стават все по-добри. Стараем се всяко едно кучило да е по-добро от предишното, а това е много голям плюс за породата.
В България имаме около 10 изложби на година, основно са пролет и есен. Вече 10 години организираме и на българското море, правим и киноложки семинар. Около 10 дни сме на морето, правим 4 или 5 изложби, както и европейско първенство. Миналата година имаше световно.
Най-благоприятните сезони за овчарското куче са пролетта и есента, предимно тогава организираме изложби. Лятото заради високите температури на кучето не му е комфортно, затова избягваме тези месеци. Изложбата около стадион „Локомотив” ни е четвъртата за годината. Скоро ни предстои една изложба в Молдова.
Доника Асенова